Капитал на фирмата

Капитала на една фирма има различен произход, но има една цел – да осигури увеличаване на своята стойност, следователно капитал. Това е стойността, която осигурява допълнителна стойност.
Извод: Капитала може да бъде пари, но не винаги парите могат да бъдат капитал.
Капитала бива:
1. Паричен капитал – който носи доход под формата на лихва (депозити, влогове и др.).
2. Заемен капитал – чрез него парите се предоставят на възвръщаема основа за временно ползване като собствеността в/у него се запазва, носи доход под формата на лихва.
3. Фиктивен капитал – в който се създават финансови инструменти (книжа), около тях са акции и облигации.
4. Действителен капитал (функциониращ) – това са видове конкретни видове активи.
Източниците за финансиране на фирмата, могат да бъдат различни, но най-общо са в две основни групи:
1) Собствен капитал
2) Привлечени средства или привлечен капитал
Собствен капитал, може да се осигури от следните източници:
1. Дялови вноски
2. Реинвестирана печалба – тя може да се определи под формата на дивидент или да се инвестира в производството.
3. Устойчиви пасиви – чужди средства, които постоянно участват в оборота на фирмата (аванси, предплатени наеми, начислени данъци и осигуровки, работна заплата (РЗ) и други възнаграждения).
4. Акциите – свързани са с АД. Акцията е ценна книга, която изразява част от капитала на дружеството, но обичайно завършват на 0.
Акциите имат три вида стойности:
- номинална стойност – част от капитала, която изразява стойността на акциите.
- емисионна стойност – цената по която се извършва продажбата на акцията, тя е над номинала, но може да бъде и под номинала.
- пазарна стойност (цена) – тя зависи от търсенето и предлагането.
В практиката се използват няколко вида акции:
1. Обикновени акции – Обикновената акция е безсрочна. Една обикновените акции дават следните права – право на глас, дивидент – част от печалбата, като разпределителен процес и ликвидационен дял (квота).
2. Привилегировани акции – чрез тях се привличат инвеститори, защото носят по-висок фиксиран доход, който не зависи от финансовите резултати на дружеството. Те обичайно са със срок и дават право на фиксиран дивидент и на ликвидационния дял. Те обаче са безгласни.
3. Конвертируеми акции – привилегировани, които след определен период се заменят с обикновени акции.
Привлечен капитал има следните източници:
1. Допълнителни вноски от съдружници –временна финансова възможност.
2. Кредити, те могат да бъдат – банкови, фирмени, от физически лица.
3. Облигациите – облигацията е ценна книга, но изразява част от дълга, от заеми. Тя също има номинална, емисионна и пазарна стойност. За разлика от акциите и облигациите има срок или т.нар. падеж от две до пет години, след падежа подлежи на обратно изкупуване. Най-разпространени облигации са:
1) Купонни облигации – чрез купона се плаща веднъж или два пъти в годината.
2) Дисконтови облигации – ако е 100 в., емисионната стойност е 90 лв. обратно изкупуваме 100 лв.
Прави се отбив или дисконт от цената на издаването на ценни книжа (акции и облигации) се регламентира от закона на фондовата борса и подлежи на регулиране от КФН, и притежанието на ценни книжа се отбелязва в централния депозитар. За издаване на ценни книжа (ЦК) се създава проспект, който се утвърждава от КФН.
Съотношението м/у собствен и привлечен капитал може да бъде различна, независимо от този факт обаче трябва да се извърши оптимизация на това съотношение. За да се извърши оптималното отношение се разглеждат следните варианти:
1) Да се работи със собствен капитал – има отрицателни страни.
- за да си получиш СК, трябва да си платиш данъците.
- той е недостатъчен
2) Привлечен капитал (ПК) – гъвкав, но става зависим от кредитора, когато делът на ПР е много висок основната част от печалбата се насочва за лихва.
3) Съотношението м/у собствения и привлечения капитал да осигурява явлението ФИНАНСОВ ЛОСТ, което означава данъчна защита чрез лихвата и по-висока норма на печалбата.
При набирането на капитала на фирмата се формира т.нар. финансова структура, която обхваща всички източници на финансиране.
При финансовото управление се следи обаче капиталовата структура, която се оценява чрез показателя ДЪЛГ – СОБСТВЕНОСТ (ДС). Този показател се определя като дългът спрямо капиталовата стойност (СК).

ДС = Д (К + О)
СК

Защо трябва да се управлява капиталовата стойност (СК)?
Когато се наруши фирмата може да стане неплатежоспособна, а една фирма неплатежоспособна може да има финансово разстройство, а това се нарича финансово разстройство. Фирмата която е изпаднала в финансовото разстройство и си плаща лихвите тя има възможност или надежда да оздравее, може да се възстанови, но ако това спре фалира.
Фирмите които имат финансово разстройство могат да действат по два нaчина:
1) Да покрият загубите сметка на допълнителна инвестиция, нарича се наливане на „свежи пари”. Прави се оздравителна програма, търсят се стратегически инвеститори и са минимални разходите.
2) Изискват загубите да се прехвърлят за сметка на кредиторите. Тук могат да бъдат използвани три основни вида тактики:
1. Печелене на време
2. Подмамване и бърза смяна на политиката най-вече става чрез реклама
3. Вземи парите и бягай

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.