Христо Ботев /систематизиран материал за контролна работа/
Стихотворението се характеризира с движение вътре в лирическия контекст. Вътрешното „аз” на поета, свързано с проблема за моралните ценности, върви към темата за социалното неравенство в национален план за да стигне до обобщението на темата за социалната неправда в световен план.
Началото на „Борба” проследява вътрешното душевно състояние на поета. Думи като „тъги”, „неволи”, „ядно”, „тежки”, „злобна”, характеризират сложното емоционално състояние на човека, загрижен за настоящето и бъдещето на своя народ. Стиховете:
....кръвта се ядно в жили вълнува,
Погледът мрачен, умът не види,
Добро ли, зло ли насреща иде...”
Олицетворяват душевното състояние на героя. Те слагат началото на едно гневно и непримиримо страдание, подкрепено от възходяща градация. Разривът с действителността, отрицанието, че там някъде в ада на човешките взаимоотношения все още има „вяра, надежда и любов” е изразен кратко и решително:
„...В гърди ни любов, ни капка вяра,
Нито надежда от сън мъртвешки
Да можеш свестен човек събуди!...”
Гражданската ангажираност и душевната драма на героя произтичат от разминаването между идеал и действителност, от социалното зло, което корумпира обществото и деформира общественото мнение. В това оттношение Ботев използува синонимни изрази като „колко е души изгорил живи”, „сироти колко е той ограбил” за да дефинира морала на богатите и нравствената им уродливост. Демагогията на богатия Ботев изобличава чрез изреждането на еднородни части /”...с молитви, с клетви, с думи лъжливи...”/. Нравствено-социялната характеристика тук е лаконична –„обществен мъчител”. Не по-малко силни и емоционални са и характеристиките на другите народни врагове – „дивак учител”, „весникарин”, „слепци с очи”, „ в сюртуци, в реси...” и т.н. Тук нееднократно личи отношението на Ботев към оная част от интелигенцията, която подпомага насаждането на робското, пасивното, тъпоумното в човешкото съзнание. Затова звучи убийственно саркастично перифразата:
„мълчи, моли се кога те бият,
Кожата да ти одере звярът
И кръвта да ти змии изпият,
На бога само ти се надявай...”
Разумното борческо начало Ботев изразява с думите „ум човешки”, „разум и съвест”.
На финала на „Борба” Ботев проследява закономерното зараждане и развитие на социалната революция:
„кипи борбата и с стъпки бързи
Върви към своя свещени конец...”
Фразата „Ще викнем ние: ”Хляб или свинец!” свързва Ботевото настояще с бъдещето, а лирическият герой се обединява с борците за социална правда, предричайки социиалната революция в света.
2. „До моето първо либе”и Ботевото героично измерение на любовта и свободата
2.1. В „До моето първо либе” се представя очертаният вече героичен модел на поведение, който се отличава със:
а/отказ от личното начало;
б/осъзнаване на общественото призвание;
в/ изграждане на героически комплекс;
г/ отхвърля се личната любов;
д/героят се е научил да се вслушва първо в гласа на страдащия народ и после в гласа на своята лична болка;
2.2.В „До моето първо либе” е ясно изразено двугласието на героичния свят:
а/ гласът на ежедневието, на робството;
б/ гласът на подвига и на смъртта, който носи тайнственост и неизвестност;
Първият глас се свързва с любовта, болката и спомена за либето, вторият – с представата за самможертвата и желаната смърт. За да откликне на гласовете, за да стане спасител на света, Ботевият лирически герой трябва да премине през изпитания, върховни за обикновения човек:
-първо, да се издигне над ежедневието, което означава и отказ от любовта;
-второ, след личната саможертва да се обрече на революцията и на смъртта в името на отечеството;
2.3. Според В.Стефанов може да има ново тълкуване на заглавието „До моето първо либе”. „Първото либе” е смъртта, усмихната и героична, която се явява с венец от саби в страшния екстазен хор от пищящи куршуми.
3. „Хаджи Димитър”
3.1.”Хаджи Димитър” – балада за безсмъртието на бореца за свобода
- категоричната оценка на полустишието: ”Жив е той,жив е!...”-основна в композицията на баладата.
3.2.Идея на баладата – идеята за безсмъртието, изразена чрез:
а/ асоциацията „живот-смърт”;
б/ чрез картината на смъртта, която в поетическия контекст превръща „Жив е той, жив е!” в еквивалент на „Той е безсмъртен!”. Картината на юнашката смърт е наситена с драматичен сблъсък между младостта, силата, болката и страданието.
в/художественият контраст Ботев постига чрез лексикални и синтактични средства,напр.”живот-смърт”, „потънал в кърви, лежи и пъшка/юнак с дълбока на гърди рана...”
г/чрез баладичното начало се обобщава подвига на нравствено извисената личност, пожертвала се в разцвета на младостта си; тук се дава нов израз на идеята за безсмъртието.
3.3 Лирическият герой в баладата – идейно-психологическа характеристика в национален план;
3.4.Образът на Балкана и на природата – жив, осезаем и конкретен, чрез глаголните форми „настане”, „изгрее”, „обсипят”, символ на вечното свободолюбие на нашия народ.
3.5.Общочовешко значение на подвига в баладата – „Тоз, който падне в бой за свобода...”
3.6.Естетически идеал на Ботев и езикови средства, чрез които се изразяват героичното и прекрасното,възвишеното и величественото:
а/чрез идеята за безсмъртието;
б/ чрез всички, изброени до тук изразни средства;