Релеф на България (част 2)

Съвременен релеф - Обща характеристика

В морфографско отношение релефните форми показват голямо разнообразие. Характерно за релефа е редуването от север на юг на земи с равнинно-хълмист, планинско-котловинен, низинен и високопланински релеф. Преобладаващата посока на простиране е запад-изток, а второстепенно значение има посоката северозапад-югоизток. В посока запад-изток намалява и надморската височина на основните морфоструктури /с изключение на Дунавската равнина/. В зависимост от надморската височина територията на страната ни се поделя на пет хипсометрични пояси, като всеки от тях има свои характерни белези:

  • Низинен /0-200 м.н.в./, който заема 31,5% от територията на страната. Обхваща части от Дунавската равнина, Горнотракийската низина, Бургаската низина, крайбрежната черноморска ивица и др.

  • Равнинно-хълмист /200-600 м.н.в./, който заема най-голямата част от територията на страната - 41% и обхваща части от Дунавската равнина, Задбалканските полета /Карловско, Казанлъшко, Твърдишко и др/, част от котловинните полета на р.Струма /Благоевградско, Симитлийско/, част от земите на Източното Средногорие, средното поречие на р.Тунджа и др.

  • Нископланински /600-1000м.н.в./, който заема 15,2% от територията. В него са включват сравнително високата част на Предбалкана, значителна част от Стара планина, Средногорието, планините в Крайщето, Рила, Пирин и др.

  • Среднопланински /1000 - 1600м.н.в./, заемащ 9,8% от територията на страната. В него се включват части от най-високата част на Предбалкана, значителна част от Стара планина, средно-планинския релеф на Средногорието и др.

  • Високопланински /над 1600м.н.в./, заемащ само 2,5% от територията. В него се включват най-високите части на планините в България. Следователно 2/3 от територията на страната се отнасят към ниския и равнинно-хълмист релеф. Средната надморска височина на страната е 470 м. Като цяло тя намалява от юг на север и от запад на изток.

    Съвременни релефообразуващи процеси

    Съвременният релеф на България е подложен на въздействието на ендогенните и екзогенни процеси.

    От ендогенните процеси релефообразуващо е значението на:
    земетресенията и съвременните вертикални движения на земната кора.
    Земетресенията са резултат от освобождаването на енергия, акумулирана в различни нива на земната кора и мантията, в резултат на хоризонтално или вертикално разместване на литосферните плочи или отделни земекорни блокове. Територията на страната ни попада в Средиземноморската зона на Алпо-Хималайски ороген. За него е характерно непрекъснато взаимодействие между Евроазиатската и Африкано-Арабската платформа. Най-високо сеизмогенна територия е Преходната област. В нея се очертават няколко сеизмични огнища - Софийско, Пловдивско, Чирпанско и Ямболско. Други сеизмогенни области са Родопската /Кресненско огнище/, Черноморска /Шабленско огнище/. На границата между Старопланинската морфоструктурна област и Дунавската равнина се намира Горнооряховското сеизмично огнище. В нашата страна са се проявили едни от най-силните земетресения в Европа: Шабленското /1901г./, Крупнишко /1904г./, Ямболско /1909г./, Горнооряховско /1913г./, Софийско /1917г./, Чирпанско-Пловдивско /1928г./ и др. Значителни са щетите в България от земетресението във Вранча /1977г./.

    Земната кора на територията на страната е подложена на бавни съвременни издигания и потъвания. Като цяло съвременното издигане се проявява в обсега на позитивните форми на релефа, а потъването е характерно за негативните форми на релефа. Така например Бургаската низина и Ломската депресия потъват с около 1-2мм/год., а Западна и Средна Стара планина, западните части на Средногорието и Рило-Родопският масив се издигат с 2-3мм/год.

    Екзогенните процеси чрез своята разрушителна, транспортна и акумулираща дейност моделират големите морфоструктури. Техният интензитет и географско разпространение са свързани с проявата на зоналността и азоналността на територията на страната. Екзогенните процеси са:
    изветряне
    денудация
    ерозия
    екзарация
    абразия
    дефлация
    карстови процеси


    Изветрителните процеси са най-интензивни във високопланинските райони на Рила, Пирин, Витоша, Стара планина. Там се проявява мразово изветряне, в резултат на което се натрупват големи количества скален материал. Под силата на тежестта той се придвижва по планинските склонове и се образуват каменни реки /Витоша/, сипеи и сипейни покривки /по южните склонове на Стара планина, Рила, Пирин/, каменопади и др.

    Денудационно-гравитационните процеси са в основата на образуването на свлачища и срутища. Свлачищата у нас са разпространени по Черноморското крайбрежие /свързани са с наклонените водоносни хоризонти към Черно море, с активизацията на процесите, свързани с морската абразия и с повишената сеизмичност на Варненското крайбрежие и Добружанското крайбрежие/, по Дунавското крайбрежие /Оряхово, Никопол, Тутракан/ и дунавските притоци, в Софийската котловина, Кюстендилската котловина, и др. Срутищата са характерни за стръмните и разломно обусловени склонове /Южностаропланински, Севернородопски, склоновете на Рила, Пирин, Осогово и др/.

    От ерозионно-акумулативни процеси е засегната 70% от територията на странта. Проявяват се чрез плоскостна и линейна ерозия. Те са най-силно проявени в обезлестните райони на Източна Стара планина, Сакар, Източни Родопи, Огражден и Малашевската планина. В резултат на ерозията се образуват речните долини с типичните си форми - ждрела /Триградско, ждрелото на Ерма, Вратцата и др/, каньони и проломи /Искърски и др/, както и ровините и доловете. В резултат на ерозионно-акумулативната дейност на повърхностно течащи води са образувани многобройни наносни конуси в подножията на планините.

    Абразионните процеси формират крайбрежието, съвременната брегова линия, подводния брегови склон и бреговата зона. Поради абразионните процеси по Черноморското крайбрежие, територията на страната бавно намалява. В най-северните части на българския черноморски бряг скоростта на преместване достига до 1 м/год. В резултат на абразионната дейност по крайбрежието е развит комплекс от осем морски тераси. В следствие на акумулативната дейност на морската вода се формират плажовите ивици и клифовете /между н.Шабла и н. Емине/.

    Карстовите процеси имат азонално проявление. От тях е засегната 25% от територията на страната, където широко разпространение имат карбонатните скали. В резултат на протичането им се образуват разнообразни карстови форми - кари, валози, ували, понори и др. Срещат се в Предбалкана, Западна Стара планина, Пирин, Западни Родопи , Сакар и др.

    Екзарационните процеси са свързани с рушителната и акумулативна дейност на ледниците. През плейстоцена Рила и Пирин са двукратно заледявани. В резултат се формира типичен ледников релеф с характерни форми: циркуси, трогови долини, морени.

    Дефлационните процеси се контролират от силата на вятъра. Типични форми са дюните по Южното Черноморие, льосонавяването в Дунавската равнина през плейстоцена, причудливи скални форми като скални групи, гъби, мостове.

    Антропогенни изменения на релефа

    Разнообразната стопанска дейност води до изменения в релефа. Измененията в повечето случаи са природно обусловени /големи наклони на склоновете, разредена растителна покривка и др./, а стопанската дейност само активизира протичането на екзогенни процеси. От разрушителната стопанска дейност се образуват негативни форми на релефа /изкопи, кариери, котловани/, а от акумулативната дейност се образуват позитивни форми /насипи, табани и др/. Широко разпространение тези форми имат в Горнотракийската низина, Софийското поле и др.

    Геоморфоложки области

    В съвременния релеф на България се обособяват следните геоморфоложки области:

    Дунавската равнина се простира от долината на р.Дунав на север до най-ниските ридове на Предбалкана на юг и от долината на р.Тимок на запад до Черноморското крайбрежие на изток. Формирана е върху южната част на Мизийската плоча. Нейната основа е изградена от силно нагънати допалеозойски и палеозойски масивни и метаморфни скали, припокрити от дебели мезозойски и неозойски седименти. Почти без прекъсване от края на палеозоя до неогена е дъно на воден басейн. Части от нея потъват /Ломската депресия/, а други бавно се издигат /Северобългарската подутина/. Дебелината на льосовата покривка постепенно намалява на юг /от 60-100м по Дунавския бряг - до 3-5 м при Предбалкана/. С нея са свързани и формите на релефа - льосови блюдца, вертикални откоси и свлачища, както и асиметрични и каньоноподобни /на р.Русенски Лом/ речни долини, алувиални крайбрежни низини /Видинска, Арчаро-Урсойска, Козлодуйска и др./, плата и възвишения /Плевенски, Поповски, Разградски, Самуилови и др./, алувиални острови.

    Дунавската равнина се поделя на три подобласти - западна, средна и източна.

    Старопланинската област се простира между Дунавската равнина на север и Преходната планинско-котловинна област на юг и от западната граница /долината на р.Тимок/ до Черно море. Представлява част от Алпо-Хималайската планинска система и гънковата структура на Балканидите. Включва Предбалкана и Главната Старопланинска верига.

    Предбалканът през мезозойската ера е част от геосинклинала, където се утаяват седиментни скали. През неозойската ера се нагъва от Алпийски тектонски цикъл. През кватернера се издига, образуват се денудационните заравнености и речните тераси. Скалите, които го изграждат, са седименти с мезозойска и неозойска възраст. Характеризира се с хълмист и ниско-планински релеф. Най високата точка е в.Васильов връх /1490 м./. Състои се от отделни успоредни помежду си ридове и планини. Между планинските ридове и по-големите долини са образувани добре обособени котловини. Изграден е от правилни антиклинални и синклинални гънки, които са изразени непосредствено в релефа. В надлъжните ридове и плата са всечени дълбоки проломи. Формите на релефа са представени от многобройни карстови форми, изветрително-денудационни форми, речни тераси, денудационни заравнености и ерозионни форми.

    Старопланиската верига е част от геосинклинала през мезозойската ера, където се утаяват седиментни пластове. През Алпийски тектонски цикъл се нагъва. През кватернера се издига и се образуват речните тераси и денудационни заравнености. Скалите, които я изграждат, са представени от палеозойски седиментен скален комплекс, палеозойски и мезозойски плутонити, мезозойски и неозойски седименти и метаморфити. Представлява широко отворена на север и североизток дъга. Стара планина се поделя на три части – западна, средна и източна. Високият релеф в западната и средна част е формиран върху гранитни скали. Тектонските структури са представени от силно полегнали на север гънки или навлаци, които в релефа се представят от стръмни склонове и скални откоси. Средната й надморска височина е 720м. Най-високият й връх е връх Ботев /2376 м/. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, речните тераси, карстовите форми, изветрително-денудационни, денудационно-гравитационни и ерозионни форми.

    Преходната планиско-котловинна област е разположена между Стара планина на север и Рило-Родопската област на юг. Тя е част от Балканидите и Крайщидите. Поделя се на следните подобласти: Задбалканските котловини, Средногорието, Крайщето, Горнотракийско-Тунжанска с Бургаската низина и Странджанско-Сакарска подобласти.

    Задбалканските котловини /Бурелска, Софийска, Саранска, Камарска, Златишка, Карловска, Казанлъшка, Твърдишка, Сливенска, Карнобатска, Айтоска/ имат ясно изразена орографска затвореност и обособеност. В посока от запад на изток надморската им височина постепенно намалява. Най-високата е Златишко-Пирдопската /750м/, най-ниска - Айтоската /80м./, а най-обширна е Софийската. Отделени са една от друга посредством напречни ридове – Гълъбец, Козница и др., които свързват Стара планина и Средна гора. Задбалканските котловини представляват грабени, оформени през неоген-кватернера чрез грабеновидно хлътване по Задбалканския разлом. Основните скали, които ги изграждат, са припокрити с плиоценски наслаги от глини и пясъци. Характерни релефни форми са наносните конуси, речните тераси и др.


    Страница 1Страница 2 Страница 3
  • Добави коментар

    Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

    Коментари

    Няма добавени коментари.