Дунавска равнина (част 2)
Умерено-континенталният климат на Дунавската равнина се обуславя от значителната й отвореност на североизток към Руската равнина, разнопосочният атмосферен пренос и сравнително еднообразния в морфографско отношение релеф . Средногодишната температура е от 10оС /гара Самуил/ до 12,2оС /Оряхово/. Най-ниските зимни средномесечни температури се проявяват през м. януари. Поради безпрепятственото нахлуване на студени въздушни маси през зимата в равнината се установява за дълго студено време, нерядко придружено от устойчиви температурни инверсии. За това дори и при малка надморска височина /100-200 м/, януарските температури са отрицателни. Например станция Образцов Чифлик /Русенско/ има средна януарска температура - -2,2оС, а станция Кнежа - -3,3 Со. В източната част, поради климатичното влияние на Черно море и по-слабо изразените температурни инверсии, зимата е по-мека. Средната януарска температура за равнината е около -1оС. През останалите сезони преобладават океански въздушни маси от запад и северозапад. Най-високите летни температури се проявяват през юли, като в западната част на равнинната те достигат 23о-24о С. В Дунавската равнина е измерена най-високата годишна температурна амплитуда /25оС/. Прави впечатление нейното повишаване от запад на изток и отчасти от юг на север.Това подчертава нарастване на континенталността на климата в тази посока.
Валежните суми са най-големи в западната и южна част на равнината /600-650 мм/. Постепенно на север и изток количеството на валежите намалява /550-500 мм/. Най-малки са те по брега на р.Дунав /в участъка от гр. Козлодуй до гр. Свищов/, поради валежната сянка, предизвикана от Карпатите и Стара планина, както и в Добруджа /450-500 мм/, поради засилване степните черти на климата. Режимът на валежите се характеризира с най-големи валежни количества през лятото и средномесечен майско-юнски максимум и февруарски минимум. Продължителността на снежната покривка е 40-50 дни годишно. Преобладават западните, северозападните и северни ветрове, които са много силни и през зимата отвяват снежната покривка. Характерни за Дунавската равнина са честите и продължителни мъгли, не само покрай р.Дунав, но и във вътрешните й части.
6. Води
Дунавската равнина е богата на подземни води. Грунтови води се разкриват в алувиалните отложения на р.Дунав и по-големите вътрешни реки. Карстовите води са разпространени в покрития карст в източната и най-западната част на равнината. Тези води подхранват реките и обуславят както по-големите водни количества, така и по равномерен режим. Реки с карстово подхранване са Русенски Лом, Девня, Провадийска и др. В Дунавската равнина е формиран и обширен артезиански басейн с център Ломската депресия.
Режимът, количеството и вида на валежите, както и величината на изпарението в съчетание с факторите на постилащата повърхнина определят малката водоносност на Дунавската равнина. Модулът на оттока се изменя в широки граници. Най-висок е той в западната част на равнината /2 -7 л/с/км2/, а най-нисък в източната част /0,5 -1 л/с/км2/. Това е и най-ниският модул в страната и е обусловен от малките валежни количества, значителното изпарение и водопропускливата карбонатна основа. По-голямата част от реките водят началото си от Старопланинската верига и Предбалкана /Огоста, Лом, Цибрица, Вит, Осъм, Янтра и др./. Североизточната част на равнината се характеризира с липсата на повърхностно течащи води. Реките са със смесено /дъждовно, снежно и карстово/ подхранване. Максимумът на оттока е през пролетта, обусловен от максимума на валежите и снеготопенето. Режимът на р.Дунав до голяма степен се формира извън територията на България /поради липса на големи български притоци/.
7. Почвена покривка
Почвената покривка в по-голямата част от Дунавската равнина се е формирала върху льосова основа при наличие на степна и лесостепна растителност. Развити са главно черноземните почви /карбонатни, типични, излужени и оподзолени/ и по-малко сиви горски почви. Карбонатните и типичните черноземи заемат льосовите плата в близост до р.Дунав, а излужените и оподзолените са развити върху по-високо издигнатите южни и източни части на равнината и западно от гр.Белоградчик. Южно от зоната на черноземите са развити тъмносивите и сиви горски почви, разпространени предимно в западната част и на изток от долината на р.Камчия. По ниските тераси на по-големите реки и в крайдунавските низини са развити алувиалните почви.
8. Растителност и животински свят
Специфичните почвено-климатични условия са обусловили прехода от широколистна горска растителност на запад към по-сухолюбива тревна растителност със степен характер на изток. Естествената растителност заема ограничени пространства /в места непригодни за земеделие/. По остатъчната естествена растителност се съди, че в миналото Дунавската равнина е била почти изцяло заета от просторни гори и ливадни степи. Особено гориста е била източната част на равнината - Лудогорието. Днес естествената растителност е запазена в Дунавските острови и неизползваните за земеделие части от крайбрежните низини, където нивото на подземните води е високо. В състава на тези гори влизат главно влаголюбиви видове - върба и топола. От дървесните видове най-разпространени са някои видове дъб /цер и по-малко благун/, бряст, габър, липа, леска и др. От степните видове най-разпространени са степните треви като садината, коилото, карагана, перуника и др.
Фауната е представена от средноевропейски и степни видове, като на запад преобладават средноевропейските фаунистични видове. Типични представители на горските пространства са глухар, рис, сърна, дива свиня, язовец вълк, лисица и др. В Южна Добруджа са характерни степните видове - степен пор, гризачи, скакалци и др. Много разнообразен е птичия свят. Крайбрежните низини, блатата, островите, както горите в Лудогорието се обитават от повече от 200 вида птици. Типични представители са дивите патици, гъските, яребиците, гургулиците, пъдпъдъци. Много разнообразен е и птичият свят на езерото Сребърна - къдроглави пеликани, различни видове чапли, 11 вида патици и др.
9. Природни ресурси
Природните условия в Дунавската равнина са позволили заселването й от дълбока древност.
Равнинно-низинният и платовиден релеф в съчетание с континенталния климат и плодородните черноземни почви благоприятстват за развитието на многоотраслово растениевъдство, за специализация на областта в зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, лозарство. В нея се намира житницата на България - Добруджа. Добре развитото растениевъдство е основа за развитие на животновъдството - говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство, пчеларство. Земеделието е важна предпоставка за развитието на някои промишлени отрасли - мелничарска, маслодобивна, захарна, винодобивна, консервна, млекопреработваща промишленост.
Водите на р.Дунав създават предпоставки за изкуствено напояване, производство на електроенергия и рекреация, и като евтин воден път.
Качеството и количеството на полезните изкопаеми в областта определят развитието на някои промишлени отрасли, като порцеланово-фаянсова, стъкларска промишленост, химическа промишленост, промишленост за строителни материали - цимент, тухли, керемиди, облицовъчни скални материали и др.
Природните условия са позволили развитието на специфична селищна мрежа още от древността. Тук са възникнали селища-крепости и градове край Русе, Видин, Никопол, Силистра, Плевен, Разград, Плиска, Преслав и др. За съвременната селищна мрежа са характерни големи селища с обширни плодородни землища /тук се намират някои от най-големите села в страната/, градове разположени на голяма площ /Русе, Плевен, Шумен и др./
Равнинно-хълмистият характер на равнината и р.Дунав позволяват развитието на транспорта в областта - жп, шосеен, въздушен, речен.
Река Дунав е важна предпоставка за развитието на речния товарен и пътнически транспорт. Най-големи пристанища са Русе, Лом, Свищов, Видин, Силистра и др. Важно е значението и на фериботните връзки по реката - Видин-Калафат, Оряхово-Бекет, както и Дунав-мост при Русе-Гюргево.
Значителни са туристическите и рекреационни ресурси на равнината. Това са коньоновидните долини на реките Русенски Лом, Тученица, Чернялка, пещерата Орлова чука, дунавските острови, езерото - резерват Сребърна и др.
10. Екологични проблеми
Хилядолетното използване на територията на Дунавската равнина дава съществено отражение върху съвременното състояние на природната среда. Горските и степни пространства са превърнати в обработваеми земи. Крайречните заблатени пространства са осушени и също се обработват.
В резултат на неправилно използване на почвите в редица части на равнината се установява деградация /в резултат на ускорена ерозия и засоляване/ и замърсяване с тежки метали на почвите. Това води до намаляване на тяхното почвено плодородие. Обширни площи са превърнати в неизползваеми и пустеещи земи.
Не са редки случаите, когато в резултат на човешката дейност се активизират свлачищните процеси, които са и природно обусловени. Особено активни са тези процеси в районите на градовете Оряхово, Никопол, Тутракан, Свищов.
Профилът на релефа е нарушен от прокопаването на напоителни канали, в речните долини са изградени микроязовири. При открития добив на полезни изкопаеми се нарушават значителни територии в резултат на изземването и натрупването на земни маси. Поради това възникват нови форми на релефа /котловани, табани, терикони/.
Развитието на промишлеността и химизацията на селското стопанство водят до сериозно замърсяване на всички компоненти на природната среда. Почти всички долни течения на реките протичащи в равнината /Огоста, Вит, Янтра, Русенски Лом и др./ са с критично замърсяване. Основни замърсители се явяват химическата промишленост, животновъдните ферми и селищата. Сериозен проблем е и замърсяването водите на р. Дунав.
В Дунавската равнина се отделят редица територии с особено сериозни екологични проблеми. На първо място това са селищата разположени по р.Дунав, където екологичната обстановка се усложнява освен от местните източници на замърсяване и от транс граничния пренос на замърсители /Видин, Никопол, Русе, Силистра/. Основният проблем при всички тях е значителното замърсяване на въздуха. Освен по р. Дунав такива територии с екологични проблеми има и във вътрешността на равнината /Плевен и др./.
За опазване на природната среда в Дунавската равнина са създадени редица резервати - “Сребърна”, “Ибиша”, “Бели Лом” и др.
Страница 1Страница 2
