Тема: Македонски преминава Дунава
Иван Вазов изобразява героите си в повестта с цялото им жизнено богатство. Взема ги такива, каквито са, но ги премерва и оценява с големия революционен критерии на епохата. Най-голямата сила на автора безспорно е създаването на ярката характеристика на хъша като мъченик и герой. Наред с общата представа за хъховския патриотизъм витателят чувства и ярката индивидуалност на отделните герои, сред които се откроява Македонски. Неговия образ писателят извайва в героично-авантюристичен план. Когато преминава Дунава (X глава), за да се срещне с Апостола, той проявява изключителна съобразителност, смелост и дурзост. Действа като професионален революционер, затова преодолява изключително трудни препядствия, доказвайки и на себе си, и на другите, ве той е достойният пратеник.
Македонски е най-достоен да изпълни мисията - толкова е голямо желанието му да се върне в България с революционна цел, че приема Бръчков като враг и за секунди изброява недостатъците му, предлага себе си и познанията си за Русчук - "Бръчков не може, Бръчков не познава добре Русчук, Бръчков само е минал оттам, Бръчков ще го усетят, ще го хванат, ще го обесят! А Македонски е живял шест месеца в Русчук" и е нощувал "шест пъти в къщата на баба Тонка, знай откъде се влазя у баба Тонка, и от уличката, и от пътя, и откъде брега". Ентусиазирани от голямото желание на Македонски и от неговите познания за Русчук, хъшовете го избират за пратеника, който ще отнесе писмото до Левски.
Македонски е пропит с различни чувства във всеки един момент при преминаването на Дунава. Когато започва мисията, той е безстрашен, замислен и предпазлив - носи револвер, а тоягата му е "въоръжена с остър бод". Незамръзналата част на реката за момент го обърква...
Следва продължение...
hah ..?! <...> mn qko
(
