Константин-Кирил Философ
Константин Кирил Философ /827-869/ е роден в Солун, в семейство на византийски чиновник. От 842 до 846 учи в прочутата Магнаурска школа в Константинопол, едно от най-изявените учебни заведения в тогавашния европейски и християнски свят. Негови учители са двама от най-видните представители на византийската средновековна култура – константинополският патриарх Фотий и прочутият учен и мислител Лъв Математик. В Магнаурската школа Константин усвоява „ седемте свободни изкуства” – основа на всяко знание за онази епоха. Широко известен със своята ученост, след завършване на Магнаурската школа Константин получава почетното звание „философ”. Като оратор, полемист и защитник на християнството той се проявява по време на своята мисия при сарацините в Багдад /851 г./. Там като ръководител на дипломатическата и проповедническа мисия той води диспут с представители на мюсюлманската религия в столицата на арабския халифат – Багдад и защитава християнството от техните нападки. През 860-861г. Кирил Философ и неговият брат Методий са изпратени на мисия при хазарите в Южна Русия за да бранят позициите на християнството и на византийската политика и култура. По време на тази мисия Константин открива в Херсон, близо до Севастопол на днешния Кримски полуостров мощите на Климент, папа Римски, които по-късно биват отнесени в Рим. По този повод Константин написва един разказ за откриването на ммощите, една тържествена реч за светеца и един химн в прослава на Климент, папа Римски.
Най-величавата ораторска и полемична изява на Константин е в 867 г., когато на път за Византия във Венеция той води спор /прение/ с триезичниците, които твърдят, че богослужение може да се води единствено на еврейски, гръцки и латински език. С блестящ полемичен дар Контсантин оборва триезичната ерес, защитава достойно правото на съществуване на славянското слово и доказва, че всеки народ има своето свещено право да сещава на родния си език.
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.
