Овощарство (теми)


1. ОВУЩАРСТОВОТО КАТО ПОДОТРАСЪЛ НА РАСТЕНИЕВЪДСТВОТО. СТОПАНСКО ЗНАЧЕНИЕ. ОСОБЕНОСТИ НА ОВОЩНИТЕ РАСТЕНИЯ. ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВНИ РАСТЕНИЯ.

Стопанско значение: Овощните култури заемат около 2.7 от % обработваеми площи на страната, но получената продукция съставлява около 3.5 от общата продукция от земеделието.
Стопанското занчение на овущарството се определя от следните основни неща:
- в този подотрасъл е възможно интензивно производство. Интензивикацията на плодовото производство се характеризира с отглеждането на малки по размер дръвчета. Също така тук е важно и ранното стъпване на дърветата в плододаване. Добивите за годиан от декяр бързо нарастват. Количеството на плодовата продукция е високо. Интензивни и виоско интензивни насъждения се създават от чбълка, круша, праскова, а напоследъки от череша.
- При някои овощни видовеса налице много сортове с различен срок на зреене на плодовете, което удължава сроковете на беридба.;
- При някои от сортовете( ябълка, круша) част от сортовете се съхраняват лесно;
- Овощните плодове са ценна диетична добавка към основната храна на човека.
Особености на овощните растения: Овощните растения независимо от тоа дали са дървесни, храстовидни, полухрастовидни и др. Имат дълъг живот, многократно плододаване и във връзка с това наличие на т.нар. младенчески период. Цикълът на плододаване на овощните растения на умерена климатична зона е двугодошен. Едната календарна година, част от листните пъки на дървото се превръщат в цветни, а другата календарна година се доразвиват като цветни, от тях израстватцветове и при нормално оплождане се превръщат в плодове. Другата особеност на овщните растения е наличието на самостотелни сортове. Те изискватчуждо оплождане, при някои от овощните растениясе набл. Така нареченото алтернативно плододаване.
Основни проблеми и перспективи на овущарството: Основния проблем е реализацията на продукцията. Трудната продажба. Недостатъчното използване на постиженията на овущарската наукаи практика.

2. Морфологични особености на овощните растения

Овощните растения като всички останали иамт различни части, от които основните са: подземна част( коранеова система) и надземна част.
Кореановата сиситема
Основните функци на коренаовата система са:
- закрепване на растенията в почвата;
- Снабдяване цялото растения с вода и разтворени в нея хранителани вещества;
- В нкорените се изработват някои органични съединения в това число т. Нар. Фитохормони, от които зависятразличните процеси в растенията.
- Кореновата система служи като склад на резервни хранителни вещества, които престояват там през есенно-зимния и пролетен период, и в ранна пролет с тях се изхранват всички новообразувани части на дървото.
- При някои овощни видове корените могат да служат за размножаване.
В съостветсвие от това от какво са се получили растенията, тяханата кореманова система може да бъде първична( произлчзла от семе) или вторична( произлчзла от вкоренаване на вегетативни части) Във връзка с агротехническите мероприятия( обарботка на почвата, торене, напояване) е добре да се зане приблизителното разположение на корена в почвата. С близост от стъблената част корените са плиткоразположени и постепенно отдалечавайки се от стъблото те стават по дълбоко разположени. Това означава обработките близо да стъблата да бъдат не по-дълбоки от 5- 8 см., а вътре м/у редицата постпенно да се удълбочават, но неповече от 18-20 см., На ширина корените излизат извън хоризонталната проекция на корена. Това означава торенето, напояването и обработката на почвата да обхващат цялата площ на насъждението.
Надземна част: надстъблото т. нар. корона, която има: водач, скелетни клони, скелетни разклонения, удължител, образуващи клони.
Разтеж и развитие през отделните възрастови периоди: С цел съобразяване на земеделските практики които прилагаме в овощните градини, животът на дърветата условно се разделя на 5 възрастови групи: 1. Период на силен разтеж; 2. Начално и нарастващо плододаване; 3. Период на пълно плододаване; 4 . Пеирод на намалчващо плододаване; 5. Период на усилено съхнене.
В началото на растежа на овощното дърво растежът е силен, клоните и разклоненията растат доста, появяват се първите плодове, количеството им постоянно нараства по години, клоните и разклонията се разклоняват, при което клоните стават по широки, появява се зсъхване на отделните части , което обхваща все повече клони и всичи тези промени налагатприлагането на различни агротехнически мероприятия

3. Цветообразуване при овощните растения

Образуването на плодовете се предшества от цветообразуване. Самото цветообразуване започва в една календарна година, когато се формират зачатъци на цветните органи, през следващата календарна година се дооформят и от тях израстват цветовете и пъпки, и при нормално оплождане се развиват плодове. Цветообразуванеро почва с една промяна в листните пъпки , която не може да бъде наблюдавана. Тази промяна се нарича предварителна индукция на цветообразуване. При нея посредством сложни физиолого- биохимични промени пъпките се „ трансформират” прминават от листно към цветно състояние. Следва така нареченеото морфологично диференциране на пъпките, при което започва залагането на зачатъците на цветните органи. Началото на залагането на зачатъците при повечето овощни видове е в началото на юли до към средата на август. При това към по малките по дължина клончета диференцирането на листните пъпки започва порано, а при по- дългите клончета- по-късно.
При дюлята, ягодата, малината, капината, касиса началото на морфологичното диференциране е по- късно септември, октомври.
До края на есента при всички овощни видове умерено климатични, могат да се видят под микроскоп зачатъците. През януари, февруари, на следващшата календарна година цветните органи се дооформяти от тях израстват вече в състояние органи- вече годни за опрашаване и оплождане. От оплодените цветове могат да се развият нормали плодове
Фактори за цветообарзуване са следните:
- светлина- при засенчване на дадената част в короната не се образуват нормално развити цветни пъпки, даже може да не се развият и никакви цветни пъпки;
- топлина- тя е решаваща в по- голяма степен на за самото залагане на цветните пъпки, а за тяхното нормално развитие.;
- наличие на оптимална влага в почвата- известно е че всички жизнени процеси, протичат при наличие на достатъчно влага. При засушаване броят на цветните пъпки е незначителен или такива липсват;
- Опазване на листната маса от болести и неприятели- при наличие на опасните болести и неприятели, листата не изработват достаъчно количество хранителни вещества и това се отразява неблгоприятно върху цветообразуването;
- Оптимално торене- с различни хранителни вещества, а не само с АЗОТ. Когато торим с АЗОТ, ратенията се наочваткъм растеж и не залагат цветни пъпки.
- Оптимално натоварнване на дърветата с плодове- своевременна беридба. Когато дървото има много плодове, неговите много на брой семена, произвеждат гиберилинови съединения, а действат положително на разстежа, но задържат цветообразуването. Когато плодовете остават след узряване на дървото, те продължават да конкурират залагащите се цветни пъпки. Това налага беридбата да се извършва след узряването

4. Безплодие при овощните растения. Алтернативно плододаване.
Самостерилност и интерстерилност.


Алтернативно плододаване: това явление е характерно преди всичко при ядълката, с по- малка степен, за крушата, праскова, кайсия и др. Същността на алтернативното плододаване се изразява в следното- през есента календарнта година наречена „ пълна” количеството на плодовете е прекомерно голямо налице е конкуренция за хранителни вещества между плодовете от една страна и нарастващите клончета от друга. За залагането на цветните пъпки, които ще образуват плодовете през следващата година, хранителните вещества са недостатъчни за цветообразуването. При това положение се залагат малки цветни пъпки или те увисват. На следватата календарна година наречена „ празна” липсват плодове или те са съвсем малко. За залагането на недостатъчен брой цветни пъпки през пълната година важна роля заемат гиберемините изработени от новите семена изработени през тази година.
Пряк подтик за преминаване към алтернативно плододаване, могат да бъдат повредените по цветни пъпки цветове и заръзи в резултат на ниски температури и неприятели.
Неблагоприятни страни на алтернативното плододаване:
- през пълната година количеството на плодовете е предпоставка за тяхното издребняване недостъчно оцветяване и неподходяща пазарна цена.;
- през пълната година новите плодове са пречка за образува или за достъчния растеж , котео се отразява неблагоприятно за следващото развитие на дърветата;
- През празната година няма плодове и те са малко и финансовите постъпления също намаляват
- През празната година в някои случаи не се полагат достаъчно грижи за дърветата, което е неблагоприятно за растежа и за плододаването през следващата година.
Преодолявнаето на алтернативното плододавнаеможе да станепосредство добра агротехника конкретно: наред с обработката на почвата, торенето и напояването, важно е извършаването на подходяща резидба срещу пълната година. Резитбата е силна до много силан, премахват се много клонки, а останалите се съхраняват на дървото така че да останат по –малко цветни пъпки и съответно по- малко плодове. Срещу празната година резитбата е слаба, като се запазват колкото се може повече от евентулано наличните на дървото цветни пъпки. Пряк способ за преодоляване на алтернативното плододавена е прореждането, през пълнтата година с цел дървото да не сотане претоварено. Прореждането може да се извърши ръчно или с помощта на химически средства.
Самостреилност и интерстерилност- при повечето овощни сортове цветовете могат да се самооплождат. Явлението се нарича самофертилност. Някои сортове обаче –череша, бадем, ябълка и круша не могат да се самооплождат. Явлението се нарича самостерилност. При самостерилните сортове има т. Нар. интерстрилни групи , от два три или повече сорта от дадена група, които сортове не могат да се самооплождат и същевременно взаимно с останалите сортове в групата, явлението се нарича- интерстерилност.
От самострерилните сортове можем да съставяаме едносортови насъждения. При самостерилните сортове обаче когато и в интерстерилните групи трябва да се включат сортове с които да се осъществи съвместното оплождане.

5. Отношение на овощните растения към светлината и топлината

Светлината и топлината са природни дадености, които са от съществено занчение за растежа и развитието на овощните растения. Тези две природни дадености могат да бъдат отнесени към т. Нар. ограничаващи фактори при избора на място за създаване на овощното насъждение.
Отноштние към свтлината: светлината е необходима както за нормалния растеж, така и за нормалното плододаване на овощните растения. Най- взискателни към светлината са : праскова, бадем,орехи идр. Съществува становище че ягодата, малината и капината понасят известно азсенчване.
Факорите за подобряване на светлинния режим на овощните растения са следните:
- по-малки размери на корони на дърветата.
За подобряване на светлинния режим благоприятно се отразява системата за формиране на корените на овощните дървета.
Отношение към топлината: въздействието на топлината върху овощните растения може да бъде разгледано в направления: въздействие на положителната температура и въздействие на отрицателни температури.
Положителните температури оказват въздействие върху постигането на процесите на растежа и на плододаване също в две направления: ниски положителни температури от 1 до 7-10 градуса оказват съществено въздействие върху състоянието и развитието както на цветовете, така и на листните пъпки. По време на зимния покой темературите до 4-5 задържат развитието на пъпките, повишаването на температурите над 5 градуса пъпките започват своето набъбване и по нататъчно развитие. Темепратури в тези температури от 1 до 7-10 са много важни за развитието на пъпките през зимния период. През тои период пъпките задоволяват своята потребност от студ. Тогава в пъпките се разграждат някои вещества , които задържат развитието на пъпките, ако те не са разградени пъпките окапват.
Отрицарелните температури в нашата страна могат да нанесат повреди по тъканите и органите на овощните растения. От надземните части най- чувствителни са цвтните пъпки. При ягодата цветните пъпкисе повреждат при -15 градуса, малина -20 грдауса, праскова и бадем- -24 градуса. При набъбване на пъпките цъвтежа на и образуване на плодчета, повреи при по- високи овощни видове се получават и при много по малки стойности на отрицателни температури.

6. Организация на производството на овощен посадъчен материал

Размножаването по вегетативен начин е сравнително лесно. При дървесните овощни видове размножаването се извършва чрез присаждане. Присадени овощни дръвчета се прозивеждат в т. нар. овощни разсъднъци. Добре огранииченият овощен разсъдник има няколко основни модела( по семена)
1. Семенилище- в него се поризвеждат подложкиот семена наречени семеначета. Те престояват една вегитация за да израстнат до някъде след задължително нарастване, след което се прхвърлят където след задължително нарастване върху тях се присаждат от културните сортове които искаме да размножаваме. Семената на овощните растения не могат да покълнат в същата година както при едногодишните растения. Семената на овощните растения трябва да изпитат въздействитео на ниски положителни температури ( от 1 до 7-10 градуса), за да могат да поникнат. При естестени условия въздействието на ниски температури се осъществява когато семената са попаднали във влажна почва и престояват там през зимата. Така семемната дозряват и стват годни за поникване. За ускоряване на поникването можем да помогнем на семената като ги поставим през есента в мокър пясък. Процесът на подпомагане на дозряването чрез поставяне в мокър пясък се нарича стратифициране. Статифицираните семена се засяват рано на пролет в семенището и след края на лятото се изваждат за да бъдат изхвърляни в питовника.
2. Маточникъ тслужи за производството на клонови подложки , които се произвеждат по вегетативен начин чрез загърляне. В маточника в подложки се произвеждат всяка година в продължение на 12.15.20 години
3. Питомник- това е основният отдел без който производството на присъдени дръвчета е невъзможно. Той има питомник 1 и потомник 2 ра година. В питомник първа година се засаждат в семениличето и маточник. , отглеждат и присаждат. А при питомника втора година имаме изрязване , филиране, отглеждане, изваждане, сортиране и съхранение.

7. Предпосадъчна подготовка на мястото на създаване овощно насъждение

Тази подготовка се изразява е провеждането на няколко последователни мероприятия:
1. подобрителни мероприятия- изразяват с е в премахване на пречещи дървета, храсти, голями камъни, евентуални стопански постройки и др. При необходимост теренът се подобрява с булдозер. Когато теренът е наклонен може да се направи терасиране. При наличие на плитки подпочвени води може да се направи отводяване. При наличието на дългогодишни плевели се пръска с разтвори от хебрициди.
2. Предпосадъчно (основно) торене: това е изкуствено торене. Основно се използват фосфорни и калиеви торове. Торенето се прилага възосонова на предварително направен налаиз на почвата. Торовете се хвърлят на цялата площ и са заравят в почвтапосредством риговане.
3. Риговане- изораване ан почвата на дълбочина до 60-80 и повече см. ПО този начин торовете проникват на по- голяма дълбочиан и същевременно се заравят семената на плевелите, които не могат да поникнат надълбоко. Риговането се извършва на умерено влажна почва. Добре е да се ригова поне един месец преди засаждането на дръвчетата, ако засаждането остане за пролетта задължително е риговането да се извърши през есента
4. Допълнително подравняване- прави се само при необходимост със специални машини.
5. Основно торене с органични торове- на декяр се разхвърлят по 3.5 тона оборски тор или 10-15 тона компост.
6. Дъбока оран- с цел заравяне на органичната маса до 35 см.
7. Текущо подравняване- прилага се с цел за развиване а почвата за по- лесното и маркиране За целта се използват влачки подобни на снегорина или парче летва.
8. Маркиреане на площта- прилага се с помощта на маркирани телове
9. Изкопаване на посадъчните ями- оформянето има става механизирано с ямокопотел или ръчно с помощта на права лопата.

8. Системи за формиране на короните на овощните растения

Овощните дървета могат да останат, но ние ги оформяме по различни системи с оглед просветляването им на корените, регулиране на растежа и плодовете, които са осоновните процеси свързани с целта на отглеждане на овощни дръвчета. Тази цел е следната:
- да се произвеждат достатъчно количество и с добро качество плодове;
В световен мащаб са известни различни системи на формиране броя на овощните дървета. Някои от тях са с еднакво устройство , но различните страни могат да имат различни наименования. В нашата страна най застъпени са следните системи на оформяне на коронката:
- свободно растяща корона;
- палмета;
- чашовидни корони;
- свободно растящи корони- праскова;
- вретено.
1. Подобрено етажна корона - използва се при слива, бадем, вишна, дюля, може и при череша и някои от останалите овощни видове. Короната е съставена от водач един етаж от 3.4 скелетни клона, основата на короната плюс два, три раздалечено разположеани по единично скелетки с клона на горе по водач.Клоните в основата на короната са близко разположени в един до друг за това казваме че са двуетажнни. Върху всеки от тях има обикновено по по 3 скелетни разклонения пт които наш- мощно, най- дълго разположени, и най- късо горното. Подобрената етажна корона се формира с ежегодна резитба до 5-6 години след засаждането с цел да се изгради здрава скелетна структура. Положителните страни на короната изградена по тази ситсема : стабилен скелет на короната в резултат на което скелетните части не се оказват силно от тежестта на плодовете или от тежестта на мокър тежък сняг. Недостатъците са: големи размери на короните, които трудно се обслужват, има ниска производителност на труда при основните ръчни операции. При пръскания против болести също са трудни. Големите размери на короната непозволяват стеснено засаждане, а сгъстеното засаждане е есин от факторите за инетнзивно плододаване; в стъпването в плододаване на формираните по-добре на етажа дървета е сравнително късно и бавно по нарастване на добиви.; животът на дърветата е обикновено дълъг, което не позволява своевременна подмяна на сортовете, когато те са паралелно остарели и техните плодове не се търсят на пазара. Алтернативата на етажаната корона е т. нар. свободно растяща корона при аъщите овощни видове. При нея има водач върху който са разположени много на брой свободно разпределени в короната скелетни клони. При тази корона има резитба само през първата година след което в продължение на 5-6 год. Дърветата се режат много слабо или изобщо не се режат. Това позволява короните на дърветата да израстнат по- рано и по- рано да започне плододаването. При тях обаче короните по бързо се сгъстяват и количеството на плодовете особено във вътрешността е сравнително ниско в резултат на засенчването. Освен това системата на формиране са налице недостатъците посочени при двуетажната корона свързани с големина, размер и дъглия живот на дърветата.
2. Палметата - това е система на формиране която се прилага условно . Короната е с обща височина 3.5- 4 м., което налага задължително да се формира ниско стъбло. Така дърветата остават с по- малка височиан и по лесно се обслужват. Короната има добре изразен водач 3 или 4 изразени скелетни клони по 2 на етаж разположени в дна плоскост и наклонени до около 45& #186; спрямо хоризонтала. По скелетните клони има обрастващи клонки които носят плодовете. Положителни страни на тази система: малки размери на клонките с плоска форма, което позволява следното: възможности за сгъстено засаждане, което значи възможности за интензивно производство на плодовете, малките размери лесно се обслужват при резитбата и беритбата на плодовете; висока производителност на труда; ранно встъпване на дърветата в плододаване. Бързо нарастване на добивите по години. Палметата позволяват производство на качествени плодове. Животът на дърветата е сравнително кратък ( до 20-25 год.), което позволява при необходимост сортовете да бъдат подновени.
3. Чашковидна корона - прилага се основно при прасковата, но може при ябълка, кайсия идр. Короната има 3-4 скелетни клона, но е без водач. Върху всеки от скелетните клони има по няколко скелетни разклонения. Положителните страни на тази система: отвореният център позволява всички части на короната да бъдат добре осветени, а това е предпоставка за добро оцветяване.Недостатъците на системата: сравнително големи размери на короната. Това не позволява сгъстено засаждане и едновременно при отцепване на един или два от скелетните клони, короната се обезформя.
4. Свободнорастящи корони при прасковата - короната е изградена от водач, 3-4 скелетни клона разположени в основата , които формират етаж и още 2-3 склетени клона на горе по жодача, раздалечени един от друг, по единично разположени. Положителни страни: наличитео на водач и повечето на брой скелетиправи короната по тясна, това е предпоставка за сгъстено засаждане. Добивите от един декяр в едногодишен период са по големи отколкото при чашката. Действително част от плодовете остават с по- лошо оцветяване , но общото количество на качаствените плодове при свободен растеж на коронката е по-голям.
5. Вретено - прилага се при ябълката, когхато дърветата са присадени върху слабо растящи подложки, и рпи крушата когато подложката е дюлева. Общата височина на дърветата е обикновено до 2.3-2.5 м., което изисква задължително ниско формиране на ниското стъбло. Короната е изградена от водач, 3-4 основни клонки, които остават постоянно през целия живот на дървото Основните клонки са с характер на скелетни клони, но тяхната дължина е не повече от 10-80 м.. Нагоре по водача са разположени обрастващи клонки, които са толкова по- малки, по размер колкото по високо израстват. Това прави короната с конусовидна форма с добро осветяване във високите части. Положителните страни : това е най- подходяащата система за формиране на короните на дърветата позволяваща инетнзивно производство на плодове. Малките размери на дърветата позволяват сгъстено засаждане, много лесно извършване на резитбата и беритбата на плодовете. Ранно стъпване на дърветата в плододаване- още на втората година и бързото разразстване на добивите; производство на качествени плодове, добре оцветени с добра пазарна цена.; твърде кратък живот на дърветата, което напоследък се счита като голямо предимство тъй като лесно се подменят сортовете при необходимост. От практическа гледна точка трябжа да имаме впредвид, че интензивните насъждения с формировка вретено изискват повече грижи по отглеждане особено по отношение на торенето и напояването.

9. Видове корони

1.Подобрeни етажни корони-изп.се при сливи,кайсия,бадем,вишна,дюля,може би череша и останалите овощни видове.Короната е съставена от водач един етаж,3-4 скелетни клона в основата на плюс 2-3 раздалечено разположени по единично скелетни клона нагоре по водача. Клоните в основата на колоната са близко разположени един до друг затова казваме,че формират етаж. В/у всеки от тях има обикновено по три скелетни разклонения,от които най-дълго и най-мощно е най-долу разположеното и най-късо връхното.Подобрена етажна колона се формира с ежегодна ,резитба до 5-6 год. След засаждането с цел да се изгради здрава скелетна структура.
Положителни страни на короната изградена по тази с-ма стабилен скелет на короната в резултат на което скелетните части не се огъват под тежестта на плодовете или под тежестта на мокър тежък сняг.
Недостатъци:
-големи размери на короната,които трудно се обслужват има ниско производство на труда при основните ръчни операции.Големите размери на короната не позволяват сгъстено засаждане.А сгъстеното засаждане е един от факторите за интензивно производство на плодове.Такова производство тук липсва ,не може да се прилага.
-встъпването в плододаване на формир. в по-добър етап на породи дървета е сравнително гъсто(при някои). Нарастването на добивите по год. е бавно;
-животът на дърветата е обикн. дълъг,което не позволява своевременната подмяна на сортовете,когато те са корално остарели и не се търсят на пазари(техн. плодове). Алтернативата на подобрени етажни корони е т.н. свободно растящи корони при същите овощни видове.При нея има водач в/у ,който са разположени мн. на бр. свободно разпределени в короната скелетни клони.При тези клони има резитба само п/з 1та год.,след което в продълж. на 5-6год. дърветата се режат много слабо или изобщо не се режат. Това позволява короните на дървото да израснат по-рано и по-рано да започне плододаването. При тях обаче короните бързо се сгъстяват,по бързо остаряват и качеството на плодовете особено във вътрешността е сравнително ниска в резултат на засенчването.Освен това при тази с-ма на формиране са на лице недостатъци на подобрена етажна корона свързани с големия размер и дългия живот на дърветата.
2.Палмета – с-ма на формиране,която се прилага основно при круша присадена в/у дюля,при положение,че сортовете са със силен растеж и не се разклоняват достатъчно.Короната е с височина 3.5-4 м. ,което налага задълж. да се форм. ниско стъбло,така дърветата остават с по малка височина и по лесно се оплождат.Короната има добре изразен водач,3-4 етажа скелетни клони по 2 на етаж разположени в една плоскост и наклонени до около 45 град. спрямо хоризонтала.По скелетните клони има обрастващи клонки,които носят плодовете .Положителни страни на тази с-ма:
-малки размери на короната с плоска форма,което позволява; възможност за сгъстено засаждане,което значи възможност за интензивно производство на плод.Малките растежи лесно се обслужват при резитбата и беритбата.Улеснено извършване на пръскане с/у болести и неприятели.
-ранно встъпване на дърветата в плододаване(3-4 год.) .Бързо нарастване на добив по години.Палметата позволяват производство на качествени плодове.Животът на дърветата е сравнително кратък 20-25 год.,което позволява при необх. сортовете да бъдат подменени.
3.Чашовидна корона –прилага се при прасковата,но може и при кайсия,ябълка и др.
Короната има 3-4 скелетни клона,но без водач.В/у всеки скелетен клон има по няколко разклонения(3-6).Положителни страни:отворен център,позволява всички части в короната да бъдат добре осветени,а това е предпоставка за по качествени плодове.
Недостатъци:сравнителноголеми размери на короната.Това не позволява сгъстено засаждане и сзъщевременно при оцепване на 1 или 2 от скелетните клони,короната се обезформя.
4.Свободнорастящи корони при прасковите- короната е изградена от водач,3 или 4 скелетни клони ,разположени в основата,които оформят етаж и още 2-3 скелетни клона на горе по водача раздалечени един от друг по единично разположени.Положителни страни: наличието на водач при повече на брой скелетни клони прави короната по тясна.Това е предпоставка за сгъстено засаждане.Създават се интензивни насаждания от праскови.Ако при чашата оптималните разстояния на засаждане са 6/4 при което на декар се засажда около 42 дървета,при свободно растящите корони оптималн. разст. е 5/4м.;добивите от 1 дк. за год. са по големи отколкото при чашата.Действителна част от плодовете остават с по лошо оцветяване но общото колич.на качеств. плодове при свободно растяща корона е доста по голяма.
5.Вретено-прилага се при ябълка,когато дърветата са присадени в/у слабо растящи подложки.И при круша,когато дърветата са с дюлеви подложки.Общата височина на дърветата е обикновено до 2.3-2.5м,което изисква задължително формиране на по ниски стъбла(50-60см) Короната е изградена от водач,3-4 основни клонки,които остават постоянни при целия живот на дървото.Основните клонки са с характ на скелетни клони,но тяхн дълж е не повече от 70-80см. На горе по водача са разположени обрасващи клонки,които са толкова по малки по размер ,колкото по височина израстват.Това прави короната конусовидна форма с добро осветявяне във вс части.
Положителни страни: това е най подходящата с-ма на формиране на корона позволяваща интензивно произж на плодове.Малките разм на дърв позволявят на сгъстено засажд ,мн лесно извършв на резитбата и беритбата на плодоветв,ефикасна растителна защита; ранно встъпване на дърветата в плододаване( 2год) и бързо нарастване на добивите; производство на качествени плодове,едри,добре оцветени,с добра пазарна цена; твърде кратък живот на дърветата,което се счита за голямо предимство,тъй като лесно се подменят сортовете при необходимост.
От практическа гледна точка трябва да имаме впредвид,че интензивните насаждения сформиращи вретено изискват повече грижи по отглеждането особено по отношение на торенето и напояването.
Организация на произв. на овощен посадъчен материал- при някои овощни видове размножаването по вегетативен начин е сравнително лесно.Примерно при ягода,малина къпина,касис,лешник. При дървесните овощни видове вкореняването на вегетативните части е затруднено поради което културните сортове се размножават ч/з присаждане.Присадени овощ дръвч се произв в т. нар овощ разсадници.Добре организир овощ разсадник има няколко осн отдела(по сх)
-един от отд е семенилище,в него се произв подложки от семена нареч семеначета.В семенилищ престояват една вегетация или едно лято,за да израснат до някъде след което се прехвърлят в питомник.С/д допълн нарастване в/у тях се присаждат пъпки от културни сортове които искаме да размножим.Семената на овощ растения не могат да покълнат същата год ,както при 1годишните култ растения.Семената на овощ трябва да изпитат въздействие на ниски положит температури(1-7;10 град) за да могат да поникнат.При естествени условия въздействието на ниски темп се осъщест когато семената са попаднали във влажна почва и престояват там през зимата.Така семената дозряват и стават годни за поникване.За улесняване на поникв можем да помогнем на семената като ги поставим есента в мокър пясък.Това се нар стратпорициране.Такива семена се засяват ранно на пролет в семенилището и след края на лятото се изваждат.за да бъдат прехвърлени в питомника.Маточникът служи за производ на клоневите площи които се произв по вегетатив начин ч/з загърляне или заравяне с влажна почва на 1годишни части от маточни растения.В маточника вкоренени подложки се произв вс год в продълж на 12-15-20год
Питомник е основ отдел без който произв на присадени дръвчета не е възможно.Има питомник 1 год и питомник 2 год .Питомник 1 год се засаждат подложки произвед в семенилището и маточника.От овощн видове праскови,кайсия,бадем,орех които са с едри семена вместо произвед предварит в подложки в питомника се засяват семена.Там те се отглеждат присадени растен.По средата на лятото се присаждат с пъпки от култ сортове взети от маточната градина.Питомник 2 год наред с отглежд на специфич овощарски практики са изрязване на подложки над присадени пъпки и филизене.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.