Краят на управлението на Борис
Изграждането на собствена държавна църква, контролирана и управлявана от владетеля, би премахнало непосредствената заплаха от засилващото се византийско влияние. Борис го осъзнал много добре, поради което се обърнал към Константинополския патриарх Фотий с молба да му разясни кога и как България би могла да се сдобие със своя църква. Фотий му отговорил с обширно послание, но не споменавал нито дума за бъдещето на българската църква. Борис се обърнал към другия християнски център - папския Рим. През август 866 г. във вечния град пристигнали пратеници на княза със 115 въпроса. „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите били старателно подготвени от опитния канонист и историк Анастасий Библиотекар. Отношенията с Рим постепенно се влошили. Причината била в упорството на новия папа Адриан II (от 867 г.) да ръкоположи за български архиепископ лице, посочено от княза. Както могло да се очаква, Византия приела болезнено първоначалната ориентация на българите, тъй като връзките с папския престол довели до изгонването на гръцкото духовенство и подмяната му с латинско.
Видимо България се отдалечавала от Изтока, а това могло да има огромни последици за ромейската империя. Патриарх Фотий заклеймил папските свещеници като „еретици" и „антихристи" . На църковен събор през 870 г. все пак било взето решение България да премине отново в лоното на Константинополската църква-майка. С този акт съдбата на народ и държава завинаги се свързвали с източноправославната гръко-славянска общност.
През 889 г. княз Борис се оттеглил от престола и като приел монашеско подстрижение, предал властта на първородния си син Владимир Расате (889 - 893).
По различни пътища узнаваме, че новият княз водел „разгулен живот" и търсел съюза на немския крал Арнулф, което било в нарушение на Дълбокия мир с Византия. Но онова, което тревожело най-вече Борис, били опитите на Владимир да възстанови езичеството. Тези тревожни за държавата и делото действия накарали княза монах да препаше меч и да призове верните си следовници. С тяхна помощ свалил недалновидния си син от престола, ослепил го и го хвърлил в тъмница. След това свикал голям църковно-народен събор, и обявил волята си за приемник на сваления Владимир да бъде поставен третият му син Симеон. Съборът постановил още две много важни решения: обявявал славянобългарския език за официален, а новопостроения град Велики Преслав, - за столица на българската държава.
Пряка последица от решенията на Преславския събор била подмяната на гръцкия клир с български. По това време вече били подготвени първите български духовници сред Кирило-Методиевите ученици, което създало предпоставка за българизация на Българската църква. Княз Борис починал в мир на 2 май 907 г. Благодарната българска църква го канонизирала за светец.
