Образци на Ботевата публицистика/"Смешен плач", "Политическа зима"/
/систематизиран материал по литература – 11 клас/
1.”Смешен плач”- творческа история.
Политическият памфлет “Смешен плач” е поместен през 1871г.във в-к “Дума на българските емигранти” заедно със статията “Народът, вчера, днес, утре” и стихотворението “На прощаване”.
2. Конкретният повод за написването му – историческо събитие/съдбата на Парижката комуна/ и отзивите в пресата за него.
3. Символика на заглавието и жанрова характеристика на творбата:
а/памфлет – творба на литературно-публицистичния жанр, вид фейлетон с остра публицистична насоченост, който изобличава остро злободневно политическо събитие или политическо лице. Той е нещо като остър политически фейлетон. Памфлети освен Ботев в българската литература са писали Каравелов, Стоян Михйловски.Известен памфлет в европейската литература е “Похвала на глупостта” на Еразъм Ротердамски.
б/в “Смешен плач” Ботев представя образа на френската столица от края на 19-ти век като този образ е сатиричен и многопосочен защото:
-Париж е столицата на цивилизована Европа, а в дадения исторически момент – център и на революционния сблъсък между два свята;
- този сблъсък е интерпретиран в тогавашната преса като “разрушение”, като посегателство върху столицата на цивилизацията;
- това е и причината за “плача” на продажните български журналисти по изгубените ценности, за поругания ред, за разрушенията, окачествени от богатите като “варварство”;
4. Анализирайки историческата ситтуация и конкретно събитието, Ботев представя следната своя теза:плачът е определен като смешен, а Ботев е възмутен от позицията на българската журналистика, която за да не остане по-далеч от другите, е готова да оплаче “бедния” Париж и проклина неговите разрушители – комунарите.
5.Стилово-езикови особености на “Смешен плач”:
а/кратък, но емоционален и политически текст;
б/ярка обществена реторика
в/ финалът – израз на Ботевата надежда, че ще настъпи ден за нова разплата и за ново начало.
Извод:Човекът според контекста на “Смешен плач” трябва винаги да се опитва да проумее света, в който живее и да си отговори на въпроса дали наистина светът е такъв, за какъвто се представя.Наистина ли това е най-добрият възможен свят или има по-добър от него?Отвореният финал Ботев оставя на читателя.
1.Творческа история на статията “Политическа зима”:
а/за написването й Ботев има личен мотив/разногласията му с Каравелов/;
б/според някои критици в образа на лъжепатриота Ботев конкретно е визирал Каравелов;
2.Основна идея в статията – борбата на Ботев с просветителството и стремежът му да докаже правото на революционната идея,да убеди читателя с логически и фактически доводи, че единственият път за освобождение на българите е чрез революция, а не само чрез просвета и знание.
3. Основен мотив вв статията – че равноправието и щастието на един народ зависи от свободата. Тя, от своя страна не е нещо, което се дава даром, за нея трябва да се воюва и да се работи. Този мотив е израз на Ботевото отношение към българската революция като част от обществените движения в Европа и политтическите задачи на епохата. Страданията на българския народ той вижда като част от страданията и надеждите на “децата на Европа”. Ботев изразява своята вяра,че българите ще получат своята свобода и че тя ще бъде част от революционните борби в Европа. Чрез средствата на сатирата Ботев обединява конкретните национално-политически явления в орбитата на основните тенденции на общото политическо развитие в Европа.
4.Основни средства, чрез които Ботев постига худ. си цел:
а/чрез алегорията – напр. Зимата като политическа метафора с три основни смислови разслоения: замръзналост на социалните, политическите и националните отношения в Европа/”гладните, дррипави и измръзнали народи”/; зимата в съня, чрез който Ботев въвежда проблема за отговорността; зимата като олицетворение на фалша и лъжата в условията на робството;
б/според Ботевата алегория зимата олицетворява още робството и страданието, така, както според възрожденската символика лятото и пролетта символизират свободата, прогреса, щастието и напредъка. Същият смисъл Ботев влага в значението на думите “денят и нощтта”/ денят – свободата, нощта – робството/;
в/ чрез символите на робството и свободата, на теглото и щастливия живот Ботев заклеймява настоящето и дава израз на вярата си в бъдещето и в това,че човешките понятия за справедливост и несправедливост са вечни, както е вечен стремежът на хората за равноправие и щастие.
г/ чрез формата на съня Ботев размества реално и фантастично, пренася реалността в сферата на сънищата и то в рамките на основния алегоричен образ.
5.Образът на лъжепатриота в “Политическа зима”:
а/ статичен т.е. не е даден в развитие;
б/ чрез средствата на иронията е показано Ботевото негативно отношение към него;
в/чрез своя герой Ботев изобличава мнимите патриоти и коментира схващането за стойностите на истинския патриотизъм.
Финалът на статията има за цел да посочи дълбоката разлика между автора и неговия герой. Макар и непосочен конкретно като име, Ботев вероятно визира Каравелов и еволюционистичните му възгледи. Тази идея от гледна точка на Ботевите революционни идеи му се е виждала като пречка за общественото развитие, което той с толкова страст коментира в "Политическа зима".
