Франция (France), Френска република
Площ: 547 030 km2
Население (брой): 59,3 млн. души (2000)
Столица: Париж
Официален език: френски
Религия: католици (80 %)
Официален празник: 14 юли
Парична единица: евро (френски франк до 2002)
Административно деление: 95 департамента
Държавно устройство: република. Държавен глава - президент, избиран чрез общо и пряко гласуване за срок от 5 г. (от 2000 - за 7 г.) Законодателен орган - Национално събрание (двукамарен парламент). Изпълнителен орган - президент и Министерски съвет, назначаван от президента.
Население: французи и др.
Природа: Слаборазчленени брегове край Атлантическия океан на полуостровите Бретан и Котантен - частично риасови, край Средиземно море - на запад ниски, заблатени, на изток - скалисти, стръмни. В западните и северните райони - ниски и хълмисти равнини (Гаронската низина, Парижкият басейн), в централните и източните части - средновисоки планини (Централният Френски масив, Вогезите, част от планината Юра), на югоизток - Алпите, на югозапад - Пиренеите. Желязна руда, боксити, каменна и калиева сол, природен газ, въглища, уранова руда. Морски умерен, по югоизточното крайбрежие - средиземноморски климат, във вътрешността - умереноконтинентален (средна януарска температура 1-8 оС, средна юлска температура 17-25 оС, валежи 600-1000 mm годишно, в планинските части до 2500 mm годишно). Гъста речна мрежа, пълноводни реки: Сена, Рона, Сона, Лоара, Гарона и Рейн; в планинските части - езера; речни канали. Широколистни гори, средиземноморска растителност, културен ландшафт. 6 национални парка и 63 национални резервата с обща площ 55 200 ha, 19 регионални природни парка (виж "Камарг").
Стопанство: БВП 1,448 трилиона USD (2000): селско стопанство 3,3 %, промишленост 26,1 %, услуги 70,6 %. Високоразвита промишлена страна. Добив на въглища, нефт, природен газ, желязна руда, електрическа енергия, производство на уран, черна металургия, цветна (и с вносни суровини) металургия. Машиностроителна, транспортна, електротехническа, радиоелектронна, корабостроителна, оръжейна, химическа, нефтохимическа, текстилна (Лил, Лион), целулозно-хартиена, хранително-вкусова (винопроизводство) промишленост. Главни промишлени райони: Парижки, Северен, Лотарингски, Лионски. Основната селскостопанска продукция дават едрите стопанства, които са малко на брой; много дребни стопанства. Главен отрасъл е животновъдството. Едър рогат добитък, овце, свине, птици. Зърнени култури, лозя, овощия, картофи, захарно цвекло. Риболов, улов на морски продукти. Туризъм. 31 939 km жп линии, 892 900 km шосета, 7546 km петролопроводи, 24 746 km газопроводи, 942 333 бр.р.т. търговски флот, 475 летища (2000).
Главни пристанища: Дюнкерк, Хавър, Лион, Марсилия, Нант, Руан, Сен Мало, Страсбург, Париж, Сен Назар, Бордо, Шербур, Дижон.
Износ: 325 млрд. USD (2000) - машини и транспортно оборудване, химикали, желязо, стомана, стоманени изделия, селскостопански продукти, текстил и облекло (ЕС, САЩ).
Внос: 320 млрд. USD (2000) - суров петрол, машини и оборудване, химикали, селскостопански продукти (ЕС, САЩ).
История: Територията на Франция е населена още през палеолита. В древността Франция е населявана от келтски племена (гали) и е наричана Галия. 58-51 пр. Хр. - Галия е завладяна от Юлий Цезар. Съпротива против римската власт начело с Верцингеторикс (52 пр. Хр.). 1 в. пр. Хр. - 5 в. сл. Хр. - развитие на гало-римската цивилизация. 5 в. - нашествия на вестготи, вандали, франки и други варварски племена. Края на 5 в. - на територията на Галия възниква Франкската държава; династията Меровинги. 768-814 - Карл I Велики (от династията Каролинги) завладява почти цяла Западна и Средна Европа; 800 - обявява се за император. 843 - империята се разделя според Вердюнския договор, Франция се обособява като отделна държава (Francia Occidentalis). 10-12 в. - династията Капетинги; феодална разпокъсаност. 13-14 в. - кралската власт се засилва. 1302 - свикани са първите Генерални щати; Франция се превръща в съсловна монархия. 1337 - сблъскването на френските и английските интереси и династичната криза водят до избухване на Стогодишната война 1337-1453; Жана д'Арк оглавява борбата против англичаните. 1356-58 - избухват Парижкото въстание и Жакерията. Края на 15 в. - Франция се оформя като централизирана абсолютистка държава; води продължителни войни с Хабсбургите. Началото на 16 в. - налагане на абсолютизма. 1562-94 - Религиозни войни във Франция; развитието на калвинизма довежда до религиозната война и до Вартоломеевата нощ (24 авг. 1572, избити са много протестанти). 17 в. - укрепване на абсолютистката монархия по времето на Анри IV, Луи XIII, кардиналите Ришельо и Мазарини; участие в Тридесетгодишната война, колонизация на южните територии на Канада. 1661-1715 - разцвет на абсолютизма при Луи XIV; златен век за френската култура. Началото на 18 в. - Франция губи Войната за испанското наследство 1701-14. 1763 - след Седемгодишната война се лишава от северноамериканските колонии и от колониите в Индия в полза на Англия. 80-те г. на 18 в. - икономическа криза при Луи XVI. 1789 - Великата френска революция премахва абсолютизма. 22 септ. 1792 - Франция е провъзгласена за република (Първа република). 1792-95 - управление на Конвента. 1795-99 - режим на Директорията. 1799-1814 - управление на Наполеон I като първи консул (виж Консулство) и като император (от 1804); териториално разширение на Франция. 1815-30 - реставрация на монархията на Бурбоните (Шарл Х). 1830-48 - Юлска революция във Франция; монархия начело с Луи Филип. 1848 - след Февруарската революция (виж революции в Европа 1848-49) се създава Втората република; разгром на Юнското въстание. 1852-70 - възстановяване на империята, Луи Наполеон се обявява за император Наполеон III. 1870 - по време на Френско-пруската война е поставено началото на Третата република (4 септ.). 18 март 1871 - установяване на Парижката комуна. 1875 - приета Конституцията на III република. Края на 19 в. - период на кризи: Панамска криза (1888-93), анархистки атентати (1894), аферата "Драйфус" (1894-99). Френско-руският съюз (1893) и англо-френското споразумение (1904) са важен етап в образуването на Антантата. 1914-18 - участие в I световна война; Версайски мирен договор 1919. 1929-36 - Франция е обхваната от световната икономическа криза; комунисти, социалисти и радикали образуват Народния фронт (1935). 1936-38 - правителство на Народния фронт начело с Л. Блум. 1938 - правителството на Е. Даладие подписва Мюнхенското споразумение. 3 септ. 1939 - Франция обявява война на Германия. 1939-40 - "Странната война". 1940 - германските войски окупират 2/3 от френската територия, в неокупираната зона е създаден колаборационисткият режим "Виши" начело с маршал Ф. Петен; 18 юни - апел на генерал Дьо Гол за организиране на съпротивително движение в страната. 1943 - в Алжир е образуван Френският комитет за национално освобождение начело с генерал Дьо Гол, от юни преименуван Временно правителство. 1944 - след Парижкото въстание 1944 и с помощта на съюзническите армии Франция е освободена. 1945-58 - Четвърта република. 1946 - приета е демократична конституция. Колониална война в Индокитай, завършила с Женевското съвещание 1954. 1948 - Франция се присъединява към плана "Маршал". 1949 - става членка на НАТО. 1954 - подписва Парижките споразумения 1954, започва колониална война в Алжир. 1956 - признава независимостта на Мароко и Тунис; участва в Англо-френско-израелската война против Египет. 1958 - генерал Дьо Гол възглавява правителството; след приемане на Конституцията на Петата република става президент (януари 1959). 1962 - подписани са Евианските споразумения за прекратяване на военните действия и за самоопределение на Алжир. 1966 - Франция напуска военната организация на НАТО, като остава да членува в политическите и органи. 1968 - работнически и студентски вълнения. 1969 - генерал Дьо Гол подава оставка след неуспех в референдума за административна реформа и промяна на Сената. 1969-74 - президент Ж. Помпиду, 1974-81 - В. Жискар д'Естен, 1981-95 - Ф. Митеран. 1991-92 - военно участие на Франция в освобождаването на Кувейт по време на операция "Пустинна буря". Чрез референдум е одобрено ратифицирането на договора от Маастрихт за създаване на ЕС. 1995 - президент Ж. Ширак, преизбран през 2002. 1997 - министър-председател Л. Жоспен. 1998 - стачка в обществения сектор против правителствената промяна на социалното осигуряване (най-голямата проява на социално недоволство след 1968). 2002 министър-председател Ж.-П. Рафарен. Франция е членка на ЕС, на ООН (1945).
