Югоизточен район на България - част 5

VІІ. Връзки на региона.


Обемът, видът и насоките на тези връзки се определят от стопанската специализация на Югоизточния регион и демографските му ресурси. Едва около 25% от произведената продукция се употребява в неговата територия. Бургаска област изнася за Ямболска и Сливенска области горива, химически продукти, кабели, брашно, рибни консерви. Ямболска област изнася зърнени храни, зеленчуци, напоителна техника и др. Сливенска област изнася към останалите части на региона текстил, текстилни машини, вина, плодове и др.

Най-тесни междурегионални връзки Югоизточният регион поддържа с град София, Западния и Източен Тракийско-Родопски региони. Към тях се изнасят горива, брашно, плодове, кабели, текстил, товарни вагони, вентилатори, прясна, замразена и консервирана риба, вина и ракии, паркет и др. От другите региони на България се внасят двигатели с вътрешно горене, електро- и мотокари, цимент, въглища, електроенергия, изкуствени торове, иглолистна дървесина, черни и цветни метали и др.

VІІІ. Териториално-административно деление и основни селища в региона.


В териториално-административно отношение територията на Югоизточния регион обхваща 3 области /Бургаска, Ямболска и Сливенска/ и 22 общини /13 в Бургаска, 5 в Ямболска и 4 в Сливенска област/.

Основната част от стопанските и демографски ресурси на региона е концентрирани в Бургаска област. Тя има площ от 7753,1км2 и население 430000д. /около 52% от населението на региона/. Стопанството й е специализирано в нефтохимически производства, машиностроене, ХВП, туризъм, риболов, морски и въздушен транспорт.

Основен център на областта и региона е град Бургас /195300ж./. Той се развива на мястото на рибарско селище от ХVІІІв. Преди Освобождението Бургас има под 3000ж., но от началото на ХХв. се развива бързо във връзка с развитието на морския транспорт и построяването на ж. п. линията от София. Селището се развива отначало като износно пристанище на богата земеделска област от страната. Днес градът е 4-ти по големина в България и пристанище с най-голям товарооборот, поради доставките на нефт. Облик на стопанството му дава “Нефтохим”, но наред с това в града има предприятия за мебели и паркет, за товарни вагони, кабели, климатични инсталации. Развити са още ХВП и производството на канцеларски материали /фирма “Хемус”/. Някои производства като корабостроенето са закрити поради липсата на поръчки. Градът е изходен пункт към курортните селища по Южното Черноморие, поради което аерогарата му е силно натоварена с чартърни полети през лятото. В него има и свободна безмитна зона, което е благоприятен фактор за стопанското му развитие. Бургас е значителен образователен, научен и културен център на Черноморието. В него има опера, 2 ВУЗ, изследователски институт по химия и др.

Град Поморие /13600ж./ е наследник на гръцката апойкия Анхиало от VІІв.пр.Хр. Разположен е на пътя за Варна - на 18км северно от Бургас. Той е курортно селище с развита ХВП /добив на морска сол, винопроизводство, хлебопроизводство/. Известен е и с калолечението.

Град Айтос /22250ж./ е център на богата селскостопанска зона. Намира се на 30км от Бургас. В селището функционира консервно предприятие и предприятие за резистори и потенциометри.

Карнобат /20900ж./ е важен ж. п. и шосеен възел, намиращ се на 52км от Бургас. В него функционират предприятия за консерви, мостови конструкции, фуражно предприятие и Институт за ечемика.

Град Средец /9800ж./ се намира на 28км от Бургас. Той е център на селскостопанска зона и има предприятия за пластмаси, тухли и растителни масла.

Несебър /6400ж./ е наследник на гръцката колония Месембрия, създадена през VІІв.пр.Хр. на острова. Днес старият град е музей с много древни археологически паметници. Това, наред с плажовете и заливите, е превърнало Несебър в известен морски курорт. Административно към града се отнася и курортният комплекс “Слънчев бряг”.

Созопол /3850ж./ е наследник на древногръцката колония Аполония. Днес градът е курортно и гарнизонно селище с цех на рибоконсервната фирма”Славянка”.

Малко Търново /3100ж./ е гранично селище, разчитащо на ГКПП и рудодобива.

Град Царево /5300ж./ е курортно селище с предприятие за производство на лодки и яхти.

Приморско /1875ж./ е курортно селище, в което е построен ММЦ. В близост до него е и курортният център “Перла”.

Ахтопол /975ж./ е сред най-малките градове в България, наред с Мелник. Той се развива единствено като курортно селище.

Сливенска област има население от 230965д. /28% от региона/ и територия с площ 3536,6км2 /24% от региона/. Стопанството на областта е специализирано в ХВП, текстилна промишленост, рудодобив /пред закриване/, лозарство, овощарство и винопроизводство.

Център на областта е град Сливен /105500ж./. Той се намира на 109км от Бургас, на 22км от Ямбол и 61км от Стара Загора. Селището се развива бързо през епохата на българското Възраждане като център на текстилното производство. То е родно място на редица видни български революционери /Хаджи Димитър, Панайот Хитов/ и възрожденци /Добри Чинтулов/. Днес Сливен е индустриален център с развита текстилна промишленост, ХВП, стъкларска и промишленост за строителни материали, машиностроене /металорежещи и текстилни машини, части и инструменти, алтернатори и релета за автомобили/ и др.

Град Нова Загора /26600ж./ е център на ХВП, текстилна промишленост, селскостопанско машиностроене.

Котел /7770ж./ е историческо селище в Стара планина, свързано с Възраждането. Днес в града има предприятия за текстил, дървообработване, за осветителни тела. В Котел има средно музикално училище и редица музеи. В близост до града е Жеравна /архитектурен резерват/.

Град Твърдица /6750ж./ се намира на 33км от Сливен. Северно от селището в Стара планина се експлоатират находища на черни въглища, чието количество е сведено до минимум. В града има дървообработващо предприятие.

[-]Ямболска област има територия от 3355,4км2 и население 168681д. Значително място в стопанската й структура заема селското стопанство, поради благоприятните почвено-климатични условия по долината на Тунджа. Промишлеността е представена от машиностроене, ХВП, рудодобив, текстилна и трикотажна промишленост.

Център на областта е град Ямбол /88200ж./. Той е наследник на тракийското селище Кабиле. Стопанството му е представено от ХП, селскостопанско машиностроене, текстилна промишленост, ХВП.

Елхово /13500ж./ се намира на 36км южно от Ямбол, на 94км от Бургас и 75км от Харманли. В него е развита трикотажната промишленост /фирма”Яница”/, електротехническата и ХВП.

ІХ. Проблеми и перспективи за развитието на региона.


Цялостното развитие на Югоизточния регион е възпрепятствано от редица проблеми: обезлюдяването на крайграничните му територии в Странджанско и Сакар; забавеното селскостопанско развитие, поради връщането на земите; спиране на строителството на металургичната база край Дебелт; спад в туризма през последните 10 години; липсата на местни суровини за много от производствата в региона, което ги прави неефективни и това води до закриване на предприятия и нарастване на безработицата; забавено разширяване на транспортните връзки с Турция чрез откриването на нови КПП и др. Същевременно трябва да се подчертае, че географското положение, природните, демографски и стопански ресурси на региона предполагат бързото му развитие с решаването на горепосочените и редица други проблеми.


Страница 1 Страница 2 Страница 3 Страница 4Страница 5

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.