Уводи и тези - "Немили - недраги", "Една българка"
"Опълченците на Шипка", "До Чикаго и назад", "Ангелинка", "По жицата", "На прощаване" "Мамино детенце", "На прощаване", "Българският език"Увод: Повестта "Немили - недраги" от Иван Вазов има автобиографичен характер. Тя е плод на авторовите преживявания и преките му наблюдения над трудния емигрантски живот на хъшовете, които прогонени от родината си, са принудени да се скитат по чужди земи, но въпреки физическите си страдания и униженията, успяват да съхранят в себе си любовта към отечеството и копнежа към физическата си свобода.
Теза: Особено ярка представа за този живот добиваме от I и II глава на повестта, където авторът с помощта на различни художествени похвати - портрет, постъпки, реч, сънища и мечти, разкрива страданието и величието на българските хъшове. Писателят отразява както физическото им състояние, свързано с настоящето в Румъния, така и духовното, свързано със славното им минало и желаното бъдеще в родината - България.
Теза: Особено ярка представа за благородните идеали и възвишени стремежи на страдалците добиваме от III глава, в която Странджата - най-обаятелният герой в повестта, произнася своята пламенна и незабравима реч. Тя очертава смисъла на мученичеството, разкрива всеотдайната жертвоготовност и безкористно родолюбие на българските емигранти.
"Смъртта на Странджата в V глава"
Теза: Смъртта на Странджата е достойна, защото тя е финал на един честно извървян житейски път, отдаден на родината, посветен на борбата за свобода на отечеството. На смъртния си одър героят се държи гордо - той не съжалява за отиващия си живот, а страда, че не загива като истински герой - в битка. Умирайки, знаменосецът завещава своя борбен дух и идеите на борбата на бъдещото поколение борци.
"Подвигът на Македонски в X глава"
Теза: Сред незабравимите герои се откроява Македонски - най-реалистичния образ в повестта. Със своята приспособимост и непредсказуемост, със смелостта и дързоатта си, с всеотдайната любов към България и жертвоготовност за свободата и той е най-колоритния сред хъшовете. Този безстрастен български патриот проявява героизъм, съобразителност, мъжество, извършва истински подвиг, когато преминава през замръзналия Дунав, за да изпълни поръчението на браилските хъшове.
Увод: В разказа си "Една българка" Иван Вазов разкрива човешката драма на една обикновена жена, в която той е въплатил добродетелите на народа, и как тя успява да извърши своя тих и незабележим нравствен подвиг. Постъпката и е продиктувана от чисти искрени майчински чувства, човеколюбие, състрадание и християнски морал.
"Поведението на баба Илийца в I част"
Теза: В този разказ присъства една идея, характерна за цялото творчество на Иван Вазов - стремежът на човека към доброто. Решението на главната героиня - баба Илийца да тръгне към Черепишкия манастир въпреки смутното време е подтикнато от майчино чувство. За да спаси два човешки живота възрастната жена е готова на всичко - да преодолее страха си от свирепите турци, да преглъща обидите, да моли смирено, да се държи покорно като безправен роб. Но в това жестоко време, със своята смелост, с човешката си отзивчивост Илийца се проявява и като свободен човек.
"Дългът срещу егоизма в III част"
Теза: В III част на разказа Вазов противопоставя поведението ма двама българи, на двама християни. Един срещу друг се поставят морала на обикновената жена от народа и този на божия служител. Решена да изпълни човешкия си и християнски дълг, баба Илийца среща студенинат и безсърдечието на отец Евтимий.
"Най-голямото изпотание в IV част"
Теза: На брега на Искъра баба Илийца е изправена пред най-непреодолимото препядствие, което побеждава, защото носи в сърцето си човещината, милосърдието, добротата. Тази обикнове жена извършва подвиг - с неимоверни усилия изтръгва дълбоко забития в земята кол, за да изпълни човешкия си дълг. В нейно лице Вазов посочва и утвърждава нравствената сила и духовна мощ на българския народ.
"Изпитанията на духа в V част"
Теза: В V част смелата българка се изправя пред нови сложни изпитания и след като пристига на уречената среща. Майчиното и добро сърце не и позволява да изостави момчето дори когато е изпълнила дадената дума. Тя отново пренебрегва мисълта за собствената си сигурност и решава да скрие Ботевия четник в своя дом, защото осъзнава, че само така ще го спаси. Състрадателната селянка вярно преценява, че в това трудно начинание може да разчита единствено на себе си.
"Да направя това добро ... клетнику!" - II част
Теза: Да стори "добро" дава клетва пред себе си, пред бунтовника и пред Бога измъчената селянка, защото още при първата си среща тя, християнката, майката открива и у него стремежа към доброто, да "разсипе тая пуста царщина" - робството. Затова "с утроена сила" ще бърза българката към манастира "Пресвета Богородица": да спаси от гибел "ако даде бог", два живота - на болното внуче и на изпадналия в беда Ботев четник.
"Опълченците на Шипка", "До Чикаго и назад", "Ангелинка", "По жицата", "На прощаване" "Мамино детенце", "На прощаване", "Българският език"
))))
