Роберт Шуман (доклад по музика)
(08.06.1810 – 29.07.1856)
Принадлежи на 2-то поколение романтици. Още по-остро е усещал разликата между фината, чувствителна натура на художника и заобикалящия го свят. Он всю жизнь восставал против мещанства. Това оказва влияние и върху творчеството му. Музиката на Шуман се отличава с особен и остър психологизъм, който прониква дълбоко в духовното състояние на човека. Много точно е отразил в музиката си сменянето на тези състояния. В много от тях е отразил своята двойствена натура.
Роден в Цвикау (Саксония) на 8 юни 1810 година, Шуман взима първите си уроци по музика при местния органист. На 10 години започва да съчинява, както хорова така и оркестърна музика. Посещава гимназията в родния си град, където се запознава с произведенията на Байрон и Жан Пол (И. П. Рихтер), ставайки им голям почитател. В последствие настроенията и образите от тези романтични творби се отразяват на музикалното творчество на Шуман.
През 1828 постъпва в Лайпцигския университет, а следващата година се премества в Хайделбергския. Шуман искал да стане адвокат, но музиката все го привличала, и успехите му в занятията по пиано са го накарали да се замисли за кариера като концертиращ пианист. През 1830 той получил разрешение от майка си да се посвети изцяло на музиката и се върнал в Лайпциг, където се надявал на намери подходящ учител. Там Шуман започнал на взима уроци по пиано при Ф. Вика и композиране - при Г. Дорн. Стремейки се да стане голям виртуоз, работел с голямо упорство, заради което по-късно го сполетява беда: експериментирайки с механично устройство за укрепване мускулите на ръцете, си наранил много лошо палеца и мечтите му за професионална кариера като пианист се изпарили. Тогава Шуман сериозно започнал да се занимава с композиране и едновременно с това и с музикална критика. Намирайки помощ и сътрудничество, през 1834 година Шуман успява да основе едно от най-добрите музикални издания в страната по онова време – „Нов музикален вестник”, чийто редактор бил в течение на няколко години, и в който често публикувал свои статии. Определял себе си като привърженик на новото и борец срещу отживелиците и консерватизма в изкуството.
По това време Шуман се влюбил в дъщерята на своя учител - Клара Вик, обещаваща пианистка. Младите влюбени сключили брак на 12 септември 1840. В този период Шуман написал най-хубавите песни от създаването на Романтизма в музиката (в годината на женитбата си написал около 140 песни). Годините съвместен живот на Шуман и Клара протекли щастливо. Родили им се осем деца. Шуман придружавал жена си в концертните и обиколки, а тя от своя страна, често изпълнявала неговата музика. Той продължил да съчинява и да преподава, от 1850 до 1853 ръководил музикалния живот на Дюселдорф. Един ден през 1854 година, след тежка душевна болест Шуман се опитал да се самоубие и се наложило да го настанят в клиника в Ендених близо до Бон, където починал на 29 юли 1856.
Като композитор Шуман е бил отдаден с цялата си душа на романтизма. Младежките му литературни впечатления и импулсивния му темперамент се съчетали със силното му желание към нови изразни средства. Шуман изпробвал силите си в почти всички основни музикални области, включително и в симфонията, операта и ораторията, но основни за него остават пияното и камерно вокалната сфера. Концертът му за пиано и оркестър и квинтетът за пиано също са големи шедьоври, и в нищо не отстъпват на редица други камерни произведения. Културното наследство на Шуман представлява безценно съкровище в света на музиката: открояват се лирическият цикъл Баби (Papillons), фантастичният Карнавал (Carnaval), прекрасните и напълно открити Симфонични етюди (tudes symphoniques) и мощната, но изпълнена с лиризъм Фантазия.
Песните на Шуман - кратки или дълги, самостоятелни или обединени в цикли - разкриват цял един нов свят от чувства с удивителна сила и искреност. В областта на немските художествени песни, Шуман е справедливо считан за наследник на Шуберт. Шумановите акомпанименти предявяват към изпълнителя специфични изисквания, а също така изискват дисциплина и от вокалиста. В самия край на песните, след завършване на вокалната част, Шуман често оставя на слушателя време за размишление, като вдъхновена импровизация по темата, изразена в стихове (например, в песента „ От първия път ще ми нанесеш удар” от цикъла „Любовта и животът на жената”). Понякога песните за пиано остават в незавършен каданс (както в добре известната песен „През красивият месец май" от цикъла Любовта на поета) или съдържат нов материал, развиващ мотивите от вокалната част. Такива способи са характерни като за отделната песен така и завсички великолепни цикли – Любовта и животът на жените (Frauen Liebe und Leben) по стихове на А. фон Шамисо и Любовта на поета (Dichterliebe) по стихове на любимия на Шуман Хайне.
Остротата на неговата критика, блестящото му и безпогрешно разбиране за добро и лошо в изкуството, се потвърждават в творческото му съревнование с Паганини (в два цикъла от етюди за пиано) или неговият принос към Лист – посвещение към неговите Фантазии. В момента в който Шопен и Брамс, все още начинаещи музиканти, попадат в полезрението на Шуман, той им оказва своята безкористна подкрепа. Гениалността на Шуман се проявява в прямота и простота на израза. Тези качества се открояват най-ясно в най-добрите му съчинения, и в най-голяма степен в пиесите му за деца и в съчиненията, високо ценени от самия автор, изпълнени с обаяние.
Изтегли файла(.doc)
