"Дамата с рентгеновите очи" - разказ за фалша и материалното в човешкия живот

Творчеството на Светослав Минков е свързано с художественото течение диаболизъм в развитието на българската проза през 20-те и 30-те години на XX век. Стилът на повествователния му изказ е същевременно различен от този на предшествениците му и съвременниците му. Това е един модерен начин на изразяване, ориентиран към творческото и фантастичното.

Разкривайки материалното и фалша в "Дамата с рентгеновите очи", Светослав Минков показва на читателя как суетата, кокетността и желанието за красота и богатство могат да заслепят дадена личност. Дарена с възможността да вижда през човешка плът, Мими Тромпеева остава сляпа за духовните ценности на любимия си Жан.

Авторът започва разказа си, въвеждайки читателя в "чакалнята на прочутият институт за разхубавяване "Козметикум Амулет - Салон за дамска хирургия". " Още с прочитането на името на салона читателят разбира, че то е силно иронизирано от автора Светослав Минков. Двете думи "Козметикум" и "Амулет" са в пълно себеотрицание. Сякаш писателят подготвя четящите разказа за случващото се по-нататък. Минков не спира до тук, а продължава, като иронизира посетителките на института: "... седяха пет дами - елегантно облечени, грижливо гримирани, ама все пак толкова грозни, че човек би изпаднал в истинско затруднение, ако се нагърбеше с неблагоприятната задача да определи коя от тях заслужава да носи с най-голямо достойнство титлата "царица на грозотата". В тези няколко реда авторът ни показва много неща. Представяйки техния външен вид, Минков разкрива пред читателя желанието на дамите да бъдат красиви и да изглеждат като жените от хайлайфа. Писателят представя социалното положение на жените в салона - богаташки, но той не открива духовния им свят като по този начин подтиква читателя сам да се досети за него.

Чрез ретроспекция, Минков представя главната героиня в творбата, а именно Мими Тромпеева. Разкривайки нейните недъги: "... за нещастие бе надарена от злата орисница с кривогледи очи, които бяха тежък кошмар в нейната иначе ефирна младост", авторът показва, че това е наистина последната възможност на горкото момиче да остане в хайлайфа, а не да отиде в манастир: "Мими Тромпеева изпадна в страшно отчаяние, което я доведе постепенно до мисълта да постъпи в манастир. Ала тъкмо тогава в помрачената и памет проблесна неочаквано като спасителен фар името "Козметикум Амулет - Салон за дамска хирургия". Още тук авторът разкрива житейската цел на главната героиня: "А Мими Тромпеева мечтаеше да се омъжи за милионер, защото сама беше дъщеря на богат индустриалец..."

В следващия момент авторът представя "изтъкнатия маестро Чезарио Галфоне". Тълкувайки името на Мими Тромпеева, произлизащо може би от причастието "trompee" от френски tromper (мамя), то би звучало така - Мими Измамената, а името на Чезарио Галфоне така - Царят Глупак. Залъгвайки богатите си клиентки, Галфоне спечелва много. Най-накрая мечтата на Тромпеева да има изящни очи и да се омъжи за богат мъж ще се сбъдне посредством последното откритие на Чезарио Галфоне "Рентгенал".

От тук нататък авторът избира разказа му да придобие формата на дневник не на кого да е, а на самата Мими Тромпеева. Чрез тази форма на изказ, читателят може да надникне в живота на главната героиня директно без никакви пречки: "Дотук, драги читателю, всичко вървеше, тъй да се каже нормално. Ала ето че нашата история взема съвсем неочаквана развръзка и за всеобща изненада приема формата на дневник, в който преобразената ни героиня е записала със собствената си ръка своите странни преживелици след излизането си от салона за дамска хирургия." В дневника си главната героиня разказва за това как вижда света след поставянето на капките "Рентгенал" в зениците и. Макар че вижда през плътта на човека, на нея и прави впечатление само колко са големи или малки сърцата и мозъците на хората, без да си прави изводи за това, напротив - това я забавлява. При първата си среща с Жан, първото нещо, което прави впечатление на Мими Тромпеева е неговото телосложение, отговарящо на телосложението на мъжа на мечтите и, макар да няма и грам мозък. След сватбата най-сетни мечтата на Тромпеева да се омъжи за силен и богат мъж се е сбъднала и тя е щастлива. Авторът не случайно завършва така, а за да покаже, че не винаги мечтите са истински.

Модифицирайки реалността посредством стилово и жанрово многообразие на текста Светослав Минков превежда читателя през света на духовни нищожества. Целта му е не само да го пречисти, но и да му помогне да открие зад тяхната история своя нравствен обществен и социален идеал.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

toni ( 6) на 26 Май 2009
samo da kaja che ne e "rentgenal " a "rentgenol" . inache sachinenieto e dobro
zhulien ( 2) на 11 Май 2009
mnoooo dobra rabota mnogo mi poogna blagodaria na tozi koito go e ka4il