Релеф на България (част 1)
Релефът е съвкупност от формите на земната повърхнина, които са различни по очертания, височина, произход и история на развитие. Той е предпоставка за развитие на останалите природни компоненти. Особено добре изразено е влиянието му върху климата. Стойностите на климатичните елементи /температура, валежи, ветрове и др./ са в тясна зависимост от посоката на простиране на релефните форми, от надморската височина, от експозицията на склоновете и др. Значително е влиянието му и върху формирането и режима на речния отток, състоянието на почвите и растителната покривка.
Разнообразният релеф е предпоставка за развитие на редица отрасли на материалното производство и непроизводствената сфера. Равнините, низините и котловините са подходящи за стопанска дейност. Те предполагат развитието на високо механизирано селско стопанство. Благоприятни са и за изграждане на селища, шосейни и железопътни магистрали. Хълмистите и нископланински райони са предпоставка за развитие на горското стопанство и животновъдство. Високопланинският релеф като цяло е важна предпоставка за развитие на туризма, но затруднява развитието на транспорта.
Скалите, изграждащи земната кора, са твърде различни по произход, възраст и минерален състав. Те са най-устойчивият компонент на природния комплекс. В България са разпространени трите основни вида скали:
магмени /масивни/,
седиментни /утаечни/
метаморфни /преработени/
Магмените интрузивни скали са с палеозойска възраст, разпостранени са в Централно Средногорие, Западни Родопи, Рила, Пирин, Странджа, Осоговска планина /там те се наричат южнобългарски гранити/ и в Западна и Средна Стара планина /наричани старопланински интрузии/. Южнобългарските гранити представляват големи интрузивни тела /батолити/ с голяма степен на разкритие, разположени сред докамбрийски метаморфни скали. Старопланинските интрузии представляват интрузивни тела /плутонити/, характеризиращи се с големи различия в химичния състав. Ефузивни скали с мезозойска възраст са привързани към дълбочинните разломи на север и юг от Средногорието, а на места са в съчетание със седиментните скали /Средногорие, Сакар, Странджа/. Ефузивните скали с палеозойска възраст са със седиментно-вулканогенен произход и са разпространени предимно в Стара планина. В Източни Родопи /по-малко в Централни и Западни Родопи/ са разпространени ефузивни скали с терциерна възраст.
Вторият основен вид скали – седиментните, са с различнa възраст /палеозойска, мезозойска, палеогенска, неогенска/ и са повсеместно разпространени. През кватернера се образува най-младата скала в България - льос, разпространена в Дунавската равнина.
Метаморфните скали са с допалеозойска /главно кристалинни шисти в Югозападна България/, палеозойска /гнайси, слюдени шисти, мрамори, широко разпространени/, мезозойска и неозойска възраст.
Основните видове скали и тяхното териториално разпространение са във връзка с палеогеографското развитие на релефа.
Релефът се формира в резултат на взаимодействието между ендогенните и екзогенни релефобразуващи процеси. Ендогенните процеси /чрез движенията на земната кора/ създават едрите форми на релефа, а екзогенните процеси ги разрушават и моделират. Движенията на земната кора са различни по посока, интензитет, направление и се проявяват с различна сила и продължителност. Така в продължение на дълъг период от време релефът на България се е променял. Обособяват се три главни етапа в неговото развитие : донеогенски, неогенски и кватернерен.
Донеогенският етап. Образувани са главните тектонски единици, които изграждат земната кора - Мизийска плоча и отделни дялове на Балканидите. Започва формирането на седиментната покривка на Мизийската плоча, като този процес продължил и през следващите геоложки периоди. Проявявала се е активна магмена и вулканска на дейност и вместване в по-горните части на земната кора на отделни магмени интрузии. Топлолюбивата растителност през карбона е била подложена на овъгляване, като се образуват антрацитните въглища в Западна Стара планина /Своге/.
Неогенски етап. През този етап варненското крайбрежие е било залято от плитко море, което по-късно залива почти цялата Дунавска равнина. В него се отлагат предимно варовици, мергели, глинести пясъци. През втората половина на неогена територията на страната е подложена на епейрогенни вертикални издигания, което довежда до образуването на отделни високо издигнати земекорни блокове на Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, Беласица и др. Те били оградени от грабенови понижения, запълнени с вода. Такива плиоценски басейни се образуват във Видинско, Ломско, Плевенско и Русенско. Плиоценски езерни басейни са представлявали и Задбалканските котловини, котловините привързани към долините на Струма и Места, Горнотракийската низина, Бургаската низина, Ямболското и Елховското поле. В тях, заедно с процеса на седиментация, е протичало и фосилизиране на големи количества биомаса. Това довежда до образуването на дебели плиоценски наслаги от пясъци и глини и на лигнитни въглища в Ломската депресия, Горнотракийската низина, Софийското поле и др. Така в края на този етап са се оформили съвременните очертания на едрите форми на релефа.
Кватернерен етап. През него окончателно се е оформил съвременният релеф. Поради потъване на черноморското и егейското дъно, съпроводено с диференцирани издигания, се активизира ерозията и заедно с всичането на реките изтича езерната вода и се образува съвременната долинна мрежа. През време на младия плейстоцен при преобладаващи североизточни ветрове върху стария разчленен релеф се извършва льосонавяване и се образува льосовата покривка. По това време, поради застудяване на климата, високите части на Рила и Пирин се заледяват. В резултат на разрушителната и акумулативна дейност на ледниците в тези планини се образуват редица ледникови форми. Най-важното събитие през този етап е появата на човека.
По време на така наречения алпийски нагъвателен цикъл, при взаимодействието на големите литосферни плочи - Евроазиатска и Африкано-Арабска, се образува Алпо-Хималайският ороген. Това е станало в началото на мезозоя и продължава и днес. Територията на България попада в обхвата на северния клон на този ороген. Северният клон включва Карпатите, Балканидите и Голям Кавказ. Земната кора на територията на България е изградена от няколко тектонски единици: Мизийска плоча, Балканиди, Краищиди, Рило-Родопски масив и част от Сръбско-Македонския масив.
Мизийската плоча е част от Евроазиатската плоча и изгражда земната кора между Карпатите и Предбалкана. В нейния обхват е разположена Дунавската равнина. Тя е относително стабилна и не е била засегната от интензивни нагъвателни процеси. В строежа й се разграничават фундамент и седиментна покривка. Фундаментът представлява силно нагънати допалеозойски и палеозойски скали, разкъсани от разломи, които образуват отделни земекорни блокове. Седиментната покривка е изградена от хоризонтално разположени утаечни скали с мезозойска и неозойска възраст. Дебелината на покривката е различна в различните части на плочата. Поради по-голямата дълбочина на фундамента в западната част, дебелината й надхвърля 10 хил.м, а в източната, поради по-високото му издигане /Североизточно българска подутина/, дебелината й е по-малка от 1000м.
Балканидите представляват сложна нагъната система, формирана от края на палеозоя до неогена. Отличават се с интензивни нагъвателни процеси, внедряване на плутонични тела, активна вулканична дейност, хоризонтални и вертикални движения на земната кора с голяма амплитуда. Към тях през различните геоложки периоди са били присъединявани части от съседни области.
Балканидите, в частта им Западен Предбалкан и Западна Стара планина, са изградени от гънкови структури /така наречения юротипен релеф/, образувани предимно през палеогена. Състоят се от домезозойски и мезозойски скали. Със сложен геоложки строеж се отличават и Централният и Източен Предбалкан. В края на долната креда и през палеогена са били подложени на нагъване. В резултат, върху мезозойските седиментни скали са били навлечени от юг по-стари палеозойски гранитни маси /Ботеввръшки гранитен навлак/.
Главното образуване на междинните зони на Балканидите е станало през къснокредната епоха, а окончателно са моделирани в края на средния еоцен. В Източна Стара планина преобладават синклиналните гънкови структури, оформени от седименти с късномезозойска и терциерна възраст. Скалите, които изграждат Средногорието, са метаморфни и магмени с докъснокредна и къснокредна възраст.
Крайщенската област има сложен гънково-навлачен строеж. Изградена е от метаморфни и магмени скали. През палеогена земната кора е била разделена от разломи с направление СЗ - ЮИ. В резултат на това са се образували грабенови понижения, изпълнени с млади седиментни скали.
Рило-Родопският масив е изграден от система навлачни структури, съставени от магмени и метаморфни скали /гранити, гнайси, шисти, мрамори и др/ и оформени в края на ранната креда. След внедряване на гранитоидните плутонични тела в началото на палеогена той е бил подложен на разтягане и разломяване. Това води до образуване на понижения, изпълнени със седиментни и вулканогенни скали. Сакаро-Странджанската област се състои от няколко гънково-навлачни структури и е изградена от нагънати и метаморфозирани палеозойски, триаски и юрски магмени, вулканични и утаечни скали.
Сръбско-Македонският масив обхваща Малашевска планина, Огражден и Беласица. Изграден е от метаморфни скали и вместени в тях отделни гранитни или гранодиоритни тела.
По-голямата част от пониженията са линейно ориентирани и ограничени с разломи. Те са добре изразени в съвременния релеф и се наричат линеаменти. Крайщидният линеамент е система от неоген-кватернерни грабенови понижения с посока север-северозапад и юг-югозапад. Добре изразени са линеаментите по долините на р.Струма и Места. Задбалканският линеамент представлява верига от млади грабени със субпаралелна посока на простиране. Те са разпространени на юг от Стара планина, в обхвата на Задбалканските котловини. Горнотракийското понижение представлява обширна депресия, изпълнена с езерни неогенски и кватернерни утайки. Оформянето на линеаментите се е извършило едва след изграждането на основните черти в релефа на България.
Страница 2 Страница 3
