Любен Каравелов - "Българи от старо време"

Повестта на големия български писател Любен Каравелов “Българи от старо време” е написана през 1867 г. Тя е изпълнена с обич към родния край, към неговите хора, обичаи и природа. Далече от родината си, Каравелов с възторг, умиление и тъга пише за моралната сила и красота на българина. Неслучайно в повестта “Българи от старо време” е поместено най-класическото обръщение, което български писател е отправял към своята родина:

“Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили мили краю!Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи... Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияние и величие... ти си ме научила да плача над всяко едно човешко нещастите – а това е вече много за един човек... ”

В тази съкровена изповед личи горещата обич на верния син към далечното и изстрадано отечество, гори великата мисъл за преданост към родината, за всеотдайност, която извисява човека.

На страниците на Каравеловата повест възкръсват картини от живота в старата Копривщица, къщите на два ката, “обърнати с лицето към восток”, одаите с дървени полици и наредените по тях сахани, калдъръмените улици. Тук са неповторимите описания на обичаите и облеклото на старите българи, на техните взаимоотношения и нрави.

“Българи от старо време” е най-поетичната, най-българската творба на Любен Каравелов. Неговото внимание е изцяло насочено към духовния живот на българското общество в Копривщица от онова далечно време на робството. Каравеловите герои битуват в естествената си среда. Сюжетът на повестта е прост, изграден върху дружбата, сватосването и скарването на двамата видни копривщенци – “Българи от старо време”– Хаджи Генчо и дядо Либен. Композицията е стройна и несложна – писателят последователно реди случките, за да разкрие ония моменти от миналото, които определят характерите на героите.

В центъра на повествованието Каравелов поставя дядо Либен и хаджи Генчо, за да разкрие онези моменти от миналото, които определят характерите на героите. Незабравимо остава описанието на Хаджи Генчо, с което започва повестта:

“Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто рядко се ражда на Еньовден; такъв човек ти не можеш намери ни в Ингелизко. Хаджи Генчо е твърде почтен човек, твърде добър, много умен и разумен, той всичко знае и на всичко е готов да ти отговори, защото е жива душа и пъргаво сърце... Между българите такъв един човек е чисто злато... ”

В комичен и ироничен план Каравелов представя закостенялостта в традиционния бит, в мирогледа и психиката на българина от старото време. Това той постига чрез пряката авторска характеристика на Хаджи Генчо в първа глава на повестта. Читателят се смее през сълзи на речта, чрез която Хаджи Генчо изтъква своята “ученост”, на несъответствието между самочувствието на Копривщенския килиен даскал и несъстоятелността на въпроситте, по които той говори така тържествено. Смешно и тъжно е и описанието на училището му – цяла “Калифорния”, чифлик с много мисирки, гъски, патки, кокошки и свине, хранени и отглеждани в училището.

Саморазкриването на героя, съпоставката между неговата ограниченост и високото мнение за себе си, обкръжението му – богатите копривщенски бабички, попът, всичко това създава особената комична атмосфера в повестта. Велик писател и психолог, Каравелов не може да приеме недъзите, породени от семейния деспотизъм на героя, духовната му ограниченост, изостаналост и дребнавост. Грубост и безогледен деспотизъм характеризират отношението на героя към неговото семейство. Той дори не счита за необходимо да съобщи на близките си за кого ще омъжва дъщеря си Лила. Единственото живо същество, към което изпитва нежни чувства, е дебелият му “кутурак”.

Каравелов е въплътил в образа на Хаджи Генчо не само типичното за българина от старото време, но и неповторимите черти от неговия характер – деспотизъм, прерастващ на моменти в жестокост, егоизъм, любов към “харизмата”, чревоугодничество и др.

С по-топло чувство и хумор Каравелов представя образа на другия герой в повестта – дядо Либен. Негов прототип е дядото на писателя. В образа на дядо Либен писателят подчертава българската гордост и българското юначество. Героят обича коне и оръжия – “ даже старостта не можала да унищожи неговите юнашки навици”. За дядо Либен красотата е най-висшата добродетел, и то в един свят, в който хората са потънали в предразсъдъци и невежество.

Образите на дядо Либен и на Хаджи Генчо са представени в техните индивидуални проявления – юначният дядо Либен и жестокият, практичен и деспотичен Хаджи Генчо. Събрани заедно, те са два безкрайно отричащи се свята. Затова конфликтът между тях е неизбежен.

Светът на младите в повестта е представен от Павлин и Лила. Млади, чисти и влюбени, те трябва да изтърпят и невежеството, и злината на “копривщенските свахи”, и деспотизма на бащите си. Конфликтът между старите застрашава тяхното щастие. Хаджи Генчо от деспотизъм и себелюбие е готов да погуби дъщеря си и радостта й.

Ново, ренесансово решение на конфликта предлага Каравелов. Силната воля за щастие намира отклик в юнашката душа на дядо Либен и той подкрепя младите. Тяхната любов побеждава и те са заедно въпреки съпротивата на тираничния Хаджи Генчо. Светът на старите е пропукан. Новите сили са тези, които ще движат живота.

В повестта “Българи от старо време” Каравелов с усмивка се прощава със “старото време”, с домораслите представи за наука, образование и напредък. Повестта е прослава на младостта, красотата, на тяхната неизбежна победа над патриархалната ограниченост и консерватизъм. Тя е още изява и на пламенната обич към Отечеството и на вярата в неговото по-добро и по-щастливо бъдеще.

 

 


 

За първи път повестта на Любен Каравелов – “Българи от старо време” се появява на руски език през 1867 г. На български език повестта е напечатана през 1872 г. във в-к “Свобода”. И до днес тя се чете с голям интерес, вълнува читателя с колоритните си образи, с картините от живота на българите от първата половина на 19 в. Но това, което се запомня от нея , е подчертаването на авторовата любов към родината. Писана далече от родния край, тя носи у себе си горещата обич към отечеството, носталгията и копнежа по него. В “Българи от старо време”Любен Каравелов е представил описанието на изгубената си родина, което завинаги се е превърнало в класика в нашата българска литература: ”Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те мой мили краю! Обичам те от всичкото си сърце и душа, ако и ти да си обречен на тежки страданния и неволи! Всичко, що е останало досега в моята осиротяла душа – добро и свято, всичко е твое! Ти си оная благословена замя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияние и величие, следователно ти си ме научило да обичам и да плача над всяко едно човеческо нещастие, а това е вече много за един човек... ”

В тия думи на Каравелов възкръсва родината с цялата си красота, болката и носталгията по нея. Това е най-подходящият за автора фон, на който той разгръща в повестта описанието на “старото” време – незабравимата по хубост природа на родната Копривщица, описанието на китните копривщенски къщи, наредбата им, цялото обаяние на бита от времето на младите години на писателя. Но, най-ценното в това описание са хората с техния бит, нрави, обичаи и взаимоотношения. Всичко това превръща родината във скъпо видение – още по-обичана, още по-скъпа, още по-прекрасна. Видение, което може да се роди само и единствено в съзнанието на изгнаника, който е далече от родината си и едва ли ще я види отново.

Каравелов много добре познава живота в своето родно място – Копривщица от това време. Тук той е прекарал детството и юношеството си, с Копривщица го свързват ярки спомени и дълбоки впечатления. Затова в повестта “Българи от старо време”, той представя реални и конкретни образи, които имат своите прототипове в обществото на старата Копривщица. Напр. , хаджи Геро Мушек, дядото на писателя – неговият сродник Петко Доганов и др. В лицата на двамата главни герои на повестта – Хаджи Генчо и Дядо Либен се вижда, че Каравелов е изградил техните образи в съгласие със своето отношение към “старото време”, т. е. отиващата си патриархална епоха.

Надълго и нашироко в повестта Каравелов описва българсския бит, обичаи, вярвания, народно творчество и др., което му дава възможност да изобрази пълно обстановката, да повествува увлекателно и интересно за живота в Копривщица, да представи в поредица живота на старите българи. Незабравими остават описанията на Хаджи Генчовото училище, домът му с многобройните си приспособления и пристройки, “музеят” му, деспотичните нрави, които е наложил в семейството си. Незабравими са и картините в къщата на дядо Либен – разговорите с Хаджи Генчо, облеклата и оръжията му, неговото тържествено отиване в черквата на кон, спомените му за някогашни веселби и угощения. С голяма вещина по отношение на обичаите авторът възпроизвежда сватосването между Дядо Либен и Хаджи Генчо и последвалият го годеж на Павлин и Лила. Всичко това създава дълбоко народна атмосфера на творбата. Но, най-важното, с което тя въздейства, това са хората, интригата, около която се завръзва сюжета. А той е прост, несложен и строен – сватосването на Дядо Либен и Хаджи Генчо, скарването между тях и развалянето на годежа между Павлин и Лила. Докато се достигне до щастливата развръзка – женитбата на двамата млади, действието преминава през редица перипетии, през силни драматични моменти, извършват се и решителни действия, но всичко завършва благополучно със сватба и помирение.

Как са пресъздадени образите на Дядо Либен и Хаджи Генчо в повестта? Именно те двамата са ония българи от старото време, чрез които авторът е искал да пресъздаде една отминала епоха. Характерно за тази епоха е килийното училище, допотопното образование и възпитание, деспотизма на мъжа в семейството, предразсъдъците и суеверията в бита. Но Каравелов описва и юнашките традиции, които съществуват в тая патриархална среда, любовта към оръжието, преклонението пред красотата, чувството за лично достойнство и готовността да бъдат подкрепени и подпомогнати любовта и младостта.

Образите на Хаджи Генчо и Дядо Либен въплъщават всичко типично за патриархалната българска старина. Хаджи Генчо напр., се представя пред читателя като жив, ярък и неповторим със външния си вид, с навиците и прищевките си, с мирогледа и отношението си към близки и съседи. С присъщата си ирония авторът описва училището му, “музеят” му, разговорите му с Дядо Либен, прищевките му, деспотичното му отношение към Лила и баба Хаджийка.

Образът на Дядо Либен е пресъздаден в тясна връзка със средата и обстановката. С по-топло чувство и хумор Каравелов представя образа на другия герой в повестта – дядо Либен. Негов прототип е дядото на писателя. В образа на дядо Либен писателят подчертава българската гордост и българското юначество. Героят обича коне и оръжия – “ даже старостта не можала да унищожи неговите юнашки навици”. За дядо Либен красотата е най-висшата добродетел, и то в един свят, в който хората са потънали в предразсъдъци и невежество.

Образите на дядо Либен и на Хаджи Генчо са представени в техните индивидуални проявления – юначният дядо Либен и жестокият, практичен и деспотичен Хаджи Генчо. Събрани заедно, те са два безкрайно отричащи се свята. Затова конфликтът между тях е неизбежен.

Светът на младите в повестта е представен от Павлин и Лила. Млади, чисти и влюбени, те трябва да изтърпят и невежеството, и злината на “копривщенските свахи”, и деспотизма на бащите си. Конфликтът между старите застрашава тяхното щастие. Хаджи Генчо от деспотизъм и себелюбие е готов да погуби дъщеря си и радостта й.

Повестта “Българи от старо време” е една от най-хубавите български повести. Писана през възраждането, тя говори за патриотизма и за големия писателски дар на своя автор. В нея са пресъздадени незабравими, ярки и живи художествени образи; случките са разказани с жив и увлекателен език; старото време е възкресено с много хумор. А това е най-добрата преценка за нея и за нейния автор.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Даниела Милева ( 139) на 22 Септември 2017
Чудесно, благодаря за труда, който си положил, Реми!