Как Николчо става подобие на своите родители - съчинение разсъждение върху повестта "Мамино детенце" от Любен Каравелов
В творбата си писятелат проследява отделните етапи от моралната деградация на един чорбаджийски син. Семейното възпитание и уроците на Нено и Неновица, обучението на Николчо в училището и приятелите му подпомагат нравтсвеното пропадане на "маминото детенце" и довеждат до двете му кражби, които закъснялата лекция на баща му не може да поправи.
В началото на повестта авторът представя тихата и спокойна атмосфера в дома на чорбаджиите, за да може читателят вярно да види условията, в които живее детето и какво е възпитанието му. Обстановката там и празничните дрехи на чорбаджиите показват, че това семейство не се труди и няма никакво отношение към труда. Докато в началната природна картина селяните усилено се трудят в делника, то в чорбаджийския дом има празнична атмосфера и всичко е застинало.
Родителите много добре научават сина си безнаказано да лъже и дори да бъде поощряван за това. Още дори без да знаят какво е станало между Николчо и Иван Нищото, родителите веднага търсят вината у друг, като са сигурни, че техния син не може да има вина за нищо: "Кой ти ракървави устата?" Въпреки че чорбаджиите много добре знаят, че момчето лъже, не го наказват за това, а дори го поощряват: "Аз ще кажа на баща ти да ти купи жълто поясче".
Oбучението в училище не спира деградирането на Николчо, а още повече го задълбочава. Неправилната позиция на даскал Славе, който не притежава характерните за възрожденския учител умения: "да учи по панакидата" и "да пее в черкова", подпомогната от криворазбранат родителска любов определят господарското поведение на Николчо сред учениците. Чорбаджиите не се интересуват от знанията, които получава детето им, а само от това в училище да се държат с него добре с него. Така "маминото детенце" много добре усвоява господарските навици и властващия характер над съучениците си, така както родителите му управляват живота на казанлъншките граждани и властват над слугите си,
Николчо се научава да пие ракия още от много малък и това определя по-нататъшното му пропадане. Той, като всяко дете иска да прилича на баща си и затова му подражава във вредните навици: "Аз искам да пия ракия и да стана като тебе". Нено отначало не е съгласен синът му да пие "гюловица": "Ти си още малък... Не пий ракия", но бързо отстъпва пред Неновица, кочто дори го насърчава: "Пини си, сине, пини си, мами!" Отново криворазбраната родителска обич, както и различните мнение на чорбаджиите ги заслепяват и им пречат да видят , че Николчо вече е пил ракия и, че ще се пропие в бъдеще.
Приятелите на чорбаджийския син допълват уроците, които е получил от родителите си. Николчо си намира приятели от същия социален кръг, наречени от автора "полудругари", защото връзката между тях е само материална, а не духовна. Нено и Неновица не се интересуват с кой дружи сина им, а само да не е с бедни и пропаднали деца. Единствено старите мъдри казанлъшки граждани вярно прогнозират бъдещето на "трите надежди на казанлъшкото бъдеще": "Ако не се удавят в някоя вода или в някое блато, то непременно ще бъдат обесени".
Нено се сеща да поучава сина си, едва когато съдбата му се е прочула из града и всички обсъждат злощастното му бъдеще. "Знающият ученик" не се интересува от лекцията на баща си и разсеяно гледа през прозореца. Отговаря така, както го е учил Нено: "Селяните ги добиват с кървав пот и с мотика в ръка, а чорбаджиите ги добиват събрани".
Не е случайно, че първата кражба на Николчо се разкрива точно когато бащата е решил да поучава сина си. Тук чорбаджията справедливо обвинява Николчо и за пръв път проявява разум: "Аз мисля, че тая работа е извършил наш Никола". "Маминото детенце" изпитва страх и се притеснява, че този път ще го накажат, като вижда разярената си майка. Но тя веднага го защитава, като е убедена, че нейното детенце не може да открадне: "Откраднал ги е не той, а твоят измекерин с моите измекерки". Така детето се успокоява и майчината лъжа ражда неговата. И отново Нено и Неновица решават да прехвърлят вината на друг невинен човек - слугите.
Ненаказаната първа кражба естествено довежда и до втора, която е с фатални последствия. Чорбаджи Нено умира от мъка по изгубените си пари, а Николчо изобщо не изпитва вина от това, не изпитва никакви чувства, а само чака да получи наследството си и го пропилява за четири години. Авторът оставя Неновица жива, за да страда жестоко по пропиляваните пари от "маминото и синче".
Отново отговорността за пропилия се крадец се прейвърля на друг човек - този път изкупителната жертва е Пенка - най-хубавото и работно момиче в града. Чорбаджиите за пореден път се месят в чуждия живот, като разрушават щастието на Никола и Пенка.
Авторът заслужено наказва цялото чорбаджийско семейство за духовното и физическо насилие над казанлъшките граждание. Чорбаджи Нено умира от мъка по изгубените си пари, Неновица остава жива, за да гледа как се пилеят парите и и да страда, а Николчо е наказан с физическото си, морално, духовно и финансово деградиране.
