География на животновъдството в България (стр.2)
1. Развитие на отрасъла.
Животновъдството е стар и традиционен поминък на българското население. С развитието на занаятите в българските земи през ХVІІІ и ХІХв. то получава тласък за подем. За това допринася и свободният достъп на българските стадата до Егейското крайбрежие по времето на турското владичество.
След Освобождението животновъдството е слаборазвито. Броят на животните бързо намалява, поради ограничаването на пасищата, а отглежданите породи животни са слабопродуктивни. Едва през 30-те години успоредно с общия стопански подем в страната се отбелязва и подем в развитието на отрасъла.
До края на 50-те години на ХХв. развитието на животновъдството в България е насочено към осигуряването на растениевъдството с работен добитък и осигуряването на хранителни продукти за заетите в селското стопанство.
През последните 30 години животновъдството се развива в т.н. ”продуктивно направление”, с което нараства и значението му за населението и стопанството на страната.
През последните 50 години е извършена значителна промяна в структурата и броя на животните. Броят на работния добитък е сведен до минимум. Същевременно бързо нараства общият брой на животните, което обаче довежда и до дисбаланс в осигуряването им с храни.
До края на 80-те години значително се променя и структурата на животните чрез отглеждането на нови високопродуктивни породи. Така например в овцевъдството грубовълнестите породи са заменени с тънкорунни породи. В свиневъдството значителен превес имат хибридните породи с определена насоченост /за месо, за мас и др./. В птицевъдството е развито отглеждането на бройлери, а в говедовъдството широко разпространение получава високопродуктивната порода “Черношарено говедо”.
След края на Втората световна война са постигнати значителни резултати в повишаването на продуктивността на животните. Средният млеконадой от крава нараства от 450 литра в края на 30-те години до 3400 литра в края на 80-те. В овцевъдството средният настриг на вълна се увеличава от 1,6кг на 4,1кг, а средният млеконадой е увеличен от 42 на 51 литра.
До края на 80-те години, успоредно с нарастването на броя на животните и тяхната продуктивност, бързо нараства и животновъдната продукция. Производството на месо от 202000т през 1939г. достига 551000т през 1990г., а добивът на мляко нараства от 669млн. литра на 2,4 млрд. литра.
От средата на 80-те години в някои животновъдни подотрасли се появяват тенденции към спад на продуктивността на животните и намаляване на техния брой. Причините за това са както в организационната схема на отрасъла, така и в липсата на фуражи и бавното навлизане на автоматизирани технологии.
От края на 1989г. кризата в животновъдството се задълбочава, поради липсата на храна за животните, липсата на работна ръка, ниските изкупни цени на продукцията и др. Това налага разпродажбата, масовото клане на високопродуктивни животни и износа на животни и месо на относително ниски цени.
На този фон през последните 10 години бързо се развива частният сектор, който днес дава почти 100% от продукцията в отрасъла. Въпреки това, все още не са преодолени някои от негативните тенденции по отношение промените в броя на животните, структурата на стадата, продуктивността на животните и общия обем на животновъдната продукция, поради което цените на основните продукти са все още значително високи. Положителен факт в развитието на отрасъла през последните години е стабилизацията в обема на животновъдната продукция и покачването на продуктивността на животните, което е следствие от повишената мотивация и внимание от страна на частните производители при отглеждането им.
Продукти от животновъдството
Продукти 1985г. 1989г. 1991г. 1999г.
Общо в ч.с-р% Общо в ч.с-р %
Месо
/хил.т./ 843 934 758 57,7 52 97
Мляко
/млн.л./ 2462 2438 2001 38,8 1588 1655
Непрана вълна
/ хил.т. / 34 29 36 47,7 8 8
Яйца
/млн.бр./ 2781 2726 1873 53,3 1690 1650
Мед
/т./ 9731 9758 6814 88,6 5746 100
Пашкули
/т./ 1443 874 796 99,5 30 100
2. Отраслова структура на животновъдството.
В България се отглеждат множество видове животни, което определя и сложната отраслова структура на животновъдството. Развити са говедовъдството, свиневъдството, овцевъдството, птицевъдството, козевъдството, пчеларството, бубарството, зайцевъдството, рибовъдството и отглеждането на ценен дивеч. Според насочеността, животновъдството се поделя на млекодайно, месодайно, за работен добитък, за вълна и т. н.
Брой на селскостопанските животни в България /в хиляди/
Година Говеда Би- Овце Кози Свине Коне Мулета Мага- Птици
общо крави воли и Катъри рета
1939 1495 537 327 9028 551 743 615 35 173 10000
1960 1284 509 174 8770 273 2266 334 34 242 21616
1981 1796 702 48 10433 467 3808 120 30 335 41636
1991 1457 609 26 7938 498 4187 115 19 329 27998
1998 682 434 9 2549 1046 1512 130 20 280 14963
% в ч.с-р 98,5 99 100 99,1 100 94,6 99,8 100 100 98,3
Основни подотрасли са говедовъдството, свиневъдството, овцевъдството и птицевъдството. Тези 4 подотрасъла дават над 80% от общата животновъдна продукция в страната.
2.1.Говедовъдството е водещият подотрасъл на животновъдството, осигуряващ основната част от месото, млякото и кожите в страната - 16% от месото, 81% от млякото и над 70% от кожите за леката промишленост.
В говедовъдството са развити месното, млечното и комбинирано направления, които имат и съответната териториална ориентация. Така например млечното направление е развито главно в крайградските стопанства, докато месното направление е застъпено основно в районите, разполагащи с фуражна база. В България се отглеждат множество породи, специализирани в съответното направление. “Черношареното говедо” се отглежда главно за мляко, докато “Кафявото българско говедо” се отглежда основно за месо. За месо се отглеждат и аборигенните породи “Сиво искърско” и “Късорогото родопско”.
"Кафявото българско говедо” е застъпено предимно в равнинните и низинни райони, които разполагат с фуражи. То се отглежда и в крайградските зони както пасищно, така и във ферми. Средният млеконадой от крава е около 3000 литра годишно.
"Черношареното говедо” е с млечна насоченост и е водеща порода през последните няколко години. Отглежда се повсеместно, но по-голяма концентрация има в областите Варна, Добрич, Бургас /поради богатата фуражна база/. Средният млеконадой от крава достига около 4200 литра годишно, но при добро хранене той надминава и 6000 литра.
"Червеното българско говедо” е с висока млечност - около 3800 литра годишно от 1 крава. Тази порода през последните 10 години бързо намалява поради кръстосването й с “Черношареното говедо”. Разпространена е в Североизточна България и Горнотракийската низина.
Страница 1Страница 2 Страница 3 Страница 4
