Книгата на св. пророк Исаия

Според времето, в което са живели и писали, старозаветните писатели и по-точно пророческите им книги, могат да се отнесат към три периода:

  • пророци преди плена
  • пророци от времето на плена
  • пророци след плена

    Пророк Исаия е живял и написал книгата си през първия период – преди плена, но времето на живота и служението му не се определя еднакво. Повечето западни автори отнасят началото на служението му към 738 г. пр. Р. Хр., а края му към 700 г. пр. Р. Хр., когато според тях е починал. Според други това е станало в периода от 740 до 693 г. пр. Р. Хр. Трети приемат годините 759 – 690 пр. Р. Хр. Днес се приема, че е живял 70 г. - от 770 до 700 г. пр. Р. Хр. Пророк Исаия живял по времето на следните иудейски царе: 1г. при Озия, 16г. при Иоатам, 16г. при Ахаз, 29г. - при Езекия и приблизително 8г. при Манасия.

    Цар Озия бил син на Амасия. Царувал над иудейското царство от 767 до 750 г. пр. Р. Хр. В някои други източници е наречен Азария, също Уззия. Докато бил жив пророк Захария и го напътствал, цар Озия бил благочестив, но след смъртта на пророка се възгордял и тръгнал по грешен път. Според преданието се разболял от проказа, зашото пожелал да кади над кадилния жертвеник, без да има право на това, понеже не бил свещенослужител.

    Цар Йоатам бил син на Озия. В началото съуправлявал с прокажения си баща, после властвал сам. Господството му траело общо 16 години. Бил благочестив като баща си, при него народът имал благополучни години, но все още хората се покланяли на идоли и лъжебожества.

    Цар Ахаз бил син на Иоатам. Също като баща си и той в началото бил съуправител, а от 732/1 до 716/5 – иудейски цар. Той бил нечестив владетел. Занимавал се с идолопоклонничество – принасял жертви по височините, изливал статуи на Ваал от метал, дори изгорил сина си в жертва на боговете. Това станало така: в един изключително тежък за страната момент Бог изпратил при цар Ахаз пророк Исаия, за да му предскаже, че враговетв му ще бъдат победени. Но цар Ахаз не повярвал на пророческите слова и принесъл сина си в жертва на лъжливи богове.

    Цар Езекия в Библията е представен като богоугоден владетел, който имал твърда вяра в Бога. По негово време иудейското царство било нападнато от асирийците, но както се казва в Библията, Бог чул молбата на добрия владетел и само за една нощ ангел Господен поразил 185000 войници. Ето защо вражеският цар Санхериб снел обсадата от Иерусалим и си заминал с войските си (4 Царства 19:35; Ис. 37:36).

    Манасия бил приемник на цар Езекия.Бил крайно нечестив владетел.
    При него асирийците отново нападнали Иудея,пленили го,но го освободили.

    Вижда се,че положението в родината на пророка било лошо,но още по-лошо било то в израилското царство.Царете били нечестиви,народът-
    идолопоклонник,а пророците-преследвани и убивани.Това царство изгубило независимостта си по-рано от иудейското-на шестата година от царуването на цар Езекия.Оттук се вижда,че по времето на пророческото служение на пророк Исаия е имало тежка криза сред целия еврейски народ.

    Името на пророк Исаия се среща още и като Иешайа, Иешайаху& #185;.То означава "Яхве е спасение","Спасение създава Бог","Спасение Божие& #178;" В писанието той се нарича син Амосов,но името му не трябва да се свързва с това на пророк Амос.Произхожда от Вениаминовото коляно.Отраснал при царуването на добрия цар Озия.Прекарал живота си в Иерусалим.Имал жена,която починала и двама сина с пророчески имена:Шеар-иашув,означаващо"остатъкът ще обърне" и Махершалал-хаш-баз,т.е."плячка бърза","грабеж иде скоро". В Ис.6:1 се казва, че в годината на смъртта на цар Озия /738 г. пр. Хр./ пророкът получил видение, чрез което бил призован на пророческо служение. Видял Господа, седнал на чуден престол и около Него Серафими Го славо-словели “Свет, свет, свет е Господ Саваот” /Ис.6:3/.

    Cпоред източниците,достигнали до нас,пророк Исаия бил изключителна личност.Отнасял се с царете като с равни,не се страхувал да им говори истината,да ги поучава.Атанасий Велик го нарича "най-велегласния пророк",защото словата му били чувани навсякъде и от всички.Опълчил се срещу формалното изпълнение на Моисеевия закон. Навсякъде проповядвал, че Бог желае да Го почитаме не само с думите си,но и със цялото си сърце и душа./29:13/. Бил безкомпромисно против идолослужението. Призовавал хората към по-висок морал и по-добродетелен живот. Защитавал угнетените и онеправданите. Обявявал се против лукса и суетността. Бил патриот – отхвърлял всякакво влияние от чужд произход. Също така и бил миротворец – стремял се по всякакъв начин да избегне враждата и да съхрани мира.

    Според преданието пророкът приел мъченическа смърт от цар Манасия, които го преследвал, докато Исаия се скрил в хралупата на едно дърво. Тогава разрязали дървото с трион заедно с пророка и по този жесток начин го убили.

    Освен пророчески речи Исаия написал и история на иудейските владетели Озия и Езекия /2 Пар 26:22 ; 32:32/. Първата е загубена а от втората са запазени само откъси в гл.36-39.

    Книгата на пророк Исаия се отличава с чистотата и изяществото на езика си. В нея отсъстват груби и нехармонични думи и изрази. Тази красота на езика според блаж. Иероним се дължи на знатния произход на книгописеца. От друга страна, изказът не е сложен, заплетен, неразбран. Всички предсказания и разкази са написани ясно и точно. Особено това се отнася за предсказанието за Месия и Неговото царство. Ето защо, отново според блаж. Иероним, пророк Исаия би трябвало да се нарече по-скоро евангелист, отколкото старозаветен писател и пророк.

    Книгата на пророк Исаия се разделя условно на две части заради по удобното й разглеждане. Първата част включва от 1 до 35 глава. Между двете части има историческа част,обхващаща 36-39 гл. и описваща царуването цар Езекия. 1-39 глави съдържат действително говорени речи, макар и не буквално предадени. Втората част е от 40 до 66 глава. Тя е завършено творение с предсказания и пророчества.

    Първата част представлява пророчества и речи,написани по различни поводи и в различно време.Те биват 3 цикъла:7-12гл.,13-27гл.,28-35гл.От 1 до 6гл. е въведителната част:вътре пророкът заплашва, порицава, призовава към поправяне,обещава на народа си по добро бъдеще.

    Първият цикъл е написан ок.735г. пр.Р.Хр.Той предсказва пропадането на сирийското,асирийското и израилското царства.Вътре е и пророчеството за раждането на Месия:”Затова Сам Господ ще ви даде личба :ето,Девицата ще зачене и ще роди Син,и ще му нарекат името Емануил”/Ис.7:14/.Вторият цикъл съдържа заплашителни предсказания,визиращи десет царства: вавилонското , асирийското,филистимското,моавското,Сирия-Дамаск,северното израилско царство,етиопското, египетското,едомското и арабското. Предсказанията за тези царства са поместени от 13 до 23гл.,22-23гл. са пророчество за град Иерусалим,а в 24-27гл. пророкът говори за съд за всички царства,за сформиране на месианското царство в Иерусалим,а има също и хвалебна песен за спасените.

    В третия цикъл пророкът се обявява против израелските политически отношения с египтяните,тъй като евентуалният съюз с тях би протеворечал на Божията воля/30:1/.Характерно в този цикъл е възклицанието “горко”,с което започват някои от главите.

    Историческата част/36-39/ описва нападението на асирийския владетел СенахеримнадИудея,бягството му /701г.пр.Р.Хр./,пращането писмо с дарове на Езекия от вавилонския цар Меродах-Валадан.

    Втората част от книгата на пророк Исаия/40-66/ представлява пророческо утешение и предупреждение. За удобство тя се дели на 3 части:40-48гл.;49-57гл.;58-66гл.В първата част става въпрос за нищожеството на идолопоклонството,за освобождението от вавилонския плен и от властта на греха,за предопределението на цар Кир,за спасението на Израиля,за обръщането на езичниците към правата вяра,за разрушаването на Вавилон и божествата му.Във втората част се говори за утешителното бъдеще на еврейския народ и за Рабът Господен,за образа на страдащия Месия,който ще дойде на земята,за да поеме греховете на мнозина,за блаженството на новото месиянско царство.В третата част се обрисува осъществяването на месиянското царство,величието на Сион,обръщането на езичниците и покланянето им пред Господ в Иерусалим.

    За личността на пророк Исаия сведения можем да почерпим преди всичко от неговата книга,защото в цялата Библия има твърде малко сведения по този въпрос.И все пак можем да отбележим,че Иисус, син Сирахов го нарича”велик и верен на своите видения” /Сир.48:25/.В евангелието от Лука пък се казва,че Иисус Христос една събота отишъл в синагогата и започнал да чете едно от пророчествата на пророк Исаия/Ис.61:1-2/и казал,че от днес това пророчество се е изпълнило.По този начин сам Иисус Христос е признал и потвърдил пророческия дар на книгописеца.

    До края на ХVIII в. Върху авторството на тази книга не са се водили спорове /с изключение на съмнението на Ибн.-Ездра от ХII в.,че гл.40-66 са от друг автор,което останало незабелязано/.Оттогава насам обаче има редица твърдения на западната критика,че книгата на пророк Исаия е писана от няколко автора по различно време.Разпостранява се мнението,че гл.40-66 са писани от друг човек,т.е.Второисаия ,от на Вавилонския плен.А от времето на Дум /1892г./се заговорва и за Третоисаия/55-60гл./,пророчествал след завръщането на евреите от плена.Но тази хипотеза има доста по-малко привърженици.Днес въпросът за авторството на тази книга от страна на критиката стои така: Първата част и историческата част/1-39гл./принадлежат на Първоисаия-пророк,живял в 8 век .пр.Р. Хр. Откъслекът 40-55 е писан от Второисаия –от 6в.пр.Р.Хр.-от времето на Вавилонския плен.Главите 56-66 пък според критични автори ни е оставил Третоисаия,чието време не се знае със сигурност,но се твърди,че е след Вавилонския плен,между V -II в.пр.Р.Хр.

    Причините за оспорването авторството на пророк Исаия над цялата книга са различни за различните автори.Но в повечето случаи в основата на критиката лежи обеждението,че книгата на пророк Исаия,а и останалите пророчески книги не съдържат истински пророчества.В книгата се говори за събития станали преди,по време и след плена,следователно не е възможно един човек да е писал цялата книга,тъй като никой не живее толкова дълго.Освен това в различните части на книгата се чувстват различен език и стил, има внезапни прехвърляния от една тема на друга. В първата част /1-39гл./ стилът е кратък, енергичен, наситен с живи образи и описания. Във втората част /40-66 гл./ имаме поет-богослов, който с лиричен стил вдъхва вяра в спасението и призовава към възхвала на Яхве.

    Много критици са определили тази книга като написана от различни автори по чисто субективни съображения. Но на въпроса защо тези различни писания са подредени в една книга,сочеща един автор,критиката отговаря доста неопределено. А именно, че или събирането е станало механично, или поради сходство на отделните части, тъй като имало прилика между тях& #185;.

    Като цяло можем да обобщим,че тези твърдения са несериозни и не особено обосновани.Но затова пък има много доказателства,че именно Исаия е афтор на цялата книга:

    Например още през 1908г. библейска комисия от богослови-тълкуватели е заключила,че няма сериозни доказателства в подкрепа на хипотезата за трима Исаия.Също така в Септуагинта/3в.пр.Р.Хр./ силно се подчертава единството на книгата.Друго доказателство е отношението на Иисус син Сирахов към книгата-той я схващал като неразривно цялоСир./48:23-28/.Освен това в Кумран е намерен ръкопис от 3-2в.пр.Р.Хр.,който представлява препис на цялата книга с незначителни разлики от сегашния текст.

    Също в Кумран ,в малките пещери,и конкретно в 1К,са открити два ръкописа на книгата на пророк Исаия,обозначени като 1КИс.Р.А/ръкопис “а”/датира от ок.IIв.пр.Р.Хр.,а Р.Б- Iв.пр.Р.Х р. Първият ръкопис представя по-големи отклонения от масор, текст, отколкото втория. Ето защо, може да се предположи, че на събора е приет Р.Б като най-близък до оригинала.А това,че в първите векове пр.Хр.книгата на пророк Исаия е преписвана като едно цяло и за неин автор е считан един човек,отхвърля хипотезите за Първо- ,Второ- и Третоисаия.

    И тъй като Бог определя общия ход на историята на човечеството, следователно Той може да съобщи на избраниците си онова,което ще се случи в далечно бъдеще. А това,че пророчествата са действително възможни,е доказано както от православни изследователи,така и от иудеи/Каминка/,от протестанти/Алис/ и др.Още Иисус Христос и апостолите приемат,че 40-66глави са написани от същия Исаия,който ни е оставил и 1-39гл. Евангелист Матей/8:17/ цитира Исаия 53:4 с думите: ”За да се сбъдне реченото от пророк Исаия”. Освен това в цялата книга има мисловно единство. А това,че има особености в стила и изразните средства,можем да си обясним с обстоятелството,че както Исаия, така и другите пророци са изказвали мислите си на глас и учениците им са записвали казаното.

    Но все пак книгата няма да загуби нищо от авторитета си,ако се допусне,че някои нейни части са писани не от Исаия,а от негов боговдъхновен и достоен приемник.

    Книгата на пророк Исаия е изключително разностранна и засяга всички въпроси от съвремието си.Тя е от голямо значение не само за старозаветното,но и за цялото християнско богословие. В своите пророчества Исаия обрисува предимно религиозно-нравственото състояние на иудеите, заклеймявайки отстъплението им от Бога и от правата вяра. Целта му тук е да ги отврати от греха и да ги накара да се отрекат от досегашния си живот, да ги доведе до разкаяние. Заплашва сънародниците си,че ако не се покаят ще получат наказанието си чрез езическите народи.Ако ли пък се отрекат от греха си, Исаия им предвещава велика Божия милост. Говори им за безмерното Божие човеколюбие и търпение. В речите си говори и на езичниците,призовава ги към обръщане към израилския Бог като към Бог на цялата земя и на всички хора.Когато възвестява на иудеите наближаващите Божии наказания, ги смекчава с обещанието за следваща Божия милост,но за езичниците не винаги предрича такава милост. Пророчествата към тях са по сурови и безкомпромисни.

    За Бог Исаия казва,че е Алфа и Омега;ч е е създал освен материалният свят-земята и светилата-още и разумното същество-човека: Той е наш творец. Говори ни, че светът не е самозародило се явление, а си има Създател, който е и негов Управител. Исаия проявява особено остроумие,когато осмива езическите идоли и показва тяхното нищожество.

    Много мъдрост пророкът проявява,когато говори за нравствените начала.Според него,не е задължително да има баланс между нравственото достойнство на човека и земното благополучие.Защото истинската си награда получавали не на земята,а след смъртта си-в задгробния живот/26гл./.

    Пророк Исаия заклеймява външната обрядност, показността. Речта му по този въпрос е насочена към фарисейското разбиране за изпълнение на Закона. В 58гл.той говори за истинския пост,идващ от душата и отрича постенето като външна,формална изява.В 38гл.пък ни разбирането си за истинската,възвишена молитва и ни дава пример за искрено молещ се човек.Също така показва дълбоко познаване на женската психология,като ни разкрива суетността и леконравието на жените,слабостта им към накити,благовония и др./3:16-32/.Пророкът е и вещ политик и радетел за социална справедливост.Той остро изобличава богатите,законодателите властващите,”които създават несправедливи закони и пишат жестоки решения,за да остранят сиромасите от правосъдие и да ограбят правдата на слабите между Моя народ,за да направят вдовиците своя плячка и ограбят сираците /10:1,2/.

    Въпреки,че тези многобройни пророчества и поучения са твърде ценни за нас,безспорно центърът на всичките му писания е предсказанието за месиянското време,за личността на Месия,за Неговото приближаващо благодатно царство. Всичко това е написано така живо и картинно,че не можем да не се съгласим с определението ”старозаветен евангелист”, с което се охарактеризира пророк Исаия. В 14:1 и 40:2 пророк Исаия говори за бъдещите месиански времена, които обаче ще дойдат след време на нравствено падение и големи изпитания за целия еврейски народ. Като изпълнител на това Исаево пророчество Бог избира персийския цар Кир.

    Предсказанията,свързани с идването на Месия се отличават с голяма точност. Пророкът предсказва, че появата Му ще стане след големи изпитания на избрания народ;че раждането Му ще бъде необикновено,свръхестествено-от Дева. Исаия нарича младенеца Богкрепък, Отецна вечноста, Княз на мира. Рисува и двете Му природи-човешката и божествената. Нарича Го Месия, т.е.П Месия, т.е.Помазаник/61:1/. Потвърждението на това пророчество е признато от ев.Матей в 1:22,23. Пророкът не е казал, кога точно ще дойде Месията, но е подчертал,ч е ще бъде след лоши времена и, че Той ще се яви като Спасител. Друго събитие, придружаващо идването Му е унищожаването на вражеските сили,но Той няма да бъде воин на сражението, а ”с диханието Си ще убие нечестивеца”/11:4/т.е.,оръжието Му ще бъде Словото на правдата и истината.А враговете Му няма да са войници,а всички ония,които въстават против Божията правда. Друго събитие, предхождащо идването на Месия е събирането на разпръстнатите по земята израилтяни. И действително по времето на Зоровавел израелтяните са се събирали от четирите краища на Вавилонското царство и се заселили по земите си,за да дочакат най-сетне идването на Месия.А когато Той дошъл,от всички краища на света се обърнали хората към тази земя,за да получат своето просвещение.

    Величието на пророк Исаия проличава,когато обрисува Месия като страдащ Раб Господен /52:13-53/. Тук Той е не само победител над враговете и родоначалник на бъдещо блажено царство,но също така е представен като страдащ и унизен Божи пратеник, поемащ върху Себе Си греховете на цялото човечество. Ето защо Той е наречен Агнец Божий, Който ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе” /53:11/, Иисус Христос е изкупителната жертва за всички човеци: “като овцабиде тъй заведен на клане, и като агне пред остригачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си” /53:7/. Исаия е посочил и мястото където ще бъде погребан Месия –в семейната гробница на богатия Му ученик Иосиф от Ариматея.Също така вярно е предсказал,че хората,въпреки,че ще очакват Месия, няма да Го познаят в Иисус Христос: че всички ще се заблудят като овце,отбили се от пътя си/53:6/.

    Пророк Исаия обръща внимание и на предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите,което ще настъпи в далечното бъдеще след коренна промяна във външния,физическия свят.Той разказва,че мъртвите ще оживеят,телата им ще възкръснат,за да вземат праведниците участие в блаженството на месианското царство.Но тази идея не е развита напълно в книгата на пророка,тъй като религиозното съзнание на хората по онова време не е било подготвено за по задълбочени разкрития по този въпрос. Пълен смисъл на това твърдение е дал сам Иисус Христос със Своята смърт и възкресение.

    В Библията книгата на пророк Исаия стои начело на т.нар.велики или големи пророци. Той се откроява като ярка личност на фона на цялото старозаветно пророческо служение. Пророкът живял в изключително бурна и трудна за целия еврейски народ епоха. Бил свидетел на сменящите се в иудейското царство упадък и подем както в политическо така и в религиозно-нравствено отношение.Но именно изпитанията му помогналли да затвърди вярата си в единият Бог и да се посвети на Неговото служение.С цялото си дело Иисая се стреми да укрепи вярата на хората,били те евреи,или езичници,в истинския Бог,да ги накара да се покаят и смирят,да се отрекат от греховете си. В това отношение пророк Исаия има безпорно голям принос и е успял да из пълни целта и посвещението на своя живот.


    Използвана литература :

    1. Марковски,Ив.Пророк Исаия.Личност,идеи,пророчества. - ГСУ БФ т.ХХI , С.,1943-44,
    2. Марковски,Ив.Частно въведение в Свещеното Писание на Стария Завет,част II.С.,1957,
    3. Пиперов,Боян.Тълкуване книгата на пророк Исаия. С.,1982,
    4. Попов,Христо.Ръководство за изучаване пророческите книги на Вехтия Завет. С.,1907,
    5. Шиваров,Н.,протопрезвитер.Страдащият Раб Господен. -Вечното в двата библейски завета. Велико Търново, 1993 г.
  • Добави коментар

    Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

    Коментари

    Няма добавени коментари.