Променената гледна точка за света на героя в "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски
Герои на творбата са „сивите тълпи на мизерията”, и момък „с изправено чело и вдигнати юмруци”. Той е „плебей по рождение” и „всички дрипльовци” са негови братя. Съдбата им е обща. „Младият момък”, така Смирненски нарича своя герой, мрази „ония горе", причинили страдание на всички излъгани от немилостивата социална съдба. Онеправданите „стенат по-зловещо от декемврийските виелици”, лицата им са „жълти като пясък”. Това страдание поражда желание за мъст у героя на Смирненски: „- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми... ”. Но пътят му към справедливото наказание на „ония”- „там горе”, е пресечен от неочакваната среща с Дявола - символ на злото и изкушението. Разбунтувалият се млад момък, защитник на „всички дрипльовци” и незаслужено страдащи, сключва сделка с изкушаващата го сила на властта. Това е дяволското у човека, което погубва доброто в него. Остава да властва вечното зло със своите различни измерения. В „Приказка за стълбата” то приема образа на властта на „ония” -„там горе”, към които тайно се стреми героят, без да осъзнава злата си съдба. Дяволското е в него, а Дяволът, като ге¬рой в приказката на Смирненски - сключва сделка с младия бунтар, стиснал гневно юмруци. За всяко стъпало от стълбата към властта Дяволът определя висока нравствена цена. Последователно младежът продава слуха си, паметта и сърцето си. Така героят залага своята човешка същност, продава неусетно самия себе си. Властта го купува постепенно, неусетно. Подменя нравствените му сетива със студенина и безразличие, превръща го в един от ония, от върхушката, които се смятат за богопомазани и гледат с презрение на тълпата, т. е. народа, там долу.
Човешката същност не остава една и съща. Тя се променя в зависимост от средата, в която живеем, от хората, с които дружим, и от решенията, които вземаме. Човек, вместо да върви нагоре, може да се окаже върнал се назад, вместо да се развива - да деградира нравствено. Дяволът изкушава героя, той е лукав и съоб¬разителен. Промяната настъпва неусетно и незабележимо у „младия момък”. Той не осъзнава как се променя гледната му точка за света. В началото светът за него е грозен, защото хората са нещастни: „О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! ”
Възмущението расте. Разгневеният млад бунтар гори от желание за възмездие - да бъдат наказани виновните за страданията на неговите „братя". В диалога с Дявола, купил вече човешката му съвест, е разкрито невидимото тържество на злото, обсебило нравствения свят на вече променения „млад момък”. Когато продава паметта и сърцето си, той вече трудно може да остане на същите нравствени и морални позиции. Изгубил човешкия си облик, се превръща в собственото си отрицание, в това, срещу което се е борил, което е отричал, преди да поеме по дяволската стълба към властта. Защото това, което Дяволът всъщност променя у него, е гледната му точка за света. Преди тя е била от позицията на страдащия народ, а след изкачването му по стълбата нагоре - от позицията на „ония горе”. Нравственият закон, извеждащ го до върха, за да отмъсти, се променя, както и самият герой-борец за социални правдини. Изкачил се най-горе, той вече не е същият: „Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя!” Сега за него земята е красива, а хората - щастливи. Това е цената, която плаща, за да стигне до върха - човешкото у себе си. Победител в тази „приказка” е Дяволът, т.е. злото, и това е, което я различава от приказките с традиционно щастлив край. Променяйки се, героят на Христо Смирненски извършва предателство спрямо идеала си за социално щастие на страдащите свои братя. Но той предава и себе си, и то доброволно - без нравствени угризения. Най-странното е, че за разлика от отрицателното отношение към повечето от героите предатели в литературните произведения, в тази творба нравствено промененият млад момък от „плебей по рождение” в „принц” и „брат” на боговете предизвиква само жалост. Той е достоен единствено за съжаление. Младият човек продава душата си в замяна на това да се изкачи до божествените върхове на властта. Вече там, „горе”, той е изгубил човешкото отношение и съчувствието към страдащите свои някогашни „братя”, забравил е целите си, променил е светогледа и ценностната си система. Известно е, че всяка сделка с Дявола води до непоправими промени в самоличността на човека. Да продадеш душата си е най-прекият път до изгубването на принципи и идеали, на чест и достойнство. Без човешка нравственост понятието съвест губи смисъл и промяната на света е невъзможна. Злото винаги ще побеждава, както Дяволът - човека в битката за власт в „Приказка за стълбата”.
Това е голямото предсмъртно прозрение на Христо Смирненски. Действително: „Пътят към ада е осеян с добри намерения.” Това доказва, че цената, която плаща героят, е много висока. Той получава власт, която е измамно щастие в човешкия живот. Компромисите водят към нравствени престъпления, целите остават непостигнати. Пътят към властта е път на самотата и предателството. Там, „горе”, на върха човекът винаги е сам, предал идеали, „братя” по съдба и човешкото в себе си. Още в началото на произведението Христо Смирненски посвещава творбата си „На всички, които ще кажат: „ Това не се отнася до мене! ”, за да покаже, че това може да се случи на всеки и никой не е защитен.
Изменникът в образа на героя изгубва честта си. А да си човек на честта, значи да отстояваш принципите и идеалите си докрай, да държиш на дадената дума. Изгубената чест се заплаща. Тя води към моралната безотговорност и предателство.
В „Приказка за стълбата” героят от „плебей по рождение” се превръща накрая в „принц по рождение”. Смирненски внушава, че изгубил себе си, човек губи реалните представи за света, който от грозен става красив, а хората от нещастни - щастливи. Нещастието на героя на Смирненски се състои в загубата на най-ценното -чистата и светла душа.
dano mi pomogne. Prodaljavai taka da ni pomagash :*:*:* <3