Насън ни посещават мъртвите любими хора - какво означава това?
”Той обясни, че трябва да замине, но тези момчета ще останат с мен – спомня си Лорд - Когато се събудих, казах на жена ми, че той повече няма да ми се присъни. Така и стана”.
Лорд, който ръководи производствена фирма в Ню Хемпшир, смята, че последният сън е бил уверение от Ной, че при него всичко е наред и че има други деца, които имат нужда от любов. В края на 2002 година Лорд и жена му осиновили две братчета от Русия.
Всяка нощ мъртвите любими посещават милиони хора. Насън живи и умрели се прегръщат, разговарят и се разбират. Какво да правим с тези срещи? Те просто емоционални отговори на скръбта на живите ли са? Или, както предполагат учените, в тези сънища има модели, които могат да обяснят необяснимото?
Всяка година през юли в Мичиган се провежда конференция “Съчувстващи приятели” – групи родители, които са загубили деца. В нея тази година участваха над хиляда родители и на заседанията, посветени на сънищата и “общуването след смъртта” просто е нямало къде да се седне.
Участниците научиха, че типичните “сънища на печал” често са откъслечни и пълни със символи. Те имат разпространени, често срещани сюжети – например пътуване. Спящият излиза от самолета или влака, а починалият любим продължава пътешествието без него.
От друга страна, “сънищата - посещения” обикновено са по-живи и по-малко се нуждаят от интерпретация. В тях тези, които са починали от тежка болест, често са здрави. Ако са се придвижвали в инвалидна количка, насън те ходят. Тези сънища могат да се струват “пророчески” на тези, които ги виждат, твърди Бил Гугенхайм, един от основателите на независимата изследователска група ADC Project.
Жените са по-отворени за потенциални сигнали насън, докато мъжете по-рядко разказват за това, твърдят изследователи. Гугенхайм предполага, че мъжете се боят от упреци в чудачество или прекомерна скръб. За тях е важно какво мислят началниците и приятелите, казва той.
В хода на американските изследвания около 60% от жените и 40% от мъжете съобщават, че насън виждат починалите си любими хора, казва Кели Балкели, бивш президент на Международната асоциация за изучаване на сънища.
Хората разказват за сънища-посещения от времето на доисторическата скална живопис, и много съвременни култури включват тази концепция. Впрочем, твърдят изследователите, американците са по-затворени. Техният начин на живот – недоспиване, късни часове пред телевизора, будилници - ограничават възможностите за сънища: само дълбокият сън води до запомнящи се съновидения. Освен това, много от тях отхвърлят всичко, което не се поддава на научно доказателство. “Традицията на научния скепсис в САЩ твърди, че сънищата са случайна безсмислица”, казва Балкели.
Това е “трагедия”, защото хората, които насън виждат починалите си близки, се стесняват да говорят за това, казва Джефри Лонг, онколог, основател на Фонда за изучаване на общуването след смъртта. Той е събрал доказателства от повече от хиляда души. Неговият сайт
http://adcrf.org/ позволява на хората да говорят за сънищата си. Изследването на мозъка с изграждане на изображения навежда на мисълта, че предният челен участък от кората на главния мозък – отделът, отговорен за логическото мислене - се отключва, когато спим. Частите на мозъка, които се активизират след това, са повече свързани с въображението и емоциите и с това могат да се обяснят сънищата-посещения.
Мнозина са били благодарни за възможността да обсъдят своите сънища на конференцията “Съчувстващи приятели”. Заседанието води Карла Блоуи от Колорадо. През 1991 година петгодишният и син Кевин е бил убит от товарен камион, докато е карал колело. Починал е в ръцете й.
От този момент тя води дневник на сънищата си и той й се струва лечебен. Сънищата за Кевин й носят облекчение от скръбта и дори болезнените сънища са били светли. Веднъж тя сънувала, че влиза в къщата си и вижда Кевин, който стои на стълбите и плаче, защото са го оставили сам. Тя приседнала до него и го успокоила. Карла запита участниците какви думи им идват в главата във връзка с този сън. Те отговориха “ вина”, “любов”, “безпомощност”. Тя предложи своята интерпретация: това е домът на смъртта и тя е трябвало да умре по-рано, за да не бъде Кевин сам там. Сънят й позволил да осъзнае колко силно я подтиска това.
Някои участници казаха, че не могат да видят любимите си. 26 годишната Сара Брюмел от Калифорния даде съвет. След като нейният брат Грегъри е починал в съня си през 2003 година, той често и се явява. А нейната майка много искала да види насън сина си, но той не й се появявал. Тогава Сара посъветвала майка си да престане да гледа телевизор преди заспиване – вместо това да прекара няколко минути в спокоен размисъл. “След това тя започна да го сънува”, каза Брюмел.
Учените не могат да отговорят на въпроса дали тези сънища са посещения, или просто “ израз на най-дълбокото ни желание”, твърди Балкели. ”Невъзможно е да се намери отговор на този въпрос.”
Но, както каза на скърбящите родители, сънят за починал любим близък човек често е подарък. “Не се задълбочавайте в анализа му. Приемете го с благодарност."
