Великобритания между двете световни войни
А.Икономически.
* 4,6 млд долара на САЩ – Великобритания
* Франция 3 млд на Великобритания
* Великобритания не изпада в голяма криза, защото има коонии.
* 2/3 от флотата и отиват на дъното.
* след войната иска да си възстанови флота.
* унизени са заради заема, който трябва да плаща на САЩ, защото САЩ съществува благодарение на Великобритания.
Б.Политически промени.
* по принцип либерали и консерватори достигат до консенсос.
* споровете започват, когато се появява Лейбъристката партия – в нея се включват наемни работници и квалифицирани работници.
* създават се профсъюзи, които защитават наемните работници.
* Лейбъристката партия се стреми към управлението.
* вече имат представители в парламента и активно участват в политическия живот, но не могат много да променят политиката на Вликобритания.
Лейбъристите са солидна сила => консерваторите и либералите започват да ги ухажват.
* лейбъристите увеличават 5 пъти депутатите.
И във Великобритания вече има комунистическа партия.
2.Политическо развитие.
А.Управлението на Лойд Джордж от 18-22г. управление на либералната партия. Търси консенсос с консерваторите.
Най-добрия дипломат е Лойд Джордж. Той започва деколонизация. Дава им се статута на доминион. Самостоятелна вътрешна политика, но външната не е. Това става с Ирландия.
- Афганистан получава независимост.
- 1922г. война между Гърция и Турция. Тя подкрепя Гърция. И Великобритания е за Лоз. конф.
Б.Управлението на консервативната партия – Стенли Болдуин – налага протекционизъм – насърчаване на местната индустрия. Реформи, с които насърчава частното производство.
Болдуин – пълна свобода на частната собственост.
Рамзи Макдоналд – лейбърист, заради това е включен в правителството. Но той не ги спасява от кризата => 26г. май се организира стачка, която продължава 8 месеца => преждевременно затваряне на предприятията, но това не помага. Правителството е безсилно.
* правителството приема закони, с които се ограничава свободата ако организира стачка => кризата се задълбочава.
Втори маднат на Макдоналд 29г. – залага протекционизма. Счита, че така би могъл да се спрви с безработицата. Нова политика спрямо колониите за самостоятелност.
* морско споразумение между Великобритания и Гърция 1935г. Великобритания разрешава на Гърция да има флот => нарушение на Версайския мирен договор.
Индия получава самостоятелност, което не означава, че са независими => формира се национално освободителна борба в Индия.
Версайски мирен договор, Сенжерменски мирен договор, Трианонски договор, Севърския мирен договор и Ньойския мирен договор – това са договорите, които са причина за оформянето на противречията поради създаването на малцинства. Малцинства се оформят поради Версайския мирен договор, който „откъсва” от Германия много територии и го дава на различни държави. Именно така населението от откъснатите територии се превръща в малцинство в нейните държави и се създават конфликти.
Така стоят нещата и със Сенжерменския мирен договор, според който Австрийски територии се дават на Чехословакия, Унгария, Румъния и на Италия. Това отново е причина за противоречия и оформяне на национални малцинства.
Според Трианонския мирен договор Унгарски територии се дават на Румъния, на Сърбохърватското словенско кралство и на Чехословакия.
На Турция пък са отнети територии според Севърския мирен договор и тя се лишава от Тракия, която става гръцка територия; Сирия и Ливан – минават към Франция; Ирак, Кипър, Палестина и Египет се предоставят на Англия; Триполитания се дава на Италия.
От България също са откъснати много територии, които според Ньойския мирен договор са дадени на съседните ни държави – Южна Добруджа – Румъния, Западна Тракия на Гърция.
Мирните договори не са изградени върху правото на националното самоопределение. Около 40 млн европейци остават или стават малцинства. Мирът не се възприема като справедлив, а като начин за отмъщение.
Бъдещето на Европа определят представителите на Великите сили – САЩ Уилсън, министър – председателят на Франция Клемансо; министър – председателя на Великобритания Лойд Джордж; Орландо – Италия и министърът на външните работи на Япония Макино. Те наказват победените, като им отнемат множество територии. Стремежът им е да получат нови територии и след това да пристъпят към изграждането на световен мир.
Франция се определя като страж на Версайския ред, тъй като тя получава много апетитни територии като Елзас и Лотарингия от Германия, Сирия и Ливан от Турция и има интерес на бъдат спазвани клаузите на договорите. На нейна територия се водят голяма част от военните действия и тя дава много жертви => иска да си отмъсти на победените (Германия).
Във Франция Социалисти и Социалдемократи не враждуват, не се разединяват, а се обединяват под „Народен фронт”. 1935 и през 1936г. печелят изборите с министър председател Неон Блу. Така във Франция се задържа известно време парламентарната република. Така Франция излиза от Световната криза.
* докато в другите държави има конфликт между комунидтите и социалдемократите, тъй като социалдемократите са за промени по мирен начин, а комунистите желаят промените да се осъществят чрез революции.
Начело на освободителното движение е Макатма-Ганди. Счита се, че освобождението ще стане по мирен метод. Движението – Гандизъм.
* счита се, че не трябва да се пролива кръв, призовава, чрез гладни стачки да покажат недоволство, да се спре работа.
* започват да го приемат като месия и той е представител на Индийския национален конгрес.
Това не помага на Индия да се освободи.
* икономиката им е тясно свързана с Великобритания.
