Адът - това са другите (есе)
Представям си живота на другите хора и за миг се питам какъв щеше да бъде светът, ако тях ги нямаше? Дали ще се чувствам по-добре, ако съм самотна и изолирана от света, живеейки в един собствен свят, където единсственият човек който определя законите ще бъда аз. Дали ще мечтая да върна хората обратно и да продължа да живея заедно с тях, защото съм осъзнала липсата им, когато съм ги загубила. Трудно мога да реша, дали заобикалящите ме пионки на света са ми необходими да играя играта си пълноценно или напротив - не са жизненоважни за моето съществуване.
Често пъти съм стигала до извода, че проблемите, които са възникнали в живота ми са породени от другите хора. В такава ситуация, когато изпитвам ярост и ненавист към хората около мен, споменавам фразата: “Адът - това са другите”. Питам се защо всеки се опитва да отнеме “розата на младия принц”, защо хората не гледат да опазят своето цвете и да се грижат за него, а искат да отнемат това на ближния, да го накарат истински да страда и да предърнат живота му в Ад.
Животът е препятствие, което има много пропасти за прескачане. Лошото е, че понякога хората ни пречат да преминем през тях и ни въвличат в пропастта без да се усетим. Говоря за измислените лъжи от “верни” приятели, които ни карат да отхвърляме истиските и да забравим напълно за тях. Пе до такава степен прикриват дяволската си душа с анголска маска, че ние сме способни безрезервно да им вярване. Изричайки някаква лъжа по чужд адрес “дяволските” приятели ни примамват да постъпим безразсъдно, като навлизат в духовното пространство на истинските си приятели и ги нараним жестоко и необратимо с думи, които ще помнят завинаги.
Пример за човек наранен от хорските мнения е противоречивият Яворов, наричан “поетът на нощта”, защото цялата му поезия е пропита със страданието и усеането за чувството от мъчителния път на съществуване. Изцяло интровертен характер, той прави опит за самоубийство, защото хората го обвиняват за смъртта на втората му любима Лора. Прекалено чувствителен, той не издържа на хорските мнения и прави втори опит за самоубийство, който този път, за съжаление, е успешен. Така, благодарение на хората, светът губи един ярък талант, който за краткия си живот оставя великолепни творбии, творби запечатани завинаги в книгата на българската литература.
Явно страданието, което хората могат да причинят на някоя личност, тя никога не може да си причини сама. Сякаш околните, наблюдавайки даден човек, прозират в същността му и усещат болното му мястоо, като се опитват да го разранят и да го накарат отново да кърви. Какво трябва да направи всеки от нас, че да не допусне хората да навлезнат в личното му пространство и да го накарат да страда. Може би всеки е открил начина, но едно е сигурно – място за чевствителни хора в този свят няма. Ако всеки откъсне мястото на чувствителността от своето цвете, то вероятно ще продйлжи да живее и на мястото на откъснатото листо ще поникно ново. Аз го направих и повярвайте ми, това се отрази добре на моята личност. Веднъж допуснах да страдам заради другите и повече няма да позволя това да се случи. Поставих преграда между мен и околните, оставих си стаичка, от която единствено аз имам ключ и реших да не допускам хората прекалено близко до душата си, защото ако го направя, то се превръща в лесна плячка на живота и оставам с разкрити карти пред света. Вече не допускам хората прекалено близо до себе си, защото единствено така ще стана победител в играта в картите на живота.
Казвам си, та нима човеците на са Адът, който Господ ни е пратил!!! Нима нямаше да е по-добре ако имат своя собствена планета, в която всеки, като Малкия принц, ще може да се радва на розата си и да живее заради нея!!!
Не знам - а Вие!!!
