петата част на разказа “Една българка”

В петата част на разказа “Една българкаВазов разказва за пътя към доброто, което баба Илиица желае да извърши, спасявайки четника. Главата е кулминационна, защото разкрива опасностите и изпитанието, които грозят героите на разсъмване.

Старата жена се е справила с кола и е на ладията и сега плава с нея по реката. Лодката не се подчинява на греблата и неумелото управление на селянката, която трудно се справя с реката. Но един бързей й помага и Илийца се отзовава на желания бряг. И без нито миг отдих след уморителното гребане, тя бързо тръгва към гората, където чака четника. Сред дърветата тя забелязва човешка сянка и познава, че е той. Момъкът я посреща с радост. И нито дума не отронва добрата жена за премеждията и опасностите, които е преодоляла. Тя няма право на това. Иска да го дари с духовна сила и физическа подкрепа, без да жали себе си, без да мисли за живота си. И в това се крие нейната нравствена красота. “Добър ти вечер, момче. На.” – с простичък, но искрен жест тя му подава хляба, знаейки, че спасителен залък е най – важен сега. Момъкът е покъртен от добродушието, човеколюбието и майчината загриженост. Благодаронстта му е искрена. Вярата му в човека, в българката се връща. Старата жена му дава и връхна дреха, която с учудване установява, че е калугерско расо. Илийца осъзнава, че е извършила грях – взела “манастирско скришом”. Кражбата в християнството е отречена. Но мъдрата българка знае, че Бог ще й прости, защото той прощава на тези, които са искали да сторят добро.

Умилението й растe. Находчива и състрадателна, Илийца оставя бунтовника да се нахрани на спокойствие без да му задава въпроси. Като му говори нещо, незнайно какво, което засилва близостта им. Най – после любопитството й надделява и тя научава историята за опропастеното народно дело, за загубената в полето чета, която момъкът отчаяно търси. Трогателната му младост предизвиква нежни чувства у добрата жена. Толкова млад, още неизживял живота си, той е готов да се раздели с него. Нахранила градния, облякла голия, баба Илийца всячески се стреми да подкрепи младия човек “съсипан от ход, с убити крака, трескав”. За саможертвата й говори фактът, че тя е готова да направи всичко, за да му олекне. Затова Взема пушката му. Подканвайки го да върви, тя му дава морални сили “Стягай се момче”, зарязява го със силния си дух. Единственото нещо, което желае, е да го предпази от надвисналата опасност. Грижовността й като към син се подсилва от обръщението “синко”, което звучи естествено от нейната уста и стопля изнемощения момък.

Усетил закрилата на старата жена, бунтовникът се осмелява да попита: “къде ще де дяна, бабо сега?”, доверил се изцяло на нейната предприемчивост. Искрено, потресаващо просто тя отговаря: “Как къде? Ами у дома”. В този момент, който е кулминационен за развитието на героинята, се разкриват най – пълно човеколюбието и чистосърдечността на онази незнайна жена от народа, която Вазов с право е нарекъл “една българка”. Отговорът на Илийца е възникнал в съзнанието й като противодействие на опасностите и премеждията, които среща по пътя към човешката доброта. Той е предизвикателство към турците на брега на Искъра, които не зачитат достойноството на българите, противодействие на уплашените и посърнали жени и смело противопоставяне на страхливия калугер – егоист. Постъпката й я извисява над дребността, позорния страх и робско унижение. В този момент тържествува нравствената красота на истинската българка. В нейно лице страдалецът намира “свой майка, своя спасител, свое провидение”. Бунтовникът разбира, че благородната жена рискува себе си, живота си, семейството си за него. Благодарността му е огромна. Тя го кара да извърши един жест на любов, преклонение и благовейна признателност. “Бабо, благодаря ти, ти си добра жена”. Трогнат, умилен от сълзи, момъкът целува напуканата от труд ръка, както се целуват иконите в църквата. Един родолюбив момък отдава своята благодарност на една обикновена българска жена – величава по дух, жертвена и човеколюбива по характер. Баба Илийца знае “хората са наплашени сега и ме изгарят жива, ако усетят” какво е направила, но това нито за миг не я спира. Живеейки с проблемите на своето време, тя осъзнава, че “тая пуста царщина тъй ли се лесно разсипва.” “Като пилци” мрат мъже на България. Но в думите й няма упрек, само състрадание. За Илийца да стори добро означава да спаси един човешки живот, дакот за бунтовника – да се жертва за отечеството.

Вдълбочават се в церовата гора. Сърцето на селянката се трогва от физическата немощ на бунтовника, който е изнемощал от глад и под, с измахнато и бледно лице. В тези изпълнени с напрежение редове Вазов вмъква пейзаж, който още повече засилва драматизма на ситуацията. “През дърветата небето на изток повече побеляваше, челопешките петли пееха раздирателно, звездите бледнееха. Разсъмването започваше....”. Безпокойствието им се засилва от чуващите се човешки гласове. В този момент Илийца, поела изцяло инициативата в свои ръце, решаав, че най – разумното е бунтовникът да се укрие в гората и под прикритието на нощта, да го скрие в дома си.

Увлечена в порива си да направи “добро...клетнику” българката съвсем забравя за внучето си. Затова с неутешима болка осъзнава: “О, мамке! Та то е умряло, ръчиците му лед”. Съсипана от скръб, докоснала се до ледения образ на смъртта, селянката плаче неудържимо. Бунтовникът разбира, че сега Илийца има нужда от утеха. Той се “спря поразен”. Би искал да намери сили да утеши човеколюбивата жена, но разтърсен от нещастието й, тръгва безнадеждно. В този момент Илийца, надмогнала страданието си му поръчва да се крие добре, защото не иска да загуби още един скъп за нея живот. В тези думи, изречени през преглътнати сълзи, се крие нравствената красота на майката, на отчаяната жена, която се докосва до всеобщото добро като светица.

Тя се изгубва между дърветата, но нравствената й щедрост остава. Възхищава ни с човеколюбието си и с неподправеното си добротворство. И въпреки че не успява да спаси четника, нейното дело е високоблагородно. В епилога Вазов оценява величието на българката, коята е осенена от божието добро, защото болното й внуче оживява.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

ivailo ( 2) на 18 Януари 2009
много е добро евала за добавянато :Д:Д:Д
debi ( 208) на 28 Април 2007
ama ina4e e mnogo hubavo
debi ( 208) на 28 Април 2007
dobro ti e su4inenieto...ima nqkoi neto4ni izrazi i punktoacionni gre6ki
Записки.инфо ( 2777) на 29 Декември 2006
За оформяне
Дани Кондова ( 2847) на 29 Декември 2006
тези материали ....?