"Образът на Гергана – въплъщение на народния идеал" – литературно интерпретативно съчинение (“Изворът на Белоногата”)

Изворът на Белоногата” е най-хубавата и напълно завършена поема на П.Р. Славейков. За сюжет е взет мотивът за неразделната до гроб любов между двама млади, често повтарян в народните песни. Покрай него в поемата е вплотено народното поверие за вграждане на човек за вграждане на човек или сянката му в сграда, за да бъде здрав строежа. Този мотив стой в началото и в края на поемата и затваря нейната кръгова композиция.

След описанието на картината на мястото на действието, авторът въвежда своите герои – “мамина мила Гергана” и “първо и либе Никола”. Образът на Гергана е очертан с изрази, заети от народната песен – “пиле шарено”, “кротко агънце”. Описанието на девойката се развива в рамките на устойчива художествена символика, което освобождава автора от нуждата да разказва за нейния характер. Гергана е въплащение на народния идеал за девойка, защото притежава всички онези изключителни качества, които цени българинът в периода на възраждане, а и сега: освен физическа красота тя притежава нежна душа и плахо сърце, тя е горда българка с несломима воля и в очите на читателя сякаш извисява изполински ръст. Поетът се впуска в дълбините на народния морал, на всичко онова светло и чисто, върху което се крепи светът на българина, обхващащ красотата, гордостта и милостта на народната ни самобитност, и така изгражда образ-образец-личността на Гергана.

Композицията на “Изворът на Белоногата” изтласква на преден план епичното – в творбата лесно се проследява един прецизно изграден сюжет, при който всеки следващ епизод естествено произхожда от предишния. Въпреки видимото придърпване към епичния елемент в структурата на жанра обаче, поемата омайва читателите си не толкова със случките, за които разказва, колкото със своята дълбока, бликаща от всеки ред лиричност.

В първите експозиционни стихове поетът въвежда читателя във времето и мястото на действието. Като блян по нещо безвъзвратно изгубено звучат тези невероятни стихове:

дет се мержеят – чернеят

десетина дървя върбови.

В следващите стихове авторът въвежда своите герои – Гергана и Никола. За момичето той отбелязва, че е “като бисер между мъниста”, а за любимия и – че е най-личния юнак от ергените. Ключовата дума за разбиране смисъла на по-нататъчното им поведение е “помежду”, употребена трикратно. Тя подчертава принадлежността им един на друг, техния манталитет, който е манталитетът на традиционния човек.

След експозиционните стихове поетът въвежда читателя на сюжетното действие. Началото на сюжетното време е “време... потайно, /грозна, невярна полунощ”. В света на любовта, на бисерните чувства, на красотата нахлува дисхармонията. Причината за това е нарушаването на забраната да се иска китка. т.е. да се показва щастието, любовта в “опасното” полунощно време, когато бродят веди, “змееве, змейски духове и самодиви – нощянки”. Този привидно невинен жест – молбата за китка – се превръща в много важно събитие в рамките на света, изграден в поемата. В отказа на Герганада даде китка се открива нейната изключителна предпазливост, а в рамките на епическия мотив, и нейната начетеност.

Предизвикана е намесата на черната веда, която е въплащение на съдбата на героите. Именно като намеса на съдбата изпъква следващият – централен за развитието на сюжета – епизод: срещата на девойката с везира. Неочакваността, изненадата, нарушаването на обичайния ред на нещата е подсказано и чрез словореда. Плавното изобразяване на обичайните, ежедневните действия на Гергана е прекъснато от анафорично изведеното противопоставяне “не свари тамо Никола, / най свари бели чадъри”. Вече са налице условията за драматично стълкновение между героите: везирът “от сърце е поревнал”, но в нейното сърце има друг.

В следващите стихове авторът разгръща диалога двубой между беззащитната девойка и всесилния господар. В този диалог са подложени на преценка ценностите в света на двамата. В репликите си Гергана представя традиционната култура и добродетелите на патриархалния човек. Всичко, до което се докосне нейната чиста душа, нейната светла обич добива безмерна стойност. Целия свой свят тя е обгърнала с мекото сияние на предаността. Светът на Гергана е хармоничният, изпълнен с ред и смисъл селски български свят, в който човекът е само една частица, равностойна на всичко останало. Свят, в който всяка тревица и всяко цвете има свое име. Свят, построен върху разумността на желанията, които се простират до най-необходимите и затова най-скъпите за човека неща – родители, дом, любов, красотата на природата, труда.

Везирът рисува друг свят. Той предлага невиждани и нечувани неща, опитвайки се да съблазни девойката. Но те говорят на различни езици, те не чуват и не успяват да разберат аргументите на другия.

Единствената ценност, която и за двамата се оказва разбираема, “преводима” на техните “езици” и която “покорява” везира, е свободата – висшето право на човек на свобода на волята и на избора. Освобождаването на Гергана (“пусна момата свободна”) е кулминацията на словесния двубой, която внася нови акценти и преосмисля казаното преди.

Двубоят привидно е завършил с нейната победа. Но Славейков не завършва поемата дотук. Този финал би разказвал за една наивна вяра, че старият идеалистичен свят на Гергана има бъдеще. Поетът е виждал неговата разруха, той е разбрал, че гибелта му е неминуема. И сякаш грозотата на севремието му е свидетелствувала за погребания, за вградения в нейните основи светъл, уютен, чист патриархален живот. Всичките добродетели на везира не са в състояние да отменят прокобата на черната веда, за да спрат хода на живота. Изворът ще стане чешма, но за да е здрава основата и, в нея ще бъде вградена съвършената красота, онова най-скъпо и непостижимо, което ще тревожи спомените.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Simona ( 2) на 26 Май 2013
qkoooooo
gali4ka ( 2) на 07 Юни 2012
hjhfurhru
Доника ( 2) на 07 Май 2012
jkok