Жан-Жак Русо
Огромно влияние върху развитието на младия Русо оказва баща му-Исаак Русо.Той научава сина си (Жан-Жак) да чете още в ранно детство.На шест годишна възраст,той навлиза под бащино ръководство в света на "Животописията" на Плутарх.
Тринадесетгодишен Жан-Жак постъпва на работа като чирак при един гравьор,когото обаче напуска след спор,обвинен в някаква дребна кражба. Скита,сменя различни работи, но не престава да се самообразова,като чете много и разностранна литература, което може би предопределя и по-късното му занимание с множество науки.
На 16 години напуска родния си град и се влюбва в тридесет годишната тогава омъжена г-жа дьо Варан. Животът им заедно трае в продължение на дванадесет години. Жан-Жак Русо определя периода като единствено щастлив в целия му живот.Той чете произведения на философи като Монтескьо и Волтер, отделя време и за геометрия,химия,астрономия,учи музика,научава се дори да композира и дирижира-попълва образованието си. Изкарва прехраната си като лакей, писар, възпитател, учител по музика.
През 1731год. Русо посещава за първи път Париж. От това си посещение, обаче, той не остава очарован. Шокира го резкият контраст между богатство и мизерия,изисканите обноски и борбата за оцеляване. По това време феодалният строй е в залеза си. Тогава Жан-Жак се свързва с енциклопедистите. Между него и Дидро се заражда приятелство.
Във връзка с обявения от Дижонската академия конкурс на тема "Дали развитието на науката и изкуството допринася за упадъка или възхода на нравите" Русо пише: "Съчинение за науката и изкуството" и "Съчинение за произхода на неравенството между хората". Той изпраща своите размишления и съвсем неочаквано спечелва конкурса. Неговото съчинение носи всички белези, за да бъде определено като скандално за времето си. Насочено изцяло срещу идеите на Просвещението, то бързо се превръща в най-търсената и четена книга.
От 1750год. живее в Монморанси, където пише "Писмо до Д`Аламбер върху театъра". Следва романът "Жюли или Новата Елоиза", трудът "за обществения договор или принципите на политическото право" и педагогическия роман "Емил или за възпитанието". Преследван заради дръзките си идеи, Русо живее в Швейцария и Англия. Установява се в Париж през 1770год. През това време продължава да работи над своите "Изповеди". Вече доста болен дописва последното си произведение-"Размишление на самотника".
Русо е най-забележителният представител на идеите на Просвещението в навечерието на Френската буржоазна революция.Неговите творбе широко отразяват обществено-философските му възгледи. Подлага на остра критика съвременната цивилизация,основана върху неравенството.Единственото "естественото състояние" на човека му осигурява истинска свобода.Науката и изкуството според Русо заглушават гласа на свободата и така допринасят за упадъка на нравите. "Съчинение за произхода на неравенството между хората" доразвива горните мисли на Русо. Той обосновава правото на народа на въстание. Господството на властта се крепи на насилие и може да се премахне само със сила.
Произведението "За обществения договор", наричано "Евангилието на революцията", представя картината на идеалното общество.Русо критикува английската парламентарна система,защитавайки идеята за суверенитет на народа. Дребната собственост и трудът са основата на обществената и личната свобода. Русо защива принципа за разделение на властите. Педагогическите си възгледи излага в "Емил или за възпитанието": "по природа човек се ражда добър,целта на възпитанието е да поддържа тази добродетел". Връщането към природосъобразният живон е най-правилният път за постигане на това.Наблюдението и практическият опит са основните пътища за овладяването на науката. Русо застава на позицията на деизама,почиващ не върху разума,както у Волтер, а върху чувството.придава голямо значение на трудовото възпитание.Педагогическите възгледи на Русо, проникнати от дълбок хуманизъм и демократичен дух,оказват силно влияние върху развитието на педагогиката.
"Жюли или Новата Елоиза" полага началото на сантиментализма като течение във френската литература. Този роман възпява чистата любов,описва идилично семейния живот, засяга още важни социални и философски проблеми. В "Изповеди" Русо възкресява спомени и образи от своето детство.Целта му е да разкрие цялата си природа,да покаже живота си,изпълнен с противоречия и борба между доброто и злото.Художественото майсторство на Русо се характеризира с логика, умение да анализира душевните състояния,богато въображение и лиризъм. Изказът му е ясен и точен.
Русо е деист.За него човекът не е толкова рационално същество,както смята Рене Декарт. Човекът е природно,сетивно,емоционално и едва тогава разумно същество. В съчиненията на Русо се забелязва носталгия по миналото на човечеството,по първичното природно състояние. Според него развитието на науките и изкуствата са увеличили уменията и знанията на човека,но не са го направили по-щастлив. Той смята,че частната собственост е причина за неравенството и нещастията на човека. Само равенството в собствеността прави обществото хармонично и хората по-морални. "Човек се ражда свободен а навсякъде е в окови". Човек може да има само такива задължения, за които е сключил обществен договор. С идеята за обществен договор Русо отрича феодалните задължения,които човек има по рождение,смятани за "естествени". За Русо републиката е най-съвършенета държава. В нея всичики са равни пред закона. Държавата е основана на равноправен договор.
Русо умира на 2 юли 1778год. в Ерменовил, близо до Париж.
