Послание на св. ап. Иаков 2:14-26

НЕОБХОДИМОСТ ОТ ВЯРА И ДОБРИ ДЕЛА ЗА ОПРАВДАНИЕТО И СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША (ИАК.2:14-26)


Според Православното учение, при грехопадението човекът не поврежда напълно своята душа. У него остава стремежът към доброто, вложен му още при Сътворението. Чрез кръстната Си смърт Иисус Христос изкупува падналото човечество от греховете му. Това изкупление обаче не става механически, а чрез свободната воля на всеки отделен човек. Спасителят никой за нищо не заставя и никой не спасява насила, а оставя хората сами да решават и избират пътя си. От друга страна обаче никой не може да се спаси сам, а само по Божията благодат. Именно към постигането на тази благодат трябва да се стреми всеки християнин. А до нея се стига с вяра и добротворство, диктувано от любов към ближния и Бога. Но какво е това вяра?

Вяра е жива представа на онова, за което се надяваме и разкриване на онова, що се не вижда”, казва св. Ап. Павел в Евр.11:1

За преподобни Симеон Нови Богословвярата е това, да бъдеш готов да умреш заради Христа и Неговата правда, убеден, че такава смърт принася живот.

Според св. Теодор Едески “вярата създава доброто устроение. Тя ражда страх Божий, страхът Божий научава на спазване на заповедите или на устроение на добър деятелен живот...”
А в какво се изразява добрият деятелен живот?

Сам Иисус Христос, говорейки за Страшния съд, ни казва: “Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте” (Мат. 25:34-36).
Св. Григорий Богослов казва: “нищо така не оприличава човека на Бога, както благотворението”.
А според св. Йоан Златоустняма грях, който милостинята не би могла да очисти

За необходимостта от вяра и добри дела за оправданието на човешката душа учат и светите апостоли. Във втора глава (14-26 стих) на съборното си послание св. Ап. Иаков ясно разкрива това учение. В 13-и стих той говори косвено за нуждата от добри дела при Страшния съд, а в следващите до 26-и вече говори пряко за участието на извършеното добро при спасението на душата.

Стих 14: Каква полза, братя мои, ако някой казва че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?
Тук св.ап. Иаков подчертава, че не теоретичната, абстрактна, а истинската вяра, скрепена с дела, оправдава човека. Паралелен на тази мисъл е втори стих от 13 глава на IКор.: “да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм. “ тук под любов се разбира дейна любов, изразяваща се в добродетелни постъпки. Т.е. тези думи са отговор на въпроса на св. ап. Иаков може ли само голата вяра да послужи за оправдание пред Съда.

Блаж. Диадох Фотийски казва: “Който само вярва, а не пребъдва в любовта, няма и тази вяра, която изглежда, че има...само вярата, която действа с любов (Гал. 5:6) е великата същност на добродетелите."
На въпроса дали вярата сама довежда до спасение, св.Теодор Едески отговаря: “[b]Както доброто дело без правилна вяра е изцяло мъртво и недействено, така и само вярата без праведни дела не ни избавя от вечния огън."

В този стих св.ап.Яков е имал предвид думите на Спасителя, изречени в проповедта на планината: “Не всеки, който ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец небесен”. (Мат.7:21). Изпълнението на Божията воля означава изпълнение на нравствения закон, даден от Него за извършване на добри дела. В подкрепа на това св.Максим Изповедник казва: “сляпа е вярата на този, който не изпълнява според нея Божиите заповеди. Защото ако Божиите заповеди са светлина (Прит.6:23), то явно е, че този, който не изпълнява Божиите заповеди ще остане без Божествена светлина."

Стих 15: Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна,
Стих 16: А някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза?

Тук чрез картинно обрисуване на ситуация, в която отсъстват добрите дела, Апостолът показва безсмислието на голата вяра. Този пример, той взима от живота на християните. Това доказват думите; “Ако някой от Вас, “брат”, “сестра”, където се имат предвид именно християни. Изразът “Идете си смиром” има юдейски характер (II Цар 15:9); той се употребява и на други места в Новия Завет – Лука 7:50, Марк 5:34, Лука 8:48. Под “голи” не бива да се разбира буквално “голи”, а такива брат и сестра, които нямат необходимото облекло за да се стоплят. Апостолът нарочно дава пример с хора, които нямат най-насъщното: облекло и храна, за да подчертае безполезността на празните думи, непридружени от милосърдие. Не само, че не е добротворство да се говорят на нуждаещите се подобни думи, но дори е проява на жестокосърдие спрямо тях. “Който затуля ухото си при писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, - и няма да го чуят.” (Прит.21:13) Св. Йоан Златоуст казва, че човешката жестокост е несъвместима с Божията милост, пропъжда я; така се пропъжда и единствената възможност за спасение .

Стих 17: Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
В желанието си да смекчат остротата на изобличението, някои учени разделят този стих на две половини: първа половина:тъй и вярата, ако няма дела” ; втора половина:”сама по себе си е мъртва”. Това обаче е неправилно, защото така в първото изречение липсва сказуемото, а във второто не се разбира кое точно е мъртво, т.е. липсва подлогът. Но дори и да се приеме такова разделение, смисълът си остава същият. Св. Ап. Иаков изразява безполезността на абстрактната вяра , която някои хора имат и считат за достатъчна. Той я нарича не празна, или безсмислена, а именно мъртва, за да подчертае колко е ненужна, дори вредна тя без добри дела.

Сам Иисус Христос казва: “Мнозина ще Ми кажат в оня дем: Господи, Господи, не в Твое име ли пророкувахме? И не в Твое име ли много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.” (Мат. 7:22-23). Тези думи също са аналогични с IКор., където под любов се разбира такава обич, подтикваша към благодеяние. “Тези, които се именуват християни, но не живеят по Неговия закон и заповеди, да знаят, че те още не са повярвали в Христа, макар и да Го изповядват като Бог”, казва св. Симеон Нови Богослов.

Стих 18: Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
Това е един от най – трудните за обяснение стихове в посланието. По тази причина неговите тълкувания са много. Според някои, това са думи на противник на св.ап.Иаков. Но това не може да е вярно, защото както се вижда от 14 стих, въображаемият опонент цели да защити мнението, че вярата без дела е достатъчна. Т.е. ако приемем, че това са негови думи, ще излезе, че той сам на себе си противоречи. Според други екзегети, това действително са думи на противникът на ап.Иаков, но при преписването местата на “вяра” и “дела” са били разменени и противникът е казал “Именно, че има вяра, а не дела”. Това становище е неприемливо, защото в древните извори няма никакви указания за такова разместване.

Според ученият Керн, противникът е имал предвид, че щом има вяра, то има и дела, защото вярата съдържа в себе си дела. Но това е грешно твърдение. Не може при наличието на теоретична вяра да се говори за добри дела, защото вярата се проявява вътрешно в човека, а делата са практическо изпълнение на нравствения закон.

Друго мнение, поддържано от много екзегети е, че апостолът оставя друго лице да говори вместо него за да придаде живот и драматичност на думите си. До сега авторът не е възразявал на опонента си, но не сега оставя трето лице да го изобличим, като му каже “Покажи ми твоята вяра без твоите дела”.

Въпреки, че този вариант може да се допусне, най-правдоподобно е да се приеме, че това са думи на самия апостол. Употребено е лично местоимение – & #61541;& #61543;& #61559; – “аз”, което означава, че говори именно авторът. А глаголът - & #61541;& #61554;& #61541;& #61545;, който в Синодалната Библия е преведен “ще рече“, в някои случаи може да се преведе “ще възрази”. Ако се приеме, че тук глаголът е употребен в този смисъл и се има предвид, че ще възрази противникът на апостола, то естествено след възражението идва отговорът на самия автор. Самото възражение не е преведено, защото е ясно, че то ще поддържа мнението, че не е необходимо вярата да се придружава от дела (вж.предния стих). За това веднага след думите “но ще възрази някой”, ап. Иаков се заема с оборването на противниковото становище, доказвайки че без дела не съществува истинска вяра. По този въпрос св. Симеон Нови Богослов казва: “Който... вярва в Христа, изпълнява Неговите заповеди, а които не изпълнява Неговите заповеди, той и не вярва.

Стих 19: 19. Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят.
В противоречие влизат учените, които твърдят, че за св. Ап. Иаков от по-голямо значение са делата, отколкото вярата. В стих именно се вижда, че той поставя вярата наравно с добрите дела. Тя има същото значение като тях, само че не е достатъчна, тъй като и демоните вярват и признават Иисус Христос за Син Божий (Мат. 8:29;Марк 5:6;Лука 8:28; Лука 4:41; Мрк. 1:34), но пак вършат зло и треперят, защото знаят, че ще бъдат наказани.

Стих 20: Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва?
Тук авторът се обръща с конкретен въпрос към своя противник, като го нарича & #61547;& #61541;& #61550;& #61551;& #61526;, означаващо “празен”, “пуст”,” суетен”.Т.е. това е човек с празна, безсмислена, безполезна вяра, която го води не към спасение, а към гибел. Тя е лъжлива, защото не е доказана на дело. С този въпрос ап. Иаков го пита дали иска да му приведа примери от Свещеното Писание като доказателство на думите си, което и прави в следващите стихове.

Стих 21: Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?
За да убеди опонента в правотата си, апостолът привежда два примера от Стария Завет, като първият е за оправданието на Авраам (Бит. 15:5-6; Бит. 22гл.). Тук старозаветния праведник е наречен наш “отец” , като се има предвид, че е отец не само на юдеите, произхождащи от него по плът, но и на християните, които са му родствени по вяра и дух. Св. Ап. Иаков спира вниманието си именно върху това авраамово дело, а не върху някое друго, защото то доказва , че неговата вяра не е била теоретична и абстрактна, а дейна. При това оправданието му не е формално, юридическо, или декоративно, защото не е положил сина си върху жертвеника на теория, а в действителност. Затова и оправданието, което е получил, е истинско. “И вярата на нашия отец Авраам не би се вменила за истинна, ако не беше принесъл плод от нея – своя син в жертва на Бога” , казва блаж. Диадох Фотийски.

Стих 22: Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена?
Този стих е извод от предния. От първата му половина става ясно, че спасението е чрез делата, но за тях е нужна и вярата, която съдейства при извършването им . Втората половина разкрива, че е нужно постоянно да се благотвори, за да се усъвършенства все повече вярата.

До 22-ри стих апостолът говори за необходимостта от добротворство за спасението на душата. Тук той подчертава значението и на вярата в този акт, която съдейства в извършването на делата. Т.е. вярата и делата са в тясна органическа връзка. Тази взаимо-допълняемост обяснява йером. Г. Ярошевски, като казва, че между корена и стеблото на едно растение от една страна и клоните и листата от друга, има тясна връзка. Защото, както едната част храни другата, така и тя храни първата , следователно, те не биха съществували една без друга. По същия начин си взаимодействат вярата и делата.

Стих 23: И изпълни се Писанието, което казва: "повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание", и той бъде наречен приятел Божий.
Тези думи са аналогични с Бит. 15:6. Когато Аавраам повярвал на Бог, той се оправдал, но тъй като привидността е дело на целия живот, в този момент, тя не бил пълна и съвършена. Такава станала едва 20 години по-късно, когато той проявил готовност да принесе в жертва сина си. Едва тогава се сбъднало Писанието, както казва и св.ап. Иаков. Думите: “И той биде наречен приятел Божий” са добавени от автора, според когото, той бил наречен така както заради вярата в Бог, така и заради делата си на върха, на които стои готовността да жертва единствения си син. В тази връзка св.Марк Подвижник изтъква, че “Бог изкушавал Авраам, т.е. изпращал му скърби за негова полза, не за да узнае какъв е, защото Знаещият всичко го е познавал още преди Битието, но за да му даде повод за съвършена вяра (за познаването й и утвърждаването му в нея).

Стих 24:
Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра?
Св.ап. Иаков изоставя противника си и се обръща към читателите на Посланието. На пръв поглед между тези думи, и казаното от св.ап. Павел: “като узнахме, че човек се оправдава, че чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, и ние повярвахме в Христа Иисуса за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът” (Гал.2:16) има противоречие. Но тук, както и в Посланието до Римляни (3:26, 28, 30). Той има предвид, не Новозаветния нравствен закон, а Старозаветния обредов, Мойсеев закон, според който са живели юдеите, разпънали Спасителя. Освен това св.ап. Павел учи и за действена любов (1Кор 13:1-2), като я поставя дори над вярата и делата, защото тя, като най-възвишена добродетел ги съдържа в себе си. А св.ап. Иаков в този стих, а също в 17-и и 26-и има предвид, не Старозаветния закон, а новия, даден от Самия Спасител, и който усъвършенства стария.

Стих 25: Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път?
Според някои екзегети, авторът привежда този пример, за да покаже, че не само мъже, но и жени могат да получат оправдание чрез вяра и дела. Но по-основателно е да се приеме, че Раав, както и Авраам заема важно място в историята на израелския народ и а това именно тя служи като пример. Тук не се споменава дали е вярвала в Бога, въпреки, че от Иис. Нав. 2:11 се вижда, че е вярвала. В Евр.11:31 пък се казва, че се е спасила чрез вяра. Тези два текста, не са в противоречие, да се допълват взаимно, като единият набляга на необходимостта от вяра, а другият – от дела.

Стих 26: Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.
Св.ап.Иаков завършва разсъжденията си чрез картинно сравнение. Но тук той не поставя вярата на мястото на тялото и делата – на мястото на духа, както мислят много учени. Сравнението е между двата вида взаимодействия, а не и между частите им. Т.е. както когато от тялото се отнеме духът, загива, така ако вярата е лишена от добрите дела е мъртва. Тези думи заемат централна позиция в цялото учение на св.ап. Иаков за оправданието и спасението на човешката душа. В тях той обобщава и разкрива в образност всичко, за което е говорил в ст.14-26 .

И за да се избегне напълно изводът, че делата водят до задължителна награда или, неминуема гибел в отвъдния живот нека приведем думите на св. Марк Подвижник: “Когато слушаш думите на Писанието, че Господ ще въздаде всекиму според делата (Пс.61:13), то не мисли, че делата (сами по себе си) са достойни за геената и царството, а че Христос ще въздаде на всеки според делата на вяра и неверие в него, като наш Бог, Създател и Изкупител, а не като някого, който пресмята (дела и награди) .”


Използвана литература:

1. Гяуров Хр. Вяра и добри дела. – ГДА, София, 1959 - 1960
2. Гяуров Хр. Послание на ап.Иаков. – ГДА, т.XXII, София, 1944 - 1945
3. Добротолюбие, т.I, Атон, 2000
4. Добротолюбие, т.III, Атон, 2000
5.
Йоаникий, митр. Наставление за духовен живот. (Преп.Симеон Нови Богослов). Ямбол, 1998
6. Серафим, Архим., еп. Николай. Вяра, надежда, любов. Враца, 1991

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.