Климат на България (част 2)

3. Характеристика и териториално разпределение на основните климатични елементи.

3.1. Температура на въздуха

Температурата на въздуха се обуславя от една страна от радиационния и топлинен баланс и влиянието на въздушни маси с различни термични свойства, а от друга от влиянието на релефа и близостта до водни басейни.

Средногодишната температура на страната е между 10о и 14оС, като преобладаващи са стойностите между 11о и 12оС. Тя показва ясно изразена зависимост с надморската височина. В планините с нарастване на надморската височина топлинните условия се влияят от условията в свободната атмосфера и над 2300 м.н.в. средногодишната температура е отрицателна /връх Мусала – –2,9оС/.

В равнинните и хълмисти земи на Северна България най-ниската средномесечна температура се проявява през м.януари
/-1,4о и -2,0о С/, а в Южна България /извън обсега на котловинните полета/, средно-януарската температура е между 0о и 1-2оС.
В планинските райони /1000-1200м./ и котловинните полета средните януарски температури са –2о и –4оС. В по-високите височинни пояси средномесечният минимум се измества през февруари, като средномесечните февруарски температури са между-8о и -10оС. На връх Мусала температурата е -11,6оС. По Черноморското крайбрежие средномесечните януарски и февруарски температури са положителни. По северното крайбрежие те са 0,8о – 2оС, а по южното 2,4 - 3,2оС.

Най-високите средномесечни температури са характерни за месеците юли-август. Те са в порядъка 21 – 24оС. Извънпланинските райони на север от Стара планина са със средни юлски температури около 22оС, а низините и хълмистите земи на юг от нея се характеризират с температура 23 – 24оС. В планинските райони / 1000-2000 м./ тя е 12 – 16оС, а в районите с височина над 2300 м.н.в. - 5 – 8оС.

Така за Северна България са характерни средногодишни температурни амплитуди около 23 – 25оС, за Южна България – 22 – 24оС и за Черноморското крайбрежие – 20 – 22оС и планинските райони – 16 – 19оС.

Абсолютните минимални температури са измерени не в планините, а в котловинните полета, където в условия на интензивни термични инверсии са отчетени най-ниските температури в България - Трън /-38,3оС/,Севлиево /-35,4оС/. Абсолютната максимална температура е измерена в Горнотракийската низина - Садово /45,2оС/, следвана от тази в Бойчиновци /45оС/.

3.2.Влажност на въздуха

Влажността на въздуха зависи от преобладаващият атмосферен пренос, от вида, температурата и влажността на почвата, от условията на изпарение и др.

Абсолютната влажност се характеризира с ясно изразен годишен ход, определен от хода на температурата на въздуха. Най-ниски са стойностите и през месец януари, като за извън-планинските райони те са 4,5 - 6,5 102 Ра, а за билните части – 2,3 - 2,8 .102 Ра. Максимумът на абсолютната влажност с изключение на Черноморското крайбрежие е през юли – 15 - 20 .102 Ра. С нарастване на надморската височина абсолютната влажност бързо намалява.
Относителната влажност е с минимални стойности през месеците юли-август/ 55-77% /, като за извънпланинските райони най-ниски са стойностите и за Петричко-Санданския район /53-54%/, а най-високи са за Черноморското крайбрежие /70-75%/. Максимални стойности относителната влажност достига през декември - над 80%. Със специфичен режим се отличават високопланинските била, където максимумът на относителната влажност е през пролетта, а минимумът - в началото на лятото.
Дефицитът на влажността се характеризира с най-ниски стойности през зимата /0,3-2.102 Ра/, а най-високи през лятото /6-13.102 Ра/. През топлото полугодие с най-голяма сухота на въздуха са земите в Южна България /части от Горнотракийската низина,Петрич,Сандански и др./. Във височина стойностите му намаляват и по планинските била достигат 1,3-3.102 Ра.

3.3. Облачност

Облачността се характеризира с добре изразен годишен ход. В извънпланинската част с най-значителна облачност се характеризира месец декември /7 - 7,5 десети/. В планинските райони максималната облачност се измества към пролетта, като в по-ниско разположените райони тя е през март, а в по-високо разположените - през май.

Минималните стойности на облачността се проявяват през юли-август. В планинските райони облачността е по-голяма /5 - 5,5 десети/ от извън планинските /2,4 - 3,5 десети/. С относително по-голяма облачност се отличават предпланинските части на Стара планина и хълмисто-платовидната част на Североизточна България. Годишната амплитуда на облачността във високопланинските части е по-малка от 3,5 десети, като се увеличава и за извън планинските територии е 4,5 десети и по южното Черноморие достига 5 десети.

През студеното полугодие преобладава слоестата облачност, а през топлото - кълбестата облачност.

С най-малка средногодишна облачност се характеризират долината на р. Струма /южна част/, югоизточната част на Родопите и югоизточната част от долината на р. Марица /4 - 4,5 десети/. В останалата извънпланинска част средногодишната облачност е между /5,5 - 5,7/, а във високо-планинската част /6,3 - 6,7 десети/.

Средногодишната облачност в България е по-малка от тази на континента Европа, но по-голяма от средногодишната облачност на южните континенти.

3.4. Валежи

Главните фактори, които определят образуването, количеството и режима на валежите са атмосферната циркулация, влиянието на постилащата повърхнина и вертикалното и хоризонтално разчленение.

Валежите са неравномерно разпределени по територията на страната. Средногодишните валежи се изменят в широки граници - от 500-550 мм /Дунавската равнина и Горнотракийската низина/ до 1000-1400 мм във високопланинските райони. Най-малки са валежите в североизточните райони на Дунавската равнина, на изток от линията Силистра-Генерал Тошево-Варна. На 30-40 км на юг от р. Дунав, средногодишната сума е 500-550 мм., а в останалата част от равнината достига до 600-700 мм. По Черноморското крайбрежие валежите са сравнително малки /450-500мм/, на юг от Маслен нос те бързо нарастват и при Резово достигат 794 мм. Вертикалното разпределение на валежите освен от надморската височина се определя и от орографските особености, изложението на склоновете и др./.

В планините /докъм 2000 м.н.в./, валежите нарастват, но интензитетът на това нарастване е различен. Най-голямо е изменението на валежите по северните склонове на Централна Стара планина, където на 500 м.н.в., валежите са 800мм, а на 1000-1100 м.н.в те са по-големи от 1000мм. В Рила и Витоша същото количество валеж пада на височина 1600-1800м.н.в. Над 2000м.н.в. количеството на валежите намалява /връх Ботев- 1153 мм,връх Мусала - 1126мм./.

Вътрешно годишното разпределение на валежите в отделните части на страната е много разнообразно. Дунавската равнина, Предбалкана и части от котловините в Преходната физикогеографска област се характеризират с умерено-континентален валежен режим. Той се характеризира с максимум на валежите през май-юни и минимум през февруари. Южните крайгранични райони на Източните Родопи, източната част на Горнотракийската низина и Странджа се характеризират със средиземноморски валежен режим - с максимум на валежите през ноември-януари и минимум през август. Между областите с двата валежни типа се намира преходна зона, в която валежните максимуми и минимуми се редуват през три месеца. Малката площ на страната е предпоставка за смесването на двата главни валежни типа, поради което се проявяват и вторични максимуми и минимуми на валежите в цялата страна. В резултат на територията на страната могат да се обособят три области по отношение на вътрешно годишното разпределение на валежите - област с добре изразен континентален режим /главен максимум през май-юни, главен минимум през август-септември/, област с преходен валежен режим /максимум през май,ноември и минимум февруари, август/ и област със субсредиземноморски валежен режим /максимум през ноември-декември и минимум през юли-август/.

В България ежегодно се формира снежна покривка. Тя е непостоянна и показва значителни изменения в хоризонтална и вертикална посока. В ниските части на страната снежната покривка се задържа в периода декември-март, а по Черноморското крайбрежие и земите на юг от Стара планина тя се проявява в периода януари-февруари. Изолирани валежи от сняг могат да се проявят и през други периоди от годината /ноември, април и др./. В тези райони почти не се формира трайна снежна покривка. Поради честите преходи на температурата на въздуха над 0о С, тя се стопява неколкократно. Продължителна и дебела снежна покривка се формира в планинските и високопланинските райони. В районите с н.в. 1000-1500 м тя има трайност 4-5 месеца, а над 2000м - от 7 до 9 месеца.

3.5. Ветрове

Ветровете в България по посока, честота и скорост показват голямо разнообразие. Преобладаващи са ветровете от западната четвърт на хоризонта. Това се дължи на влиянието на господстващия през цялата година западно-източен атмосферен пренос. През зимата в Дунавската равнина и Горнотракийската низина преобладават западните ветрове. В района на Предбалкана и част от задбалканските котловини и билните части на планините преобладават северозападните ветрове. В източните райони преобладаващи са североизточните ветрове. По долините на Струма и Места ветровете се преориентират, следвайки меридионалните посоки на техните долини.

През лятото нараства честотата на северозападните ветрове и те са преобладаващи. В централната и източна част на Дунавската равнина и по оста на Горнотракийската низина преобладаващи са пак западните ветрове, а в планинските райони - северозападните.

През зимата по билото на Стара планина, северните и северозападни ветрове имат най-високи скорости / 13 -14 м/с /. С по-малки скорости са вторите по честота североизточни, източни и югоизточни ветрове / 12,5 -13,5 м/с /. В Родопите северозападните ветрове са с най-голяма скорост / 8-10 м/с /, а по Черноморското и Добруджанско крайбрежие - северните и североизточни ветрове / 7-8 м/с /.

Под влияние на орографията се формират местни ветрове. Фьоновите ветрове са сухи, топли и се проявяват често и основна предпоставка за тяхното възникване е взаимодействието между орографските препятствия и добре оформените във височина южни въздушни потоци. Скоростта на вятъра е от 10-30, а понякога и над 40 м/с. Друг силен, падащ, но студен вятър се проявява по южното подножие на Стара планина. Той носи местните наименования - Сливенски, Маришки, Горен. Образува се при прехвърлянето през Стара планина на студен въздух проникнал от север, северозапад или североизток. Характеризира се със скорост 20-30 м/с. Този бора подобен вятър причинява големи щети на селското стопанство. Планинско - долинните ветрове са с ограничен климатичен ефект. Те са периодични ветрове, като през деня духат от полето към планината, а през нощта - обратно. Най-добре проявени са през топлото полугодие, когато условията за възникване на значителни термични контрасти са по-благоприятни. Положителен ефект от тяхната проява е подобряване качеството на замърсения въздух в промишлените райони, разположени в подножието на планините. При северозападни нахлувания се проявява местен вятър по долината на р. Дунав - Кошава. Бризовата циркулация се проявява над крайбрежните райони на Черно море. Дълбочината на проникване на дневния бриз по южното крайбрежие е 40-60 км, а по-северното , значително по-малка. Средната скорост на дневния бриз е 3-5 м/с, а на нощния /континентален/ бриз 2-3 м/с. През лятото морският бриз освежава въздуха, понижава температурата и повишава влажността.

4. Неблагоприятни климатични явления

Като особени или опасни атмосферни явления се определят мъглите, градушките, сланите, вихровите бури, поледицата и др.

Мъглите по своя произход са радиационни, адвективни и адвективно-радиационни. Характерни са за студеното полугодие /с максимум през зимата и минимум през лятото/. В планинските райони се наблюдават през цялата година. В Дунавската равнина /без Добруджа и долината на р. Провадийска/ и в Горнотракийската низина средният брой дни с мъгла е 30 - 57 дни. Добруджа и Черноморското крайбрежие /без Балчик и Бургас/, долината на р.Струма и Места се характеризират с среден брой дни с мъгла – 10 - 30, а планините - от 50 до 291 дни. Продължителността им е различна - от няколко часа до 10 и повече денонощия. За зараждането, състоянието, гъстотата и продължителността на мъглите от антропогенен произход, освен формите на релефа, голяма роля играят и аерозолите от промишлен и битов произход. Тези антропогенни мъгли са характерни за големите градове и промишлени центрове.

Градушките са свързани с адвекция на силно неустойчив и богат на влага въздух. Характерни са за топлото полугодие /с максимум през май-юни или юли/. Те са предимно с локален характер и засягат територии във вид на ивица. Райони с особено чести и вредоносни градушки са Северозападна България, западната част на Горнотракийската низина, долината на р. Струма, Източни Родопи. За борба с тях са организиран полигони за изкуствено въздействие върху мощната гръмотевично- дъждовна облачност.

Сланите са свързани с отрицателните стойности на температурата на въздуха и в много случай се говори за вредоносен мраз. Според своя генезис те се разделят на радиационни, адвективни и адвективно-радиационни. Радиационните слани са характерни за негативните форми /котловини, долинни разширения и др/. Те са краткотрайни и със слаба интензивност. Адвективните мъгли и мраз са характерни както за ясно и тихо време, така и за облачно и ветровито време. Проявяват се както през ранна есен, така и през късна пролет. Адвективно-радиационните мъгли имат голямо разпространение. За извънпланинските райони най-ранните дати на поява на сланите са през първата половина на септември, а най-късните през втората половина на ноември. По Черноморското крайбрежие поради термичното влияние на Черно море най-ранните дати са през втората половина на ноември. Във вътрешните части на страната средните дати за поява на първите есенни слани са в края на септември, а средните дати за последните слани - средата на април.

Поледиците се наблюдават в началото и края на зимата, но най-изразителните поледици се наблюдавани през зимните месеци. Те се образуват след значително и продължително затопляне и валежи от дъжд, последвани от нахлуване на североизточен студен въздух. Поледиците довеждат до обледяване на предметите и причиняват значителни щети при натрупване над тях на трайна снежна покривка.

Вихровите бури са рядко явление и винаги са свързани с преминаване на фронт. Проявяват се в планинските райони. Особено силни и вредоносни са вихровите бури на Витоша /14.06.1956г./ и в Западни Родопи /29.05.61г./.


Страница 1Страница 2 Страница 3

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.