Александър Велики: човекът зад легендата (част II)
Три години след като акостирал при Троя, Александър бил провъзгласен за властелин на Азия. Той постигнал неосъществените планове на баща си. Друг пълководец би се задоволил с този паметен триумф, но не и Александър. Той не се отказвал. През 329 година преди Христа Александър се отправил към Афганистан, за да подчини източните краища на Персийската империя. Пред него стояло още по-внушително предизвикателство: суровите планини Хинду Куш. Александър избрал един от най-трудните маршрути за 30 000-ната си армия, който достига до 6000 метра височина.
Суровото време в Хинду Куш – студени дъждове, сняг или виелици, - трябва да са направили прекосяването на планината почти невъзможно за останалите, но не и за Александър Велики. При изкачването кислородът намалява. На тези височини придвижването става много по-трудно. На места проходът е толкова тесен, че армията се разтеглила в нишка, дълга 16 километра. Единствено непреклонната решителност на Александър поддържала движението. С времето връзката на пълководеца с армията му била подложена на изпитание. Александър попълвал редовете с персийски войници, за да влее свежи сили на армията си. Недоволството на гърците било голямо. Негодуванието им нараснало, защото Александър показал тъмната страна от характера си.
Когато армията достигнала прочутия град Самарк& #225;нд, бил даден пищен пир. Към ексцентричното поведение на Александър се прибавили пристъпите на тежко пиянство. Алкохолът като че засилвал мегаломанията му. Сред гостите бил и Клит, който служил при бащата на Александър, Филип, и спасил живота на Александър в битка. Виното се леело и страстите се развихряли. Александър започнал да се хвали, че подвизите му са далеч по-героични от тези на баща му. Клит ядосано си мълчал, но накрая се провикнал: “Дължиш цялата си слава на баща си!” Пияният Александър сграбчил едно копие, убил другаря си и избухнал в сълзи. Тогава Александър поискал да осъществи пълен контрол над хората си. Искал мъжете и офицерите да му се поклонят и да му изпратят целувка. Тогава офицерите щели да получат целувка в отговор, за да се демонстрира социалното равенство помежду им.
За македонците целувката била недопустима. Според гърците единствено боговете можели да бъдат почитани по този начин и мнозина отказали да се подчинят на Александър. Сред тях е и Калистoн, човекът, превърнал Александър в легенда. Калистoн смятал, че това било робство, варварство, предателство на гръцките обичаи. Мислел си, че Александър се е превърнал в откровен тиранин и деспот. Безмилостният Александър подложил Калистoн на мъчения и го убил.
На осмата година от похода си, Александър е покорил Египет, Персия и народите от централна Азия. Империята му се простирала от Гърция до Афганистан на площ близо 5 милиона квадратни километра. Оттук той се отправил още по на изток, към края на познатия свят, където се намирала екзотичната и загадъчна Индия.
Александър се озовал на мистериозно място със съвсем нови правила. Срещу него стоял могъщ раджа, твърдо решен да го спре. Армията на индийците наброявала 50 000. Те разполагали и с едно ново, ужасяващо оръжие: 200 бойни слона. Високи 3 метра и с тегло до 5 тона, слоновете били танковете на древните армии. При атака те можели да стъпчат враговете под краката си. Александър бързо проумял, че директната атака срещу тази масивна сила щяла да е твърде рискована.
Той има способността да планира, да преценява и да разпределя в пространството и винаги намеренията му са обвити в мъгла: тръгва наляво, а всъщност ще се стрелне надясно, маневрира, уж за да прекоси река в Индия, а после я пресича на най-неочаквано място. При тези изненадващи атаки хората на Александър използвали дългите си копия, за да дразнят слоновете. В тази ситуация животните, обезумели от страх и болка, се нахвърляли както върху гърците, така и върху индийците. След едно от най-трудните сражения за Александър индийската армия била пометена, а раджата се предал. Александър обаче бил толкова впечатлен от смелостта му, че направил изненадващ ход: върнал му царството. Така легендата за Александър пуснала здрави корени в Индия. Александър Велики все още присъства в Индия. Индийците гледат на него като на велик герой, който е неотменима част от разбирането им за историята.
Наследството на Александър се проявява в културата на Индия. То е очевидно в литературата, в скулптурата и в живописта. Дори и днес в северозападна Индия скулптурите на индийските богове напомнят на гръцките, тъй като скулпторите били повлияни от изкуството на Елада. Александър оставил следа в Индия.
Въпреки голямата победа, дългогодишните битки оказали влияние върху армията му. Неумолимо настъпващите мусонни дъждове влошили положението. След осем години и 27 000 километра, войските достигат предела си и отказват да продължат. Първото поражение на Александър е срещу собствените му хора. Той няма избор: трябва да се върне.
Александър поема по дългия път обратно към Персия в поредния епичен поход: този път през голата пустош на пустинята, една от най-сухите на земята. Защо Александър тръгнал оттук, е загадка. Може би, за да накаже хората си, че не го последвали до края на земята. Теренът непрекъснато се променял: от напукана, безплодна земя до плаващи пясъци, в които войниците потъвали до кръста. Горещината, жаждата и изтощението погубили хиляди; оцелели по-малко от една трета от войните. Александър мислел, че може да покори всичко. Дотогава бил покорил всичко на пътя си. Затова решил, че ще се справи и сгрешил. Това било най-голямото изпитание в похода и е чудо, че бойците все пак я прекосили.
Александър стигнал до персийския град Суза, където поднесъл нова изненада на бойците си. Той заповядал на близо стотина македонски офицери да си вземат персийски съпруги. Бракосъчетанията предизвикали дълбоко неодобрение и гневът нараснал. За Александър обаче смесването на Изтока и Запада било практично. Той самият дал пример и взел три чуждестранни съпруги. За да владеел разнородната си империя, трябвало да смеси културите й. Той вече си представял нов ред, не онзи, който бил подчинил, не и този, който донесъл със себе си от Гърция и Македония, а нов Средноизточен ред.
Александър се завърнал с армията си в новата столица на своята империя – Вавилон. Една лятна нощ след тежко пиянство, той мистериозно се разболял. Загрижените македонски офицери се събрали около постелята му. След 11 дни в треска Александър умрял на 32 години.
Каква е причината? Болест, алкохолът или пък убийство? Някои смятат, че e бил болен от тиф. Други: че е отровен от група офицери, уморени от прищевките му и желанието да бъде почитан като бог. Учените от векове спорят за причината за смъртта му. Тялото на Александър не може да бъде изследвано, тъй като е изчезнало. По пътя към Македония погребалната процесия била нападната от един от пълководците на Александър, който искал да откара тялото в Египет. Векове наред тялото му се намирало в Александрия. Това била една от може би най-свещените реликви в Римската империя.
След смъртта си Александър съвсем сериозно бил почитан като бог. Юлий Цезар дошъл да почете мъртвия герой. Римският император Август положил на ковчега златна корона и отрупал тялото с цветя. През 4-ти век след Христа обаче нещо се случило и гробницата изчезнала. Оттогава гробницата на Александър е свещен граал за археологията. Мнението на някои е, че е разрушена по време на война, или дори земетресение.
Един британски историк обаче има по-интересна теория. Андрю Чъг смята, че в тази карта от 16-и век има следа за местонахождението й. Точно в центъра има малка постройка, нещо като параклис с минаре на джамия отстрани, което е надписано: “Д& #243;мус Алекс& #225;ндри М& #225;гни”, което на латински означава “Домът на Александър Велики.” Именно тук e имало саркофаг. Бил е предназначен за египетския фараон Нектен& #233;бо Втори, но той не бил погребан в него. Тук ли е положен Александър?
През 19 век саркофагът е открит повторно от Наполеон. Когато той претърпява поражение от британците, празният саркофаг бил пренесен в Лондон. Днес той се намира в Британския музей. Там обаче не приемат теорията на Чъг. ДНК-доказателствата, които биха я подкрепили, вече не са там. И така, тялото на завоевателя все още се издирва: някъде под плаващите пустинни пясъци, или – както смятат някои, - под града, кръстен на него: Александрия.
Макар че тялото на Александър е изгубено за науката, наследството му е още живо. И днес във военните училища се изучава брилянтната му тактика. Главнокомандващият е отговорен за живота на хиляди хора. Той трябва да се отличава със съобразителност, дисциплина, непоклатима вяра в бойците си. Александър Велики бил харизматичен предводител, който обединявал хората си по време на дългите походи. Със своето умение да общува с войниците, той си спечелил тяхната преданост на бойното поле. Александър вършел същото, което изисквал от хората си: водел в атаката и споделял рисковете.
От векове военните командири разчитат на стратегията на Александър, доказана в битка. Единовластието на Александър вдъхновило римските императори. Те го уважавали, защото постигнал онова, което останалите мислели за невъзможно. Според изворите, когато Юлий Цезар станал на 32 години, той се разплакал: постиженията му не били толкова велики, колкото тези на Александър. Един от най-великите пълководци на античния свят, Хaнибал, също бил повлиян от Александър. Омраза към стар враг ръководела и двамата. Александър искал да накаже персите, а Хaнибал: римляните. В размирна Америка стратегията на Джордж Вашингтон била силно повлияна от Александър.
През декември 1776 година генерал Вашингтон повел оредялата си армия през река Дeлауеър в атака срещу британците. Неочакваната победа при Тр& #233;нтън е повратен момент в американската Война за независимост.
Като ученик, корсиканският пълководец Наполеон Бонапарт бил запленен от легендата за Александър Велики. Благодарение на упоритата си амбиция Наполеон бързо се издигнал в армията. Подобно на Александър той затвърдил влиянието си с поредица дръзки военни победи.Щом му се удала възможност, той поел по пътя на Александър към Египет. Най-много бил впечатлен от религиозната политика на Александър, от начина, по който той се адаптирал към всякакви обстоятелства и променял мирогледа си според страната, в която се намирал. През 1802 година френският народ го обявил за “доживотен консул,” а само две години по-късно Наполеон бил коронясан за император. Подобно на Александър, Наполеон разчитал на абсолютната преданост на своите войници. И двамата знаели имената на хората си и ги поощрявали за смелостта им на бойното поле. Когато Наполеон планирал инвазията си в Русия, той си мислел за Александър, заради огромните разстояния. За разлика от Александър обаче, Наполеон претърпял жестоко поражение и бил заточен до живот. Независимо от съдбата си, Наполеон, както и Александър, бил убеден, че е избраник на съдбата. Той вярвал, че въпреки участието на хиляди мъже във войната, победата зависела от един-единствен.
Джордж П& #225;тън, генерал от Втората световна война, носел същия дух като Александър. Подобно на Александър, П& #225;тън търсел слабите страни на врага. Така можел да измисли най-добрия начин да ги победи. За него Александър бил герой. Възхищавал му се най-вече заради дисциплината, която въдворил във войската си. Както Александър, П& #225;тън бил способен да постигне онова, което другите генерали не можели. През 1944 година П& #225;тън уверено предприел смел ход и пренасочил войските си, изпращайки 100 000 души от изток на север. Те изминали 160 километра за три дни и атакували немците. След три седмици ожесточени битки, известни в историята като “Арденската операция,” огромният залог на П& #225;тън спечелил. В родината той бил обявен за велик пълководец, но героят му, Александър, все още бил начело.
Военното изкуство е само част от наследството, оставено от Александър. Освен него той създал нови търговски маршрути и поставил началото на културен обмен между Изтока и Запада. Всъщност Александър разпространил гръцката култура. И в днешен Иран се поставят гръцки трагедии, а гръцката философия се разпространила в цяла Индия, чак до Шри Ланка. Това е невероятно културно обогатяване. Преди всичко обаче, Александър се смята за един от изключителните военни предводители, живели някога. Александър Велики се е превърнал в символ на необузданата амбиция и колосалните постижения.
Александър Велики е легендарен пълководец, обсебен от собствената си легенда. Близо 2500 години по-късно все още се говори за необикновените му подвизи. В крайна сметка Александър получава това, към което се е стремил.
Страница 1Страница 2
