Растителност и животински свят (животински свят - стр.1)
1. Значение на фауната като природен компонент и природен ресурс
Богатата и разнообразна фауна на България е неразривно свързана с богатата и разнообразна флора. Тя представлява много важен компонент на природната среда. Нейното хармонично съчетаване и дозиране с останалите компоненти на природната среда представлява важно условие за поддържане на екологичното равновесие в природната среда. Наблюдава се голямо единство между растителните видове и тревопасните животни и между хищните животни и тревопасни видове. Голяма част от насекомите са вредни за естествената растителност, селскостопанските култури, за домашните животни и човека. В същото време те представляват естествена храна за много птици. Дребните хищници са храна на по-едрите хищници и т. н. Между полезните за човека фаунистични видове са някои насекомоядни птици - розовият скорец, щъркелът, сивата яребица, прилепите и др.
Дивите животни са обект на ловуване от човека - заек, лисица,дива свиня, сърна. От пернатия дивеч обект на ловуване са сивата скална яребица, пъдпъдък, дивите гълъби, гургулицата, дивите гъски и дивите патици.
2. Фактори за формирането и развитието на фауната
Голямото фаунистично разнообразие е отражение на физикогеографското положение, палеогеографското развитие и разнообразния релеф.
Физикогеографското положение на България е позволило да се разшири ареалът на животинските видове от съседните на нас територии. Междинното климатично положение на България е обусловило адаптирането и възникването на множество и различни по характер животински видове.
През плейстоцена се развиват сравнително топлолюбиви животински видове. Една част от тях през ледниковита епоха се адаптират към суровите климатични условия, а друга част емигрира или напълно изчезва. Част от фауната в България е проникнала у нас от арктичните области. Запазените терциерни реликти у нас са някои видове паяци /във Варненския карстов район/, птицеядния паяк /Голо бърдо/ и др. Плейстоценски реликтни видове обитават най-високите части на Рила и Пирин - паяк тъкач и др. През плейстоцена орографската преграда на Стара планина е способствала за обособяването на средноевропейски фаунистични видове на север от нея и за средиземноморски - на юг от нея. При появата на човека нашите земи са обитавани от едри бозайници, които по-късно изчезват - мамонтът, вълнест носорог, пещерна мечка, пещерна хиена, пещерен вълк, северен елен. Човекът със своята стопанска дейност /директно унищожаване или промяна на условията на тяхното развитие / довежда до изчезването на редица фаунистични видове.
3. Вертикално разпределение
В страната ни са установени над 15 000 животински вида, които съставляват около 15% от видовото разнообразие на континента Европа. Предполага се, обаче че действителният състав на фауната ни е около 35-50 хил. вида. Но поради недостатъчната изученост някои от тях не се включват във видовия състав. Най-многобройни са насекомите, следвани от паякообразните. Гръбначните видове са само 700, включително 200 вида риби. Животинския свят в България е обособен в четири основни пояса.
Фауна на дъбово-габъровия пояс /на 900-1000м.н.в./. Този пояс е най-богатия във фаунистично отношение, независимо, че площта на обработваемите площи е значителна. От безгръбначните най-характерни са степните видове правокрили насекоми, богомолките, сухоземни охлюви и др. Гръбначните животни са представени от гризачите /хомяци, полски мишки, лалугери, порове и др/. Земноводните и влечугите са представени от зелената крастава жаба, гущери, шипоопашатата жаба и др. Степните птици са представени от пъдпъдъците , яребица, степен орел, дропла и др. С този пояс са свързани и единствените представители на термитите. Гръбначните животни се придвижват, но в по-голяма степен се придържат към този пояс, отколкото към следващия. Такива представители са горският сънливец, горският гущер, кълвачите, пепелянката, смокът и др.
Фауна на буковия пояс. Характеризира се със сравнително по-бедна фауна, което е във връзка с промяната в климатичните условия. Пеперудите са типични представители на безгръбначните - пауново око, чиито гъсеници се хранят с листата на бука. Птичата фауна е представена от горския певец, горската дърволаска, големият синигер, зеленият кълвач, различни видове коприварчета и др. От влечугите са представени слепокът, бързият гущер, и др., а от бозайниците се среща глиганът, благородният елен, обикновеният сънливец, сърната и др.
Фауна на иглолистния пояс. Представена от студоустойчиви фаунистични видове. Птичата фауна е представена от дърволазката, трипръстия кълвач, кръсточовката, червенушката и глухаря. Сокерицата гнезди в този пояс, но се придвижва по време на узряването на лешниците в ареала на смесените широколистни гори. Кафявата горска полевка, подземната полевка, както и придвижващите се в другите пояси сърни, елени, вълци, мечки и др. са представители на бозайниците. От влечугите характерна е усойницата, а от земноводните - алпийският тритон и планинската жаба.
Фауна на субалпийския и алпийския пояс. Обитателите на този пояс се срещат и в иглолистния пояс. От безгръбначните се срещат скакалци, пеперуди, хоботници, листояди, бръмбари-бегачи и др. От гръбначните най-добре представени са птиците - орли, соколи, малък ястреб, скална лястовица, скален дрозд и др., а от бозайниците - дивата коза и снежната полевка. От земноводните и влечугите на най-голяма височина се среща дъждовникът, алпийския тритон, планинската жаба, живораждащият гущер и усойницата.
4. Зоогеографско райониране
Голямото фаунистично разнообразие на България териториално е обединено в следните зоогеографски райони.
Дунавскоравнинен фаунистичен район. Обхваща Дунавската равнина /без Добруджа/. Най-типични представители са сърната, глиганът, а най-характерни са сивите полевки, мишките, заекът, от птиците - яребицата, пъдпъдъкът и враната. Степните животински видове са представени от степния пор, европейския лалугер и обикновения хомяк.
Старопланински фаунистичен район. Обхваща Предбалкана и Стара планина. Срещат се високопланински фаунистични видове - дива коза, алпийска гарга, врана, орел, от влечугите - усойница, от земноводните - пъстрият дъждовник и алпийският тритон.
Западнобългарски фаунистичен район. Обхваща земите на юг от Западна Стара планина и на север от Осогово и Рила. Разпространени са както западно- така и средноевропейски и средиземноморски видове.
Добружански фаунистичен район. В него преобладават степните фаунистични видове /лалугер, хомяк, заек, степен орел, лешояд/, едри хищници /вълк, лисица/, а от дребните - пъстрият и степният пор.
Централен високопланински фаунистичен район. Обхваща планините Рила, Пирин, Западни Родопи, Витоша, Славянка и др. В северната му част са представени алпийски и карпатски видове, а в южната - средиземноморски фаунистични видове. Установени са 50 вида паяци.
Горнотракийски фаунистичен район. Разположен между Стара планина и Родопите. Преобладават европейско-сибирските фаунистични видове /воден плъх, колхидски фазан, скална яребица /, но се срещат и голям брой средиземноморски видове /нощен гущер, гекон, жълтокоремен гущер, змията червейница, каспийска блатна костенурка/.
Крайчерноморски фаунистичен район. Обхваща крайбрежната ивица. Характерни представители на фауната тук са средиземноморски паяци и влечуги. От бозайниците типичен представител е чакалът.
Струмско-Местенски фаунистичен район. Обхваща долината на р.Струма и Места. Характерни тук са едрите паякообразни, македонски гущер, скорпионите и др.
Долнотракийски фаунистичен район. Обхваща поречията на Марица и Тунджа в близост до южната ни граница. Характерни са влечуги и степни малоазиатски видове - мишевидният сънливец, сивият малък хомяк , а от насекомите - скакалците.
Растителност - стр.1 Растителност - стр.2 Животински свят - стр.2
