Югоизточен район на България - част 4
За развитието на отрасъла в Югоизточния регион съществуват редица благоприятни предпоставки: плодородни почви, мек климат, равнинен релеф, наличие на преработващи мощности от ХВП и леката промишленост, сравнително обширен пазар /големите градски центрове и туристите по Черноморието/ и др. В тази връзка водещо е растениевъдството. Регионът разполага с 6340000дка обработваеми площи, или 13,5% от обработваемите площи в България. Тези площи заемат над 43% от територията на региона. Основната част от обработваемите площи (около 95%) са ниви, а плодовите и ягодовите насаждения заемат около 4,5% от обработваемите площи. През последните 10 години нараства делът на нивите, но намалява делът на трайните насаждения, което е във връзка със забавения процес на връщане на земята. До края на 80-те години около 25% от обработваемите площи са поливни, но днес техният дял е незначителен.
Природните условия в региона предопределят развитието на механизирано земеделие. В него се намират над 15% от тракторите в страната /3-то място след Северния централен и Североизточния приморски регион/, около 17% от комбайните /1-во място в страната/, основната част от прикачната земеделска техника.
Растениевъдството е специализирано основно в отглеждането на зърнени и технически култури, трайни насаждения.
Зърнените култури заемат около 65% от посевните площи в региона, които са общо около 4510000дка. Над 50% от площите със зърнени култури са заети от зърнено-хлебни култури /пшеница, ръж/. По производство на пшеница /около 14% от тази в страната/ регионът отстъпва единствено на регионите в Североизточна България. Основен производител на пшеница е Ямболска област.
По производство на ръж /около 10% от добивите в страната/ регионът отстъпва единствено на Западния Тракийско-Родопски регион. Тази култура се отглежда основно в Странджанско, Сакар и южните склонове на Източна Стара планина.
Водеща зърнено-фуражна култура е царевицата. Тя заема около 10% от посевните площи със зърнени култури в региона. С намаляването на поливните площи обаче добивите значително спадат и днес те са около 5% от добивите в страната. Основната част от площите с царевица са по поречието на Тунджа.
Поради по-високите температури в Югоизточния регион и търсенето на пазара, през последните години се отбелязва нарастване на площите с ечемик. Тази култура заема около 28% от площите със зърнени култури в региона, а производството й е 39% от това в страната.
За нуждите на животновъдството се отглежда и овес. Добивите от тази култура са около 12% от добивите й в страната.
В региона се отглеждат върху ограничени площи и фасул, соя, фуражен грах и някои други зърнени култури.
Техническите култури заемат около 22% от посевните площи в региона и около 17% (1-во място в България) от площите им в страната. Около 80% от площите с технически култури са заети със слънчоглед. Добивите от тази култура са над 14% от добивите й в страната и по този показател регионът е на 4-то място след регионите от Североизточна и Северна Централна България. Тази култура се отглежда основно в Ямболска /по река Тунджа/ и в Бургаска област.
Важна култура е захарното цвекло, чиито площи и производство спадат значително през последните 10 години. В Югоизточния регион се добиват над 15% от тази култура в страната /3-то място след Северния централен и Североизточния приморски региони/. Основните райони на отглеждане са край захарния завод в Камено и в Ямболско.
Върху ограничени площи се отглеждат още тютюн и памук. В региона се добиват 9% от памука и 2% от ориенталския тютюн в страната. Тютюнът се отглежда в Сакар и южните склонове на Стара планина, докато памукът се сее върху ограничени площи в Ямболско.
В региона има благоприятни предпостваки за развитието на зеленчукопроизводството. В него се добиват над 17% от зеленчуците в България /2-ро място след Западния Тракийско-Родопски регион/. Основните зеленчукови култури са доматите и краставиците. По производство на домати /12% от добивите в страната/ регионът е на 3-то място в страната, а по производство на краставици /над 24% от добивите в страната/ той е на 1-во място. Отглеждат се още зелен и червен пипер, кромид лук, картофи, зелен фасул, зеле, марули и др. Основният район на производството на тези култури е поречието на Тунджа.
Природните условия в Югоизточния регион са благоприятствали и развитието на лозарството и овощарството. Поради мекия климат в региона се отглеждат незагрибаеми лозя, чиито площи са около 25% от площите с лозя в страната. В тази връзка тук се добиват около 25% от гроздето в България, като регионът е на 1-во място по този показател. Лозарството е застъпено основно в северните части - Поморийско, Карнобат, Сливенско. В Сливенска област и по река Тунджа се намират най-големите масиви с праскови в страната, като в региона се добиват над 40% от прасковите в България. Общото производство на плодове е над 21% от това в страната, като по този показател Югоизточният регион е на 1-во място.
В източните дялове на Стара планина и по долините на реките се намират основните масиви с ябълки в региона /над 13% от добивите в страната/. Наред с горепосочените плодови култури, се отглеждат още сливи, орехи, ягоди, смокини и редица други плодови култури.
Във връзка с нуждите на животновъдството в Югоизточния регион е широко застъпено и отглеждането на фуражни култури /силажна царевица, люцерна и др./. Те заемат около 9% от посевните площи, като делът им постоянно намалява.
Като подтвърждение на благоприятните условия за развитието на растениевъдството в региона може да се посочи и фактът, че по средни добиви от 1дка за повечето култури той е водещ /пшеница, ечемик, соя, захарно цвекло и др./.
Животновъдството заема подчинено място в структурата на елското стопанство в Югоизточния регион, но то осигурява ценни храни за населението и суровини за промишлеността. Тук се произвеждат около 10% от млякото /13% от овчето/, около 8% от яйцата, над 15% от вълната в България.
Водещ отрасъл на животновъдството е говедовъдството. То осигурява 80% от млякото в региона. Тук се намират около 12% от говедата и 11% от кравите в страната. То е главно с млечно направление и е застъпено предимно в Бургаско. В северните и южни части на региона е застъпено и говедовъдство с месно направление. По поречието на Тунджа се отглеждат и биволи /около 7% от общия им брой в страната/.
Силно развит подотрасъл е и свиневъдството, поради наличието на хранителни ресурси и пазар за продукцията. В региона се намират 17,4% от свинете в страната /2-ро място по този показател след Североизточния приморски регион/, които се отглеждат както във свинеферми край големите градове, така и пасищно в Странджа.
Овцевъдството е застъпено в северните и южни планински части на Югоизточния регион. В територията му се намират 15% от овцете в страната /1-во място по този показател/.
Птицевъдството е развито в региона във връзка с богатата суровинна база, с която той разполага. Въпреки това делът на птиците е едва 9% от тези в страната и регионът по този показател се намира на 7-мо място.
В Югоизточния регион е застъпено и отглеждането на зайци, магарета, кози, мулета, катъри и пчелни семейства, но тези животновъдни подотрасли имат подчинено място в структурата на отрасъла, въпреки че са развити повсеместно.
Югоизточният регион е водещ в България и в областта на риболова. Основните центрове са Бургас, Созопол и Несебър. Ловят се основно сафрид, паламуд, попчета и други черноморски видове риба.
За развитието на Tретичния икономически сектор в региона допринасят географското му положение, природните и стопански ресурси. Водещи отрасли от сектора са транспортът и туризмът.
3. Транспорт. За развитието на този стопански отрасъл съществуват благоприятни предпоставки - равнинен релеф, излаз на Черно море, наличие на достатъчно количество товари и пътници и т. н.
Водещ е автотранспортът, тъй като значителна част от територията на региона /Странджа, Сакар/ разчита единствено на него. Общата дължина на автомобилните пътища в тази част на страната е 4370км, като средната й гъстота е 298км/1000км2. На територията на Югоизточния регион няма автомагистрали, а първокласните пътища са над 10% от общата дължина /най-висок дял в сравнение с останалите региони в страната/. Основните автомобилни пътища в региона са: Сливен-Карнобат-Айтос-Бургас; Ямбол-Средец-Бургас; панорамният път по крайбрежието от Варна-Бургас-Малко Търново; Сливен-Котел-Омуртаг; Елхово-Средец-Бургас; Карнобат-Шумен и др.
Основните пътни възли в региона са Бургас, Сливен, Ямбол, Карнобат, ”Петолъчката” край Сливен, Средец.
Железопътният транспорт в Югоизточния регион има подчинено място, въпреки че голяма част от превозите на товари и пътници се осъществяват по него. Той разполага едва с 6% от дължината на ж. п. линиите в България. С максимално значение е линията София-Бургас /през Пловдив и Задбалканската линия/. Регонално значение имат линиите Ямбол-Елхово, Бургас-Поморие, Карнобат-Комунари. Основните ж. п. възли са Зимница, Карнобат, Ямбол и Нова Загора. За повишаването на транспортната достъпност на териториите от южната част на региона е необходимо построяването на ж. п. линия Бургас – Средец – Тополовград -Симеоновград.
Важно място в структурата на транспорта заема морският транспорт. Чрез пристанище Бургас се реализира над 40% от външния стокооборот на България.
В региона е развит и въздушният транспорт. Поддържа се постоянна линия от София до Бургас, а през активния туристически сезон Бургаската аерогара поема над 50% от чартърните полети в страната.
На територията на Югоизточния регион са развити и тръбопроводният /нефтопровод от пристанището до & #34;Нефтохим& #34;, продуктопровод от Бургас към София, етиленопровод от & #34;Нефтохим& #34; за Девня/, както и въженият транспорт /& #34;Балканбас& #34;, Девня, Сливен-Карандила и др./.
Градският транспорт се осъществява от автобуси и тролейбуси /в Бургас, Сливен и Ямбол/.
4. Във връзка с промищленото си развитие и развитието на туризма в региона е сравнително добре развита и съобщителната мрежа. В него се намират 11% от ПТТС в страната и около 9% от телефонните постове.
5. Важно място в стопанската структура на Югоизточния регион има туризмът. Основните фактори за неговото развитие са атрактивността на природните обекти /плажови ивици, морска вода и др./, атропогенните ресурси /скални манастири, исторически местности и др./, наличието на разнообразни производства на храни и напитки, изграденост на МТБ на туризма и др. Развити са както международният, така и вътрешният рекреативен туризъм. В региона се намират 49% от плажовите ивици по българското Черноморие. Тук се намира най-големият туристически комплекс в България - & #34;Слънчев бряг”, както и едни от най-новите туристически комплекси - & #34;Дюни”, ”Елените”, ”Перла” и др. В територията на региона има около 160 хотела и над 100000 легла в частни квартири, над 400 почивни домове, множество ученически и студентски почивни бази и др. Основен проблем пред туризма в региона, а и в цялата страна е приватизирането на обектите, подобряването на обслужването, опазването на природните и антропогенните туристически ресурси, премахването на сезонността в туризма и др. През последните няколко години се отбелязва бързото туристическо усвояване на най-южните части от Черноморското крайбрежие, което спомага за съживяването им в стопанско и демографско отношение. Все още обаче не са усвоени възможностите за развитие на туризма в Странджанско и Сакар.
6. Във връзка със развитието на промишлеността и туризма в Югоизточния регион силно развита е и търговията. Тук се осъществяват над 11% от продажбите на дребно в България - основно продажби на хранителни стоки и в общественото хранене.
7. Инфраструктурата на образованието е представена от 430 училища /с около 130000 ученици и 9000 преподаватели в тях/, колежи /4 в Бургас, 2 в Сливен и в Ямбол/ и 2 ВУЗ /в Бургас - броят на учащите се е общо около 13000 с 1200 преподаватели/.
8. Инфраструктурата на здравното обслужване е представена от 22 болнични заведения /15 болници и 7 диспансера/ с 6700 легла. Основните болнични заведения се намират в Бургас, Ямбол и Сливен, което затруднява здравното обслужване на населението от южните и северните части на региона. По снабденост с лекари и зъболекари регионът изостава значително от средните показатели за страната.
9. Инфраструктурата на културната сфера е представена от 7 театъра в най-големите градове, 1опера, 25 кина, 25 музеи, 783 библиотеки, 432 читалища и др.
Мястото на стопанството в Югоизточния регион в НС се определя от относителния дял в производството, заетите, значението на отделни производства за страната и редица други фактори.
В областта на промишлеността регионът заема водещо място в производството на горива, смазочни материали, напоителни съоръжения, плавателни съдове, на консерви, вина и други спиртни напитки.
В областта на селското стопанство регионът е специализиран в отглеждането на плодови култури /праскови, кайсии, зарзали, грозде/, слънчоглед, захарно цвекло и др. Регионът заема важно място и в транспортната структура на страната, чрез Бургаското пристанище и аерогарата в Бургас. Водещо е мястото му и в областта на туризма, като на неговата територия се осъществяват над 50% от нощувките в хотелската база на страната. Всичко това определя важното място, което заема стопанският комплекс на региона в НС.
Страница 1 Страница 2 Страница 3Страница 4 Страница 5
