Хуните - част 1

I. Bona. Das Hunnenreich. 1991.

Археологическото наследство на хуните

Bona счита, че хунска археология няма, а има археология на хунското време. Смята, че има сигурни индикатори, които са наследство от азиатската прародина. Важно е, че паметниците от Карпатската котловина принадлежат на една генерация. Те не могат да се разглеждат в хронологическа последователност, а по-скоро успоредно.

Селищата и местата за обитаване са случайни за карпатската област от хунско време.

Значимите от археологическа гледна точка находки са открити преди не много време – H?ckricht (Силезия) върху една ниска пясъчна могила. Тук има всички характерни за хуните находки:
1. Добре запазен бронзов котел, в който има една купа;
2. Златни пластини, орнаментирани с благородни камъни;
3. Орнаментирани с касетирани камъни катарама, ремъчни езици, позлатени бронзови катарами, украси от ботуши, колан и вероятно конска амуниция.


Предполага се, че открития на голяма дълбочина комплекс съответства на жертвоприношение на покойник. Доказателство за това е откритият неотдавна подобен комплекс от Макартет (Украйна), където заедно с познатите от Хьокрихт ремъчни езици от пресовано злато, има и специфични хунски находки – накити за дрехи, юзди, дълги мечове, трипери стрели и фрагменти от котел.

Хунските котли, които в по-голямата си част са запазени фрагментирано или само в късове, имат първоначална височина от 35 см до 1 м. Повечето са 50-60 см и имат азиатски произход, те приличат на скитските котли. Непосредствени предшественици на цилиндричните хунски котли са тези, намерени в Китай, около Великата Китайска стена и в Монголия, изработени от мед и бронз, като например от Нойн Ула (могила VІ). Котлите са отливани заедно с украсата в две, по-големите в четири, глинени форми. Крачето е отливано отделно. Тази техника и украса характеризира онези, малко над 20 котли, разпространени от Об до Троайеонези два крайни пункта на разпространение на хунската власт. Повечето от котлите произхождат от двата военни центъра на хунската власт в Европа – единия, северно от Дунав в Румънската долина и втория, областта между Дунав и Тиса.

Най-големият и представителен, с тегло 40-50 кг и височина 1 м, произхожда от Надсекешош, отдалечено на 15-16 км от долината на Тиса, в преходна зона между чернозем и пясъчни могили. Златното съкровище от Надсекешош бележи най-южния краен пункт на гробовете на хунската върхушка, живяла в долината на Тиса, докато котелът от Тьортел е разположен в северния краен пункт. Въз основа на тези две големи хунски находки може да се очертае приблизително разположението на ордите на Руга, Бледа и Атила в средната част на Тиса, пространството южно от Муреш и северно от Кьорош.

Следващият по големина котел е от Морещи (вис. 70 см). Визира присъствието на хунската орда в Североизточна Румъния. Най-западната точка, до която достигат находките на котли е долината на Арджеш. Котлите са третирани като жертвени, което е най-близо до истината. За това най-сигурно доказателство са скалните рисунки от Казил Кая. Малкият им брой и луксозната им изработка навеждат на мисълта, че са използвани по време на пир, свързан с погребалния култ. Скалната рисунка от Большая Боярская представя котела в една не съвсем определена роля, стоящ редом с дървени къщи и юрти с различна височина, което вероятно подсказва, че са използвани в ежедневието. Намерените в Тува и Алтай глинени и дървени екземпляри също подсказва, че съдове от този тип са използвани в ежедневието. Не може разбира се да твърдим, че скалните рисунки представят само метални котли.

В Южен Сибир и Азия котлите водят началото си от Сакската епоха.

Сегашното състояние на проучванията позволява по-точно да се определи кои котли произхождат от разрушен лагер. Засега един известен от Мунтения-Судици (фрагмент), е разположен в близост до погребения, към които се отнасят и жертвоприношенията.

Засега не са намерени употребени като урна, но се допуска, че е възможно да са използвани и за това. Много са намерени фрагментирани и И. Бона предполага, че целостта им по начало е била нарушавана. Hogyesz (от долината на Капош) е пробит.

Фрагментът от котел от Бениш (Бенешов) е от планинска височина, има следи от горене, и затова още в първата публикация е наречен жертвоприношение. В същого състояние е котелът от Йонещи. При всички случаи обаче се отнася до повреждане от хунско време. Подобен е и случаят с металните огледала. Очевидно е азиатски хунски обичай, който се появява още в гробовете от Нойн Ула, където са намерени полвини или части от големи китайски огледала, както и фрагментиран котел.

По средното течение на Днестър, в молдовското село Шестачи, е намерен котел със следи от горене. Намерен е заедно с фрагмент от изчукан от мед съд, но вероятно не са от гроб.

Котелът от Варпалоте (на много малка дълбочина) е намерен заедно с по-малък бронзов съд.

Фрагментите от котел от Макартет са намерени заедно с други обгорени жертвени дарове в един изпепелен комплекс. Не може да се говори за трупоизгаряне, тъй като няма човешки кости. Котлите винаги са заровени на много малка дълбочина. Биха могли да се свържат с гробове – например с гробове от Тъщъкската култура от Сибирското хунско време (І – ІV в.), при които се намират малки бронзови и железни, но по-често глинени котли. Между глинените има и такива, които по форма и украса много наподобяват бронзовите. Малки, прости, котелоподобни метални изделия има и в жертвоприношенията на европейските хуни – Мелитопол, Зеленокумск, което е непосредствено продължение на обичая от Азия. С голямо значени е онзи гроб с трупоизгаряне, или по-вероятно жертвоприношение, открит през 1977 г. от другата страна на р. Урал – в Кизил Адир, на специално облицовано с камък място, с хунски находки с европейски характер. Котелът е от мед, с гъбовидни дръжки, съпроводен с късове от железен меч, останки от лък, триръби стрели, юзда и жертвена храна.

Големите медни и бронзови котли са свързани с култа към мъртвите. С изключение на котела от Тьортел всички останали, произхождащи от Карпатската котловина са от хунските центрове от панонската военна зона.

Долината на Капошпървоначална височина 0, 60 м, липсва крачето.

Котелът от Варпалоте има цилиндрично краче. Доста по-чести са находките с повече или по-малко украсени дръжки и дръжки, лети с части от устието. Обгорени дръжки от котли има от Троайе (Франция), от Бенеш (Бенишов) (Силезия), от Хотарани (Олтения). Също в Олтения (Бошнаго) находката съдържа две дръжки от котли. Намерени са на дълбочина 105 см, силно патинирани. Защо в споменатите 5 находища има само дръжки и защо в Интерциса, Целамантия, Судици-Герасени, Хинове, където са намерени само стени, можем само да предполагаме. Повече въпроси поставят онези котли, които се намират в областта на римските кастели – пример Интерциса, където котелът е намерен в късноримска сграда, не е ясно дали става дума за погребение с паралели в Новогригориевка или Покровск. Явно в крепостта е имало хуни, но сградата, в която са намерени останките не е просъществувала по-нататък. Същото е положението и в Бригецио. Целамантия (на левиа бряг на Дунав), където в най-горния пласт са намерени украсени котли с гъбовидни дръжки. В Сучидава (Челей) има четири малки къса от хунски котел. Крепостта е разрушена 408 г. в едно сражение на хуни с хуни. В същия пласт има и метално огледало от азиатски тип, което едва ли е свързано с римските войници. Тези фрагменти, както и тези от лежащата на юг от Дробета малка крепост Трехинова, показват същите обстоятелства на намиране както Интерциза и Целамантия. Следователно в покорените крепости в първата половина на V в. живеят хуни със своите семейства. Всички котли се поставят в едно и също време, но са работени в повече работилници и в многочислени варианти. При това тяхното разпространение е най-голямо в най-атакуваните от хуните места.

Котел с азиатски характер от Ср. Европа е този от Хьокрихт. Негови съответствия намираме в долината на Волга и източно от нея. Обръщаме внимание на съответствието на котлите от Кизил-Адир (Урал) и от Бенеш (3 от изворите на Одра), докато кавказкият котел от Кабас има съответствие в Деса. Котелът от Иваново (Донецк) има паралел в Бошнеага на Долен Дунав, а тези от Шестачи и от Троайе са сходни. Тъй като котлите от Среден и Долен Дунав в V в. са изработени в съществуващи работилници, например Деса, Тьортел, Интерциса, Йонещи могат да се обединят в групи – пример котлите от Тьортел и Хьодеш. Последните два имат касетиран декор, подобни има и на десния бряг на Ср. Волга. По някои елементи на украсата към тях принадлежи и този от Кабас. Въз основа на това единство на елементите много е възможно котлите от Тьортел, Хьодеш да са изработени в хунски работилници, преместени след 425 г. в Унгария.

На някои от котлите и досега не са намерени паралели – например този от Варпалота, Сучидава, което означава, че числото на работилниците е доста по-голямо. Някои от елементите на украсата напомнят украса на фибули – тази от Тьортел. Стилистична близост има и с украсата на диадемите – Верхне Яблочное и Старая Игрень. Стилизирани листа са представени по същия начин и в корейските диадеми, чисто източен мотив. Може да има значение и броят на листата – например при котела от Тьортел се редуват 1-4-1. Подобно е и подреждането на котела от Шестени и дръжката от Троайе. При този от Йонещи 1-3-1, характерно и при котлите с гъбовидни израстъци, чиято схема 2-3-2 е непозната. Неукрасени дръжки има само на и от Дон, което означава, че са по-ранни. Предишните изследователи считат, че подобен тип украса е разпространена само на изток от Дон. Това становище се опровергава от находките от Кабас в Кавказ и от Кизил-Адир. Дръжките на споменатите глинени котли достатъчно често се срещат украсени с три копчета, които са предшественици на гъбите. Приема се, че липсата на украса може да се смята за хронологически белег.


страница 1 страница 2 страница 3 страница 4

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.