Характеристика на етнографската група на Балканците
Етимология на наименованието
Името на групата - балканци или балкандции произлиза от територията, която обитават - а именно Стара планина, която е известна със старото си наименование - Балкан.
Територия
До Освобождението на България са обитавали дебрите на Стара планина, а по-късно са се разселили масово на север към Дунав и Добруджа, а дори и на юг от Балкана. Като балканци се смята населението на Стара планина на запад до към Тетевенско, откъдето на запад започва шопската група.
Поминък
Поради удобният терен на Стара планина, те се занимават предимно със земеделие. Но не по-назад остава и скотовъдството - главно овчарство и говедовъдство. Рано развилите се по-големи селища в миналото са били средища на много занаяти, вследствие на което балканците са станали по-подвижни, а поради недостатъчното замеделие - лесно се разселвали.
Както у рупците, поминъкът е осъществяван чрез странстване (гурбетчилък): голяма част от населението е упражнявало разни занаяти – стругарство, кринарство, килимарство, резбарство, железарство, иконопис, златарство, медникарство и много др. При това те сами разнасяли произведенията си и ги е пласирало из страната. Много от тези занаяти биват повече или по-малко отрано механизирани и дават начало ва много български фабрични индустрии.
Селища, жилища
Селищата на балканците са два типа: големи, купни, прилични на градчета, или същински градове и силно пръснати колиби. Балканците строят предимно двуетажни къщи, при строго спазване характера на балканската къща в планинаските райони. Характеристични са плочените покриви и избелените отвън стени.
Облекло
По носия балканците са типични представители на чернодрешното облекло, доколкото се отнася до облеклото на мъжете. Женските носии са сукманести и ако сукманът се среща в Дунавската равнина на изток от Искър, това се дължи на разселените балканци. Като цяло облеклото е колористично просто, като преобладават тъмните тонове.
Специфики на езика
По говор всички балканци спадат към източното българско наречие, и то най-близко до книжовния език, който е изграден предимно върху търновския говор.
Обичаи, традиции
Тази етнографска група притежава календар с множество празници, които обаче не притежават необходимата обредна представителност. С къснопролетните празници у балканджиите са свързани много селски и градски събори, на които практичният балканец се явява в своята търговска стихия. Практицизмът и характерът на балканците са в тясна зависимост от природната бедност на обитавания край: тази природна непроизводителност подтиква към предприемчивост за нейното превъзмогване. В тясна връзка с това е и прословутата пестеливост на това население, намерила израз в изобилните анекдоти и остроумия за габровците. Балканецът е пресметлив, за да може да се издигне като индустриалец или като капиталист от голям размер.
Фолклор, музика
Фолклорът на балканците се характеризира с богата народна песен с преобладаващ лиричен и лирико-епичен характер. От епическото творчество най-добре са представени хайдушките песни. Всъщност тази група и този край могат да се смятат създатели и родина на хайдушката песен. Класическите юнашки песни и песните с митични образи на самовили и самодиви стоят на по-второстепенно място. По-добре са застъпени песенните мотиви за змейове, вярванията за които са също най-разпространени в тази група. Особено високо място като художествено творчество заемат жътварските песни у балканците, което се обяснява с това, че населението от тази група е постоянен жътвар на обширните житници в Тракия, Дунавската равнина и Добруджа.
Музикални инструменти
Музикалните инструменти гъдулка, кавал и гайда са явни показатели за характера и на музиката у балканците – в това отношение неразличаващи се от музиката на тракийците и добруджанците.
