География на животновъдството в България (стр.3)
Местното “Сиво говедо” е порода, която се отглежда в Старопланинската област и Предбалкана. Това е дребна порода с млечност на кравите около 2000 литра годишно. В най-чист вид е запазена в Севлиевско и Ловешко.
"Искърското говедо” е порода с ниска млечност, която се отглежда основно в Софийско и по поречието на Искър. Тя се отличава с висока масленост на млякото (4,2-4,4%) при средна млечност около 2000 литра годишно от крава. Месото е подходящо за промишлена преработка.
"Родопското късорого говедо” е дребна аборигенна порода, разпространена основно в Родопите и се отглежда главно при пасищни условия. Тази порода е с месна насоченост, защото има ниска млечност. През последните 10 години се кръстосва с английската порода “Джерсей”.
През последните 5 години се отбелязва леко нарастване на средния млеконадой от крава, който през 1999г. достига 3142 литра. Тази тенденция е положителна и показателна за възможностите на частния сектор в животновъдството. Като райони, специализирани в говедовъдството, могат да се посочат Ловешко, Луковитско, Плевенско.
2.2.Биволовъдството е самостоятелен подотрасъл на животновъдството. То е традиционен поминък за населението в много райони от България. Отрасълът дава ценни продукти за пазара - мляко с висока масленост, здрави кожи, месо. Биволското месо е сухо, поради което се използва за производството на месни деликатеси.
Средният млеконадой е около 800 литра, но млякото е търсено на пазара, поради ценните си качества. През последните 10 години се работи усилено за създаването на нова високопродуктивна порода биволи с повишена млечност. В резултат от кръстосването на местни с индийски породи е създадена породата “Българска мура”, която има средна млечност 1800-2000 литра годишно, а при определени условия може да достигне и около 4000 литра при масленост 7,5%. Въпреки ценните си качества, броят на биволите в страната намалява, поради липсата на мотивация за отглеждането им в частните стопанства. От 1939г. до днес броят им намалява 30 пъти.
Днес над 80% от биволите се отглеждат в Ловешко, Плевенско, Севлиевско, Шуменско, Средногорието и поречието на Тунджа, където има мочурливи площи - естествена среда за биволите.
2.3.Овцевъдството е също стар отрасъл на животновъдството в България. Овцете са непретенциозни към храната, а дават ценни продукти - мляко, месо, кожа, вълна. Те използват пълноценно грубите фуражи и терените с голям наклон в планинските райони. За развитието на овцевъдството има всички благоприятни условия в страната - пасища, потребление, производствен опит на населението, преработвателни мощности в ХВП и леката промишленост, външни пазари за продуктите от овцевъдството като кашкавал, сирене и др. Днес отрасълът осигурява 7,5% от млякото, 11,7% от месото в страната, около 80% от необходимите кожи за леката промишленост, естествена тор за растениевъдството и други ценни продукти. През последните 10 години той бележи силен спад, поради променената собственост на основната част от стадата овце. Като цяло отрасълът формира около 20% от продукцията в животновъдството, като делът му бързо спада през последните 5 години във връзка със значителното намаляване на броя на овцете в страната и традиционния начин на отглеждане. Днес основната част от продукцията на овцевъдството се дава от частния му сектор - 99,6% от месото, 99,5% от млякото и 99,6% от вълната. През последните 5 години се отбелязва значително нарастване на средната млечност на овца до 51 литра годишно и на средния настриг на вълна до 3,178кг .
В България се отглеждат множество породи овце и редица кръстоски. Повечето от тях са получени на базата на различни кръстоски на породите “Цакел” и “Цигай” и се отглеждат едновременно за месо, мляко, вълна и кожи. Това обаче определя и относително ниската им продуктивност.
"Бялата свищовска овца” е порода, получена на базата на породата “Цакел” и е разпространена в Свищовско, Никополско и поречието на Янтра и Росица. Средната й млечност достига 50 литра, а настригът на вълна - около 2,5кг.
"Черноглавата плевенска овца” се отглежда основно в Северозападна и Северна Централна България.
"Бялата южнобългарска овца” е разпространена по склоновете на Средна гора и Родопите. Средната масленост на млякото й достига 8%, а средният настриг на вълна е около 2,8кг от овца годишно.
"Медночервената овца” е порода, разпространена в източните части на Предбалкана и задбалканските котловини. Млечността на 1 овца е над 50 литра годишно при средна масленост на млякото около 9%. Това определя млечното направление на породата.
В България са патентовани и 2 изцяло български породи – “Североизточна тънкорунна” и “Тракийска тънкорунна овца”, отглеждани в съответните региони от страната. Отглеждат се и редица местни породи като: "Реплянска”, “Радомирска”, “Каракачанска”, “Букьовска”, “Български Цакел” и др. Тези породи са нископродуктивни и все по-рядко срещани. Като цяло с най-голяма концентрация на овце изпъкват Югоизточна, Югозападна и Северна Централна България.
2.4.Козевъдството е животновъден отрасъл, който през последните години бележи нов разцвет. Козите са слабо взискателни към храната, имат вкусно мляко и месо, а в миналото широко приложение имат и техните вълна и кожи. Козето мляко се усвоява лесно от човешкия организъм, поради което се използва като храна за болни хора, деца и възрастни. Месото се употребява за производство на деликатеси. Средната млечност на коза е около 200 литра годишно или почти 4 пъти повече от овцете. Всичко това обяснява бързото увеличаване на козите през последните 10 години. Козевъдството е развито основно в планинските и полупланинските райони от страната - Западна България, Стара планина. Отглеждат се предимно местни породи кози, но се срещат и ангорски породи, отглеждани заради вълната.
2.5.Свиневъдството е сред основните животновъдни отрасли в България. То осигурява над 51% от месото, основната част от мазнините и кожите. Продукцията му има ниска себестойност, защото се използват отпадъчни продукти и по-евтини храни. Отрасълът е съобразен в териториално отношение с разположението на основните консумативни центрове, основните зърнопроизводителни райони, разположението на фуражните предприятия, разположението на преработвателните мощности от ХВП и леката промишленост. Кланичният рандеман при свинете достига около 80% от живото тегло, което е висока норма. Тези особености обясняват относително по-ниския дял на частния сектор в отрасъла. Същевременно свиневъдството заема относително висок дял в животновъдната продукция - около 30%.
В страната се отглеждат редица породи свине, водещи сред които са:
"Датският ландрас” е порода, която се отглежда основно за месо. Тази порода има бързо зреене, като само за 6 месеца животните достигат тегло 90кг. Ландрасът се кръстосва с бялата българска свиня за повишаването на продуктивността на животните.
През последните няколко години липсата на храни за животните и ограничаването на пазарите води до намаляването на броя на свинете около 4 пъти. Същевременно трябва да се подчертае, че намалява и делът на изкупените свине от частните стопанства, което е доказателство за отглеждането на тези животни основно за задоволяване на потребителските нужди на производителите.
2.6.Коневъдството доскоро е в упадък, поради замяната през 60-те години на конската теглителна сила с машини. С повишаването на нуждата от работен добитък в частните земеделски стопанства през последните години броят на конете в България нараства. За това допринася и отглеждането на състезателни коне. Основните породи са:
Страница 1 Страница 2Страница 3 Страница 4
