Гражданинът на 21-ви век
Много обичам да говоря с моите родители за това, как те са се държали, когато са били малки. Винаги, когато ми разказват стигаме до един извод - времето преди, няма нищо общо с времето сега. Естествено ние сме от две различни поколения и е нормално да е различно, но поне тогава, когато те са били деца, са ценяли малките жестове, които са правени за тях и са били благодарни за това. Във времето, в което живея е точно обратното. Пример за това е как повечето от връстниците ми предпочитат да излязат някъде, само и само да не са вкъщи, защото не могат да понасят родителите си, които започват да ги поучават след всяка тяхна грешна постъпка. Замислят ли се въобще колко много държат на тях и как искат да ги предпазят, защото може би и те са правили същите грешки? Не! Заобиколени са от глупави хора, на които искат да подръжават, за да бъдат приети в някакво измислено общество, което бавно и прогресивно пропада.
Повечето са комплексирани и намират някакви начини, за да изпъкнат пред другите. Така например преди известно време се оказа, че не мога да продължавам да поддържам връзка с две момчета, които ми бяха много близки, докато не влязоха в гимназията. Там те много се промениха и всеки път, когато излизахме заедно ми показваха колко малко ги интересува какво става с мен, въпреки че съм им приятелка. Тогава осъзнах колко слабохаректерни са, че да се влият от другите. За разлика от тях, не съм такава, затова реших, че е време да преустановим каквито и да е взаимоотношения. Това показва колко лесно човек може да бъде манипулиран от другите, за да им се хареса. Те направиха своя избор и един може да съжаляват, но вече ще е късно.
Понякога, за да изберат този път, са виновни и родителите. Прекалено строгото възпитание кара децата да намират утеха на други места, които не са най- подходящите за тях. Някои избират наркотиците, други алкохола и за жалост няма кой да ги спре и да им помогне. Моя позната е дете на разведени родители, които са много заети. Когато тя има нужда от тях, дори и за един прост съвет, те отговарят, че нямат време и я отпращат. В началото тя се опитваше да ги разбере, но после прибягна към алкохола. Дълго време родителите и не виждаха това и когато най – сетне разбраха, вече беше прекалено късно да правят каквото и да е било.
Това са малко от причините, които бих могла да дам за гражданина на 21-ви век, но са като че ли едни от най – подходящите. Нека преди да съдим другите, да погледнем нас и да се опитаме да се променим. Тогава гражданинът на 21-ви век може би няма да бъде този, който описах по– горе. Мже би тогава вече ще бъде достоен да се нарече гражданин на 21-ви век.
