Бягство от реалността

Защо бягаме от реалността и не искаме да живеем в нея? Може би, защото не я харесваме и не я приемаме такава, каквато е. Може би, защото искаме да живеем в един по – хубав свят, различен от този, който се крепи на престъпления, жестокост и меркантилност.
Като деца ние си представяме живота като една приказка и колкото повече порастваме, толкова повече осъзнаваме, че това далеч не е така. Искам да живея в свят, в който няма насилие и лицемерие и в който материланият свят не е над духовния. За жалост това са мечти, които едва ли някога ще се осъщяствят, тъй като тези неща ги е имало винаги и винаги ще има.
Моите връстници обикновено предпочитат да отидат на разходка из магазните, отколкото да се разходят сред природата. Те предпочитат да си купят някоя скъпа дреха, с която да могат да изтъкнат пред своите „фалшиви” приятели без да се замислят колко гладуващи хора има по света. Наричам приятелите им фалшиви, защото вече почти не останаха честни хора.
Всеки се опитва да бъде над другия, дори ако това означава да го потъпчи. Така например едно момиче постъпи с най – добрата си приятелка, която беше много добра, състрадателна, амбициозна и упорита. Все качества, която другата нямаше. Опозна я добре и след това постъпи ужасно с нея, като я унизи пред всички. Толкова беше погълната от завистта си, че беше забравила какво е да си човек. Но както казват хората всяко зло за добро. След време всички разбраха какъв човек е и започнаха да я избягват. Накрая остана сама.А какво е човек без приятели? Нищо.
Трудно честният човек би оцелял в такъв свят. Аз например се опитвам да бъда добра и търпелива с всички около себе си. Те виждат това и се възползват. Често се подвеждат, защото си мислят, че това ще бъде винаги така. Мислят ме за наивна и това им изиграва лоша шега. Изглеждам такава, защото търся доброто във всекиго, независимо дали е най – лошият човек, когото познавам. Това е така, защото виждам как повечето от нас си слагат маскi, които не им прилягат. Опитват се да бъдат лоши, за да не разберат хората, колко чуствителни са всъщност.
Според мен, една от водещите роли в живота на всеки от нас са родителите. Те трябва да ни научат да не бъдем толкова зависими от материалното, да се опитваме да бъдем честни и да ценим природата, защото ако се замислим без нея не бихме могли да съществуваме. Повечето родители го правят, но прекалено късно. Губят контакта с децата си и често наследниците им стават престъпници.
Искам да живея в по – хубав свят, в който да няма толкова жестокости. Това обаче не зависи само от мен, затова нека всички заедно да се опитаме да го направим по – добър, ако не за нас, то поне за децата ни.








Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.