Николчо тръгва на училище - съчинение разсъждение върху II част от повестта "Мамино детенце"

Възрожденския писател Любен Каравелов описва как Николчо тръгва на училище и поведението му там във II-ра глава от повестта "Мамино детенце". Така авторът показва на читателите втория етап от пътя на деградацията на момчето.

Родителите на Николчо - Нено и Неновица, изискват от учителите и учениците в училище към сина им да има специално отношение. Чорбаджиите си мислят, че специалното им положение им позволява да се разпореждат и да претендират за отношението към сина им. Те не се интересуват дали Николчо ще се изучи, а дали ще си дойде здрав в къщи. А той не научава нищо за четири години в училище.

Нено и жена му претендират за специално отношение към Николчо, защото още в началото, когато го изпращат казват на учителя - даскал Славе, да не го бие, да не му се кара. Доводът на Неновица за това е, че той е "един у майка". Вина има и даксал Славе - неговото отношение към чорбаджийските деца е по-особено. Той се грижи за тях повече от другите деца под предлог, че техните бащи "се грижат за душата на учителите", а когато пораснат, те самите ще станат чорбаджии. Аворът иронизира учителят, като го нарича "знаменит педагог" и показва на читателите, че знае да пее в чрква и да учи по панакидата, а това са много елемнтарни умения и не са достатъчни за тогавашните възрожденски учители. Николчо се повлиява от родителите си и започва да се държи надменно и господарски със съучениците си.

Неновица и Нено мислят, че социалното им положение им дава право на претенции, защото са чорбаджии и са едни от най-важните, най-богатите и най-властните хора в града. От техните пари се поддържат църквите и училищата. Затова те изискват специално отношение към сина им.

Чорбаджиите не мислят какво ще научи Николчо в училище, а дали е здрав и дали го бият учителя и съучениците, защото за да си чорбаджия не се изискват ум и знание, а само пари и власт. Макар че Николчо така пропада повече и дори не става такъв голям чорбаджия като баща си.

Чорбаджийският син не научава нищо важно в училище, което да му трябва и да му служи в по-нататъшния живот. Той научава само две молитви - "Помилуй мя, боже" и "Верую", но пък за това напълно усвоява чорбаджийската власт и господарското поведение. Николчо се научава да властва над съучениците си, както родителите му - над съгражданите си. Също както майка си и баща си, той говори властно, надменно, повелително, смята, че другите трябва да му се подчиняват.

Вместо да поправи грешките във възпитанието на Николчо, училището още повече ги задълбочава и утвърждава. Голяма вина има даскал Славе със специалното му отношение към чорбаджийските деца. Николчо не се обучава в училище, а само усвоява господарството. Криворазбраната обич на родителите и позицията на даскал Славе в училище са втория етап от нравствената деградация на Николчо.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.