Влиянието на училището върху Николчо
В повестта "Маминото детенце" Любен Каравелов разкрива един безсмислен и бездуховен начин на живот, станал причина зa горчиви изводи от страна на автора за морала и възпитанието на младото поколение. Липсата на определена цел в съществуването и презрението към труда са основните причини, поради които главният герой - Николчо, пропада бързо и достига до дъното на обществото, обричайки на гибел и собственото си семейство.
ТЕЗА:
Чорбаджиите не мислят какво ще научи Николчо в училище, а дали е здрав и дали го бият учителя и съучениците, защото за да си чорбаджия не се изискват ум и знание, а само пари и власт. Макар че Николчо така пропада повече и дори не става такъв голям чорбаджия като баща си.
Чорбаджийският син не научава нищо важно в училище, което да му трябва и да му служи в по-нататъшния живот. Той научава само две молитви - "Помилуй мя, боже" и "Верую", но пък за това напълно усвоява чорбаджийската власт и господарското поведение. Николчо се научава да властва над съучениците си, както родителите му - над съгражданите си. Също както майка си и баща си, той говори властно, надменно, повелително, смята, че другите трябва да му се подчиняват.
Вместо да поправи грешките във възпитанието на Николчо, училището още повече ги задълбочава и утвърждава. Голяма вина има даскал Славе със специалното му отношение към чорбаджийските деца. Николчо не се обучава в училище, а само усвоява господарството. Криворазбраната обич на родителите и позицията на даскал Славе в училище са втория етап от нравствената деградация на Николчо.
