Енергетика на България 1
Енергетиката един от най-важните структуроопределящи отрaсли на стопанството в страната ни.
От развитието на този отрасъл до голяма степен зависи и развитието на основните промишлени отрасли, селското стопанство, транспорта, както и осигуреността на населението с енергийни изтичници за битови нужди.
Енергетиката е един от основните елементи на НТП, а също така има и важно районоорганизиращо значение, т.е. разположението на предприятията на енергетиката дава отражение бърху териториалната структура на националното стопанство.
Тя включва добива на енергийни суровини, производството, пренасянето и трансформирането на електроенергията.
За разлика от другите отрасли, производството на ел. енергия е тясно свързано с нейното потребление. Нейното предимство е, че може светкавично да се пренася на големи разстояния и да се трансформира в друг вид енергия – механично топлинна, светлинна, и е екологично чист енергиен ресурс.
Технологично отрасълът се разделя на 3 ешелона, отговарящи съответно на трите сектора:
I – добив на суровини (въглища, нефт, газ, уран, хидроресурси);
II – производство на електро и топлоенергия (ТЕЦ, АЕЦ);
III – трансформация и пренос до потребителя.
Производството на ел. енергия на един жител е важен показател за стандарта на живот на наслението на дадена страна.
Независимо от нейната важност, поради липса на качествени енергийни източници в достатъчни количества, енергетиката на България се развива с умерени темпове. През 2000г. в отраслите и са заети околo 83,2 хил.д. или 13,3% от заетите в промишлеността. Енергетиката осигурява 17% от промишлената продукция на страната.
1.Двете групи фактори, които оказват влияние бърху развитието на енергетиката са природногеографски и соц-икономически. Те влияят върху териториалното раположение на енергетиката (и най-вече на ТЕЦ и ВЕЦ).
2.От соц-икономическите фактори значение имат потребностите на страната от горива, електро- и топлоенергия.
3.Важни са и внедряването на постиженията на НТП, използването на кавалифицирана работна ръка и добре изградената производствена инфраструктура.
4.А екологичният фактор играе много важна роля при въгледобива и производството на ел. енергия в ТЕЦ и АЕЦ.
5.Поради недостиг на местни висококалорични въглища бързо расте дялът на течните и газообразните енергоизточници, внасяни от чужбина.
6.Основен енергоносител са ядрената и хидроенергията (48,8%), следвани от въглищата (46,1%), нефта (0,5%), природния газ (0,2%) и 4,4% други, които други включвт нетрадиционни източници на ел.ен., като слънчевата и вятърната енергия.
1.Добив на въглища – те имат голям дял в енергийния баланс на страната и са една от основните местни суровини, от които зависи развитието на енергетиката, а от тях и на цялата промишленост.
Страната ни се нарежда на едно от последните места по запаси от въглища. Общите запаси на въглища възлизат на 4,8 млрд. тона. От тях 92,6% са магнитни, 6,7% - кафяви и черни – 0,5%.
-> Добив на магнитни въглища – тяхната калоричност е между 1500 и 1800 ккал. Те са с високо съдържание на сяра, пепел и влага, което ги прави труднопреносими, което налага изграждането на ТЕЦ в близост до мините. Магнитни въглища се добиват в Маришкия, Софийския и Елховския басейн.
-> Кафяви въглища – добивът им намалява, тъй като запасите им са на изчерпване. Най-големи са в Бобовдолския басейн, значително по-малки са в Черноморския, Пернишкия и Пиринския басейн. Кафявите въглища намират приложение предимно за битови нужди, а в ТЕЦ “Бобов дол” и ТЕЦ “Република” (Перник) се използват и за производство на ел. енергия.
-> Черни въглища – добивът им е съсредоточен в “Балканбас”. Обогатяват се в Централна обогатителна фабрика в Твърдица, след което се коксуват в Кремиковци, а отпадъците се изпращат в ТЕЦ “Сливен”. Малки количества черни въглища се добиват около Белоградчик и в с.Горно и Долно Оризово в Западна Стара планина. Открити са въглища и в Добруджанския басейн, който е със запаси от 409 млн.т., но са на голяма дълбочина и са оводнени, което прави добива им засега невъзможен.
-> Антрацитни въглища – добиват се в Свогенския басейн, но са разположени в тънки пластове => трудно.
*Добивът на въглища в страната ни не задоволява нуждите ни, което налага внос (най-вече от Русия)
2.Добив на нефт и земен газ.
Добиваните количества нефт и земен газ заемат незначителен дял в топлинно-енергийния баланс на страната.
Произвежданата електроенергия от слънчевите електроцентрали е с много висока себестойност, поради което у нас не е развита. На приливно-отливните вълни също не може да разчитаме, тъй като по нашето Черноморие разликата в нивото е само 9см.
Ветрови ел.централи могат да се изградят само на места с постоянно духащ вятър. У нас такива са вр.Ботев и Приморска Добруджа.
Страница 2
