"Двете страни в живота на хъшовете" - съчинение разсъждение ("Немили - недраги")
Авторът ясно отразява в творбата си и двете страни на хъшовия живот – и физическото им състояние, показано чрез външния им вид и обстановката в кръчмата, и духовното им състояние, отразено чрез светлинката на прозорчето, надписите на кръчмите по улицата, картините в стаята и разговорите на хъшовете.
Физическото състояние на хъшовете е жалко, трагично, драматично, те са гладни, болни, живеят в недоимък, мизерия, нищета, водят борба за оцеляване. Чувстват се като чужденци, без права, отхвърлени от обществото, сами, страдалци, мъченици, изгнанници. Авторът описва и самите герои, външния им вид – раните им личат ясно, недохранени са, лицата им са “жълти”, слаби, “изпити”, “сухи”, “нагърчени от преждевременна старост”, те носят белега на мизерията, недохранването, болестите: “с дребно и надупчено от шарката лице”, “чувстваше охтиката в гърдите си, която се заявяваше в чести и раздразнени кашляния”. Картината на “влажната и мрачна” декемврийска нощ също отразява тежкия начин на живот на хъшовете. Образът на мъглата внушава липсата на свобода, бъдеще, надежда, невъзможността на героите да бъдат бързо изведени от безделието. Отсъствието на хора илюстрира самотата на хъшовете, изолираността им. Обстановката в кръчмата говори за примитивния, мизерния начин на живот на героите. Самото помещение е изба, дори прозореца му е “равен със самата земя”. Вътре е задимено, задушаващо, “опушено”, светлината е много слаба, лампата е “полуразбита”, въздуха е “топъл и задушлив”, обзавеждането е оскъдно, бедно, подчертава мизерията, недоимъка, съпътстващ живота на мъчениците. Такава е битовата обстановка, а атмосферата в душите на хъшовете е различна – те не са загубили духа си, патриотизма си, не е унищожено желанието за свобода.
Докато физическото състояние на патриотите е свързано с настоящия им живот в чужбина, то духовния им живот – с миналото им, а и с бъдещето им в милата родна страна България. Героите са с минало и бъдеще, но без настояще. То е свързано с порива за свобода, с копнежа, желанието, с готовността за саможертва. Този копнеж разкрива героите като ярки, силни личности, борци за свобода. Действието е смисъла на живота им, бездействието ги измъчва. Ярката светлинка от “малкото, тясно, защитено с железни пръчки” прозорче се откроява силно на фона на тъмните, мрачни улици, потънали в мъгла. Тази светлинка илюстрира будния дух на хъшовете, показва борбената им същност. Надписите пред останалите български кръчми на улицата, също показват будния им духовен начин на живот. Те са патриотични, “гръмки”, “ярки”, поддържат духа на емигриралите българи, внасят част от родната обстановка, поддържат спомените за българските войводи: “Филип Тотю, храбрий български войвода”, желанието за освобождение: “Свободна България”, омразата към поробителя: “Долу тираните”. Надписите са “народни”. Колкото е по-ярък и по-гръмък надписа, толкова по-патриотичен е собственика на кръчмата, защото всеки иска да бъде “народен” и уважаван патриот. Картините в стаята нямат висока художествена стойност, но имат сантиментална, емоционална стойност за героите, защото са свързани с тяхното славно минало, с геройските им битки, с моментите, когато са доказвали любовта си към Отечеството. Писателят спира вниманието си върху една от картините – тази, на която е изобразен собственикът на кръчмата – Странджата. Така подчертава важната му роля в живота на хъшовете – той ще им бъде духовна и морална подкрепа, при него те ще намират не само физически, но и духовен подслон. Затова и той е изобразен като “великан, който държи висок червен байряк със словата: свобода или смърт!” Разговорите на хъшовете са разпалени, емоционални, динамични. Те разкриват и поддържат борбения им дух. Потъвайки в спомени и размишления, патриотите достигат до спорове и отстояване на позициите.
Въпреки мъчния си страдалчески живот, хъшовете успяват да запазят в себе си копнежа за свобода и да насочат мислите си отново към святото Отечество.
