Св. Василий Велики - Шестоднев
Деветте проповеди са насочени към вярващите, намиращи се в църквата, където ги е изнасял светецът. Съпоставката между древното библейско учение за Сътворението и това на античната философия е нужна на църковния отец, за да посочи различията между двете позиции и да докаже истинността на Мойсеевия разказ, според който светът е сътворен от Бог преди началото на времето без наличието на каквато и да е субстанция, или първооснова. Това ново твърдение е в разрез с всички дотогавашни теории за появяването, целта и функционирането на космоса.
Така например според Талес водата е в основата на всичко, тя е началото (`& #61537;& #61554;& #61539;& #61544;); ето защо самата земя плава върху вода. За него водата е субстрат, който не е възникнал, нито ще изчезне, а само променя качествата си с времето. Може в тези свои твърдения да е повлиян от Омир, според който земята е диск, плуващ сред реката Океан. Но по-вероятно причина за тази Талесова теория са били източните митове, които са обяснявали състоянието на земята по подобен начин .
За Анаксимандър началото на всичко е апейронът. Терминът произхожда от & #61552;& #61541;& #61554;& #61537;& #61550; - отвъд и & #61552;& #61541;& #61554;& #61537;& #61559; - прекосявам (море), т.е. “което не може да бъде прекосено от единия до другия край”. Според този философ, космосът е възникнал като се е отделило семе от апейрона, който управлява и всички процеси в космическото пространство. Той е безсмъртен и непреходен, затова Анаксимандър учел, че той е божественото .
При Анаксимен, както и при Талес имаме твърдение за първооснова на всичко съществуващо, идваща от един от четирите елемента. Тук за разлика от водата на Талес, това е въздуха. Всички останали вещества са просто въздух с различни плътност, в зависимост от това дали той е сгъстен или разреден .
Според Анаксагор пък, нещата са съставени от множество първоначално разбъркани частици, обединени от Нус. Нусът е “световният разум“ (гр.), най-чистото и фино от всички неща. Той разделя нееднородните елементи и обединява еднородните и така се образуват нещата. При този процес, Нусът присъства в материята, но не се смесва с нея .
Атомистите Левкип и Демокрит приемат за основа на света атомите. Според тях, те са неделими, защото не съдържат празно пространство. А светът е произлязъл доста случайно – от един вихър, който разделил атомите според големината им. Така по-големите се озовали в средата и образували земята, а по-малките – навън и образували звездите. Понеже празното място и количеството на атомите са безкрайно големи, Левкип и Демокрит допускат съществуването на необозримо много светове, образували се по посочения начин .
Според Питагор, в основата на света лежи числото. Той учи, че числата са принципите на съществуващото, а отношенията, или пропорциите между тях са отношение на самата световна хармония. Ето защо се предполага, че светът е наречен “космос” най-напред в питагорейството. Това наименование се е наложило поради господстващите в него хармония и ред .
Емпедокъл пък прокарва философската идея, че в основата на вселената е не едно, а четири числа – а именно четирите елемента: земя, вода, въздух и огън. Те са “корен на всички неща”. Чрез размесването им от двете сили – на Любовта и Раздора, които действат циклично, те чрез съчетаването си образуват различните предмети, които наблюдаваме около себе си .
Според Епикур, вселената, в която съществува земята днес винаги си е била такава, каквато е в този момент и няма да претърпи промени в бъдещето, а ще си остане все същата завинаги .
Философът Хераклит учи, че в началото на света стои друг от четирите основни елемента – огънят. Това е силата, която прави света. От друга страна, той говори и за вечно съществуващ логос, който го управлява. Логосът е “мисълта, която ръководи всичко чрез всичко”. За връзката между огъня и логоса, Хераклит казва: “Мълнията ръководи вселената”. Мълнията е именно огъня, който за разлика от абсолютизирането на логоса е действена, творяща света стихия .
В съчинението си “Тимей”, Платон прокарва идеята за сътворение на света от Демиурга (Устроител), който обаче не твори от нищото, а само дава форма на материята. Самата праматерия пък е съвечна на създателя си, но не е съществувала сама по себе си: Тя е била събудена от действителността едва от идеите, присъстващи в нея. Платон отъждествява този Ваятел на съществуващото с Бог, който пък е схващан от философа и като висша идея . Т. е. Според учението на Платон, Бог не е Творец на космоса, а само му придал форма и порядък, съобразявайки се с идеята за съвършенство .
Вижда се, че всички описани до тук философи се опитват да си обяснят зараждането на материалния свят по различен начин. Повечето от тях взимат за първооснова, някой от четирите природни елемента, или пък друго сетивно възприемано вещество (Талес, Анаксимен, Хераклит и др.). За други – тайната на субстанцията е само умопостигаема (Демокритовите атоми, Питагоровите числа, Платоновите идеи и др.). Аристотел пък, обобщавайки теориите на предшествениците си, изнамерил шест различни значения на понятието субстанция . Едно е ясно обаче: античните мислители, въпреки оригиналността си тъй като са били лишени от знанието за свойствата и личността на Истинския Бог, правят основна грешка: прехвърлят идеята за немощта на ограничената човешка природа и върху Всесилния и Всемогъщ Бог . Именно тази древна заблуда, авторът изобличава във втората беседа от Шестоднева: “Подвела ги е умствената нищета, свойствена на човешката природа. При нас всяко умение се заменя единствено с някаква определена материя, ковашкото например – с желязото, дърводелството – с дървото... Материята се получава отвън, докато формата се придава от умението, а резултатът е съчетание от двете. По подобен начин си представят и Божието творение – че формата на света е плод на мъдростта на Твореца на всичко, докато материята е дадена на Създателя отвън... Поради оскъдната си мисъл, те не са могли да обозрат висотата на истината, че уменията идват след материалите и съществуват, защото го изискват нуждите на живота... ” . Т. е., според “изобличителите на истината” , Творецът взел готовата, неоформена материя, дал й порядък и създал от нея всичко видимо. Това твърдение води до мисълта, че праматерията е съвечна на Бога и е равнопоставена с Него. В тази връзка светителят възкликва “Какво по-непочтително от това? Как да смятаме тази материя без свойства, без вид и съвсем безформена, този неизразим срам (използвам техните определения), че е достойна за същото първо място редом с мъдрия, могъщия и всеблагия Творец и Създател на всичко?” . Следователно според автора, самата логична мисъл не само, че не позволява приемането на едно такова твърдение, но дори би трябвало да се чувства оскърбена от него. Защото как бихме могли да си представим, че материята е съвечна на Бога (което предполага времевото им единство), след като самото понятие за време ни е дадено от Него и Той не му е подвластен? Това се вижда от Бит. 1:1, където е казано: “В начало Бог сътвори небето и земята”. Терминът “архе” (начало – гр.) има две значения: 1) начало във времето; 2) начало като основополагащ принцип . Т. е. при Сътворението Бог поставя началото както на космическото време, така и на еволюционното развитие на самата сътворена вселена. Светителят подчертава, че Бог твори света не във времето, а го създава изведнъж, в един миг, вкратце, въпреки че новоустроеният свят не се е осъществил веднага в пълнотата си . В тази връзка казва: “Божията воля и първият порив от движението на мисълта са всъщност Божието слово” .
Също отхвърля елинистическото и оригенистично разбиране, че сътвореното е вечно, повтарящо се циклични движение на светове; изобличава и стоическото становище, че logoi (мн. число от logos – слово) са вечните същности на битието – идея, водеща отново до мисълта за цикличното възвръщане на светове след тяхното унищожение. Придържайки се към възгледите на св. Атанасий и св. Максим, св. Василий застава зад библейското разбиране за абсолютната трансцедентност и свобода в Божествения акт на сътворението .
Навсякъде авторът подчертава, че истината за Божиите действия е непостижима за човешкия ум. Това е така, защото рамките в, които е затворено човешкото съществуване, както във времево, така и в пространствено отношение не важат за Абсолютния Бог. Ето защо хората, колкото и усилия да полагат, не биха могли да си обяснят цялото величие на творението, понеже винаги ще бъдат ограничени от “оскъдната си мисъл” и умствена нищета .
Обобщавайки структурата на “Шестоднев”, можем да отбележим няколко по-важни постановки:
А) Сътворение “еx nihilo”, което става в един миг и дава начало на по-нататъшното структуриране на творението;
Б) Времето е сътворено от Бог. Самите творчески дни не са буквално дни, а отрязъци от време (еони), фази в развитието на сътворения свят. Има четири основни фази:
Но в Библията не се говори за тези процеси с тяхната сложност по научен начин. Тя няма нужда да доказва някоя научна теория, защото разкрива много повече от което и да било научно знание. В кн. Битие се посочва Твореца на света, разкрива се самия творчески процес на Първосъздателя. Авторът изхожда от мисълта, че няма несъответствие между библейския разказ и съществуващата научна картина на света. Дори напротив: според него целият видим свят свидетелства за Бога и чрез хармонията царяща в процесите му, доказва божествения си произход . Според св. Василий няма нужда да се подхожда към този разказ с научна цел, защото той дава повече информация, възприет със сърцето, отколкото с ума. Така и великият кападокиец доказва, че християнството е отвъд физиката, астрономията, биологията и другите науки, измислени от човека .
По всеобщо мнение, заслугите на св. Василий Велики в областта на богословието и изясняването на основните истини на вярата са огромни. За ораторското му майсторство са показателни думите на Патриарх Фотий: “Който иска да бъде отличен граждански оратор, не му е нужен ни Демостен, ни Платон, а само да приеме като образец за себе си и да изучава словата на Василий.” За силата на словото му говори и неговият съвременник св. Григорий Богослов: “Когато имам в ръката си неговият “Шестоднев” и го чета гласно, тогава беседвам с Твореца, разбирам законите в творението и се удивявам на Твореца повече, отколкото преди, имайки за свой наставник само зрението.”
А неговият по-малък брат св. Григорий Нисийски с право го нарича “велик съсъд на истината, фар, който сочи нощем на пътуващите в морето сигурния път” .
