Мотивът за пътя в романа "Дон Кихот" на Сервантес
Нееднократно, когато стане дума за Дон Кихот, се цитират думите на Сервантес - "Дон Кихот - това съм аз". Това признание обединява в себе си и личността на автора, и изключителното му превъплъщение в личността на неговия герой, и картината на испанската действителност, от чиито взаимоотношения се ражда знаменитият герой.
Как в романа се стига до там,че най-знаменитият герой в испанската, а и в световната литература тръгва по изгорелите от слънцето прашни пътища на Испания за да брани унижените и оскърбените, да прави добро и да отдава възмездие на злото?
Самият Сервантес - наследник на стара испанска благородническа фамилия, изминава дълъг и бурен житейски път на борец срещу неправдата. Сражавал се като доброволец в обединената армия на Венеция и Испания в битката при Лепанто,прреживял петгодишен плен, получил свободата си след многобройни страдания, смелият воин завършва своя път, сблъсквайки се с бездушието на испанското общество.Той иска да работи за родината, но е прринуден да събира данъци и с това си навлича омразата на своите сънародници. Любовта му към свободата неколкократно го праща в затвора. Прибавят се и оскърбления по адрес на творчеството му. Ето този дълъг и бурен житейски път е първоизточник на великия мечтател Дон Кихот, който жадува за правда и се бори за нея, а в награда получава само тежки разочарования, присмех и страдания.
Корените на трагизма в романа "Дон Кихот" можем дда открием и в испанската ддействителност от 15-ти в. Сервантес избира композицията на романа си ссъобразно идейния замисъл и художесствената задача.В своите три похода Дон Кихот преброжда пътищата на Испания, за да разкрие пред читателя една нерадостна национална съдба. Миналото величие на Испания е последвано от катастрофа, слолжила навсякъде своя отпечатък. По пътя си рицарят среща крадци, скитници, каторжници - ярко доказателство за разрухата на страната.В хановете го посрещат алчни и жестоки кръчмари, груби търговци, които жестоко се подиграват с неговото безумие. Аристокрацията все още поддържа своя блясък, живее в безделие, на в нейното битие се долавя вече историческата й обреченост. Дошло е времето на Самсон Карско. Селячеството изнемогва в мизерия, Санчо зарязва семейството си за да търси лесни пътища за препитание.В описанието на живота на Алонсо Кихана в началото на романа можем да видим мизерията и духовната бедност, в която живее дребното риццарство. Но за сметка на това нашият рицар притежава духовни ценности, които ще го изведат в началото на пътя. Този път ще посочи на "Рицаря на печалния образ" много истини - за добродетелта, за правдата, за любовта и уважението между хората.
Жанрът на романа - пародия на рицарски роман, възниква естествено и закономерно - едновременно като присмех над рицарските романи и като наследник на богата литературна традиция.Чрез "пътя" и "срещата" Сервантес успява да обхване напълно атмосферата на своето време.Благодарение на елемента "случайност" Дон Кихот и Санчо срещат по пътя си хора от всички съсловия и групи.Това е една много тъжна Сервантесова Испания. Дон Кихот и Санчо ги събира "пътят" за да останат завинаги заедно. Те въплъщават едновременно надеждите на Ренесанса и вечните устреми на човечеството. В това е и общочовешкият смисъл, който Сервантес е заложил в образа на Дон Кихот. По опожарените от безмилостното слънце пътища на Испания Дон Кихот и неговият Санчо се възправят срещу тъжната и мизерна действителност, срещу цялото зло в света, за да продължат своя път към вечността.
