"Аз искам да пия ракия и да стана като теб" - съчинение разсъждение върху трета глава на повестта "Мамино детенце" от Любен Каравелов
Дори да не го осъзнават, Нено и Неновица сами тласкат Николчо към гюловата ракия още в ранната му детска възраст. Родителите научават сина си, че винаги може да получи това, което поиска, ноп след време страдат от този свой урок.
Родителите на Николчо сами го тласкат към ракията, а после отново търсят вината у някого другиго. Първоначално, когато "маминото детенце" иска майка си да му налее ракия, Нено не и дава и нде е съгласен със сина си: "Ти си още малък... Не пий ракия". Но докато чорбаджията поне прави опит да обясни на сина си, че е още малък и сега не трябва да пие ракия, Неновица още повече насърчава детето си: "Пини си сине, пини си, мами!" Тя е заслепена от кровиразбраната си майчинска любов. Счита че всичко, което поиска детето и, трябва да му бъде дадено и е толкова настоятелна, че Нено бързо отстъпва пред нея и си променя мнението, като казва на жена си да налее на Николчо малко ракия. Чорбаджията не иска да спори с Неновица, за да не бъде нарушен мира, тишината, спокойствието, съня в дома. Чорбаджийският син взима страната на "нежната родителница", защото тя съвпада с неговото мнение и желание. Неновица предлага на сина си да си налее малко вода в ракията, за да не се напие: "Налей и малко водица", но веднага се съгасява с него, защото той твърди, че "без вода е по-сладка" и го поглежда "с такова умилно виражение, с каквото обикновено гледат ония майки, които са чули за децата си нещо похвално".
Николчо бързо и леко усвоява урока на родителите си, че всичко, което поиска, може да му бъде дадено и че винаги той е прав. Криворазбраната родителска любов на Нено и Неновица подпомага по-бързата морална и физическа деградацияв на Николчо.
