Адът - това са другите (есе - философия)

Аз самата не веднъж съм си задавала въпроси като:
Какво е ад? Съществува ли такова измерение в отвъдното или то всъщност е тук на Земята, а можеби е в самите нас – хората?
И тъй като никой със сигурност не може да каже какво е всъщност ад, аз съм склонна да приема тезата, че той съществува и, че е всичко онова изпълнено с негативизъм и отрицателни чувства, че всяко разочарование и беда, че е всеки неуспех, който ни притиска, че е всяка зла мисъл, която ну „бута” към пропастта и „събужда” дяволчето в нас.

Според мен във всеки човек се крие едно дяволче, което е готово да разкрие неговия ад, но всичко зависи от самите нас, зависи дали ще му „отключим” вратата и ще го пуснем на свобода или ще се стараем да не го предизвикваме, тоест всичко зависи от нагласата, собственото ни мислене, желанията и начина, по който живеем живота си.

В предвид моите разбирания силно казано е, че „Адът – това са другите”, защото преди да го търсим в нечие друго лице трябва да се взреш в самия себе си, за да се увериш, всъщност, дали и ти не си сред тези „други”. Всеки човек е склонен да мисли себе си за повече от другите, да се стреми да бъде по-добър от тях, да не признава собствените си недостатъци и грешки, а да търси с „лупа” чуждите. Това е жалко, да смяташ, че лошият неможе да си ти и че адът е непременно определение за останалите.

Според мен адът съществува не само в другите, но и в мен и въобще във всичко – във всяко едно земно творение се крие един малък ад, който може да се прояви в една или друга степен, възможно е и въобще да не се прояви, но спрямо моите разбирания това е изключителна рядкост, дори съм склонна да твърдя, че е невъзможно.

Лично за мен адът настъпва след голямо разочарование и непоносима болка, а всеки по един или друг повод се е сблъсквал с това, ето защо смятам, че ако се вгледа в себе си всеки може да открие частица от демоничната сила на ада. Според мен адът в човешката душа се проявява в най-голяма степен, когато си изгубил мечтите си, когато ръцете ти са празни, когато се питашКъде сгреших?”, когато не знаеш какво да направиш, а от устата ти се изтръгва ироничен смях; надсмиваш се над себе си и на тези, които продължават да вярват в „разковничето на живота”. Ето това според мен е адътда е неспокойно в душата ти, да е нечиста съвестта ти и да не си удовлетворен от себе си! Затова не мога да се съглася с тезата, че „Адът – това са другите”, защото и аз самата съм преживявала трудности и съм се оплитала в демоничните адски ръце, когато е била неспокойна душата ми.

Най-важно, според мен, е да познаваш себе си, своите слабости, да не позволяваш на адът да се „загнезди” в душата ти, да знаеш как д съхраниш и запазиш душата си от зли сили. Трябва да се стремиш, до колкото е възможно, да опознаеш и другите и да си наясно какво можеш да очакваш от тях.

Но първо нека бъдем настроени позитивно, да посрещнем трудностите с усмивка на уста, да мислим само за хубави неща, защото адът „бяга” от доброто и от радостта!

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Петър Г. Славчев ( 538) на 07 Юни 2006
Браво инче продължавай все така