Кратък речник на някои литературни термини

I. Стилистични фигури.

Същност – събирателно название за тропи и риторични фигури, обикновено се разглеждат като “украса” на речта, необичаен начин да се наричат нещата, отклонения от представите за норма.


II. Тропи – фигури на заместването.

Прякото значение на думите се замества с преносно.

1. Метафорични тропи:

а) метафора – названието на един обект (предмет, признак, действие) се пренася върху друг обект въз основа на някакво сходство между тях.

Пример: Златните лъчи на слънцето.


б) антономация (преименуване) – физически или нравствени качества на предмета на речта се назовават със собственото име на: литературен герой (Хамлет, Дон Кихот, Тартюф – лицемерие, Бай Ганьо); митологичен герой (Херкулес – сила); историческо лице (Рокфелер – богатство).


в) олицетворение – одушевяване на неживата природа. Признаци на човека се пренасят върху неодушевени предмети.

Пример: Природата страда, звездите се смеят.


г) алегория – нравствено качество на човек се (заменя) изразява чрез предмет или животно.

Пример: лъв – силен, патка – глупост, лебед – грациозност, заек – страхливост, лисица – хитрост, змия – коварство.

д) ирония – към първоначалното значение на думата или словосъчетанието в изречението се влага противоположен смисъл, за да се даде отрицателна оценка.

Пример: Ти си голям умник! – каза той възмутен.


е) сравнение – съпоставят се два предмета по общ за тях признак.

Пример: Очи като звезди.


ж) епитет – означава се признак на предмет или действие.

Пример: Гробно мълчание.


2. Метонимични тропи.


а) метонимия – названието на един обект се пренася върху друг обект въз основа на някаква постоянна връзка между тях.

Пример: Прочетох целия Ботев. Изпих една чаша.


б) синекдоха – названието на част от цялото служи за означаване на цялото и обратно.

Пример: Родна стряха.


в) перифраза – название на предмет, лице, явление или действие се заменя с описателен израз.

Пример: Черноморска столица (Варна).

г) евфемизъм – вид перифраза, при която един израз се заменя с друг, с цел да се смекчи неприятното въздействие.

Пример: Той ни напусна, отиде си (умря). Уволниха го (напусна).

3. Тропи от групата на количеството.

а) хипербола – предмет или признаци на предмета преднамерено се пресилват, преувеличават.

Пример: 100 пъти ти казах.

б) мейозис – обратно на хипербола. Предмет или признаци на предмета преднамерено се пренамаляват.

Пример: Искам да кажа с една-две думи. Изчакай ме една минута.

в) литота – чрез отрицание преднамерено се намалява признак на предмета с цел да се отслаби положителната оценка.

Пример: Хубав ли е филма? – Не е лош.

III. Фигури на съвместването (реторически фигури) – значенията се съчетават или комбинират.


1. Фигури на тъждеството – обектът на речта се характеризира образно чрез съвместване на тъждествени значения.

Пример: Народът се радва, ликува, тържествува.

2. Фигури на неравенството.

а) възходяща градация (климакс) – степенуват се възходящи признаци на предмет.

Пример: Тя е хубава, изключителна.

б) низходяща градация (антиклимакс) – началното значение се степенува низходящо.

Пример: Съжалявам, наистина съжалявам, безкрайно съжалявам.

3. Фигури на противоположността – основават се на контраста.

а) оксиморон – съчетаване на взаимноизключващи се понятия.

Пример: В близката далечина.

б) антитеза – съпоставят се противоположни понятия с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на речта.

Пример: Богатият и в делник пирува, бедният и в празник гладува.

инверсия (обърнат словоред) – разместване елементите на синтактичната конструкция.

Пример: Векове цели, разум и съвест с нея се борят.

реторичен въпрос – съдържа негласен отговор, а чрез граматическата форма на въпроса се изказва нещо друго, различно от буквалното питане.


Източник: сайтът на 91 НЕГ

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Димитър Томов ( 2) на 05 Декември 2016
това е доста хубав материал