"Мамино Детенце" път към моралната деградация на Николчо
Повестта “Мамино детенце” на Любен Каравелов акцентира върху нравственото и физическото падение на личността, за което са допринесли начина на живот и семейното възпитание. Писателят умело предтсвя пороците, въплътени в образа на Николчо, противопоставяйки ги на другите – жизнеустойчиви сили в обществото, а това му дава основание за оптимизъм. Николчо е съвкупност на всички отрицателни страни на чорбаджийската класа. Поведението му е път към падение и нравствена деградация. Той пие, пуши, лъже, краде, унижава не само слугите, но и близките си хора. Тази морална деформация погубва не само него, но и близките и цялото общество. Поощряването на Николчо да пие, да пуши, да се държи унизително със слугата Иван Нищото е родителска грешка, която има изключително силни отрицателни последици. Това поведение в семейството се пренася в училището, във взаимоотношенията с другите в обществото. Всичко това са корени в социалното разделяне на обществото, в основата на което са парите и безграничната власт. Поведението на Николчо в училище е под знака на три важни житейски правила: “да държи главата си високо, да говори повелително и да изисква от близките си любов и почитание...”. Той е научен на това от родители и учители. За Неновица е по – важно в училището детето да се чувства добре, отколкото какви познания ще получи, а даскал Славе знае как да бъде добър с тези, които имат власт и пари и неговата максима е: ”Чорбаджийско дете не се бие...”. Николчо започва да пие с одобрението на майка си, която с любов го поощрява. По – късно “маминото детенце” се превръща в пристрастен пияница, за което допринася и неговата компания, които “спяли да пият, яли да пият и живели да пият.” . Общественото мнение на българи и турци в Казанлък е категорично: “подобни хора” трябва да се затварят при лудите или да се изгонват от града, за да “не мърсят чистото и доброто” , като откроява и вината на бащата и майката, считаща, че на “чорбаджийските синове трябва да се прощават множество прегрешения”. Отношението на Николчо към парите е друга стъпка по пътя на падението. Според “Маминото детенце” селяните печелят парите с кървав пот и с мотика в ръка, а чорбаджиите ги “добиват” събрани и “което се печели лесно, то де и харчи лесно”. Тази житейска философия естествено води до кражбата на семейните пари и смъртта на чорбаджи Нено. Морално деформираната личност е безпринципна във всички сфери на живота, за това и след брака, Николчо става безскрупулен и циничен. Падението му се отразява и върху живота на жена му Пенка, на двете му деца и на майката, чието късно проглеждане не може да промени поведението на сина си. За четири години Николчо пропилява всичките пари на баща си и дръзва да продаде къщата и розовите градини и единствено обществената намеса го възпира да направи това. Следващите стъпки по пътя на падението са затвор в Пловдив и скитнически живот с една циганка в Гюрчево. Творба която винаги ще запази своята актуалност, дори в днешно време те е огледален образ на богатството, парите и безкруполното поведение на богаташките деца. Нравственото послание отправено от Любен Каравелов към нашето поколение е за преодоляване на пороците чрез непримирима и непрекъсната борба с тях.
