Адът - това са другите (есе - философия)
За мен лично другите хора не са адът, а точно обратното, те са единственото ни спасение в този толкова объркан и пълен с обрати и изненади живот. Някои хора казват, че човек може да разчита изцяло само на себе си, че човек трябва да направи всичко по силите си, за да постигне нещо, което истински желае и аз съм донякъде съгласен с тях, но трябва да добавя, че човек не може сам да живее живота си, това може би е най-лошото нещо – самотата. Колкото и да е весел, богат или нещастен един човек, той трябва да споделя радостта или нещастието си с някого за да се чувства истински щастлив, защото иначе той би се побъркал. Самотата може да води до мъдрост, но също така и до лудост, за това аз мисля, че човек не трябва да избягва хората, които среща в ежедневния си живот. Той трябва постоянно да търси и търси сродни души и нови приятели и нови приятели, с които да споделя щастливите си мигове и мъката си, за да може да се освобождава от енергията, била тя негативна или положителна, която постоянно се натрупва в душата на човек, докато не стане прекалено много и стигне своята граница, когато всичко всършва. Точно заради това, човек трябва да споделя с другите хора.
Вярно е, че не всички хора могат да ти бъдат приятели или спътници в живота, някои ти правят мръсотии, възползват се от теб, но това не е причина да намразваш всички хора и да се затваряш в себе си, защото знай, че ако досега не си срещнал твоите истински приятели, твоята любов и въобще всички тези хора, които те обичат, то те те чакат някъде по света с отворени обятия и всичко, което ти трябва да направиш е да намериш тези хора и да им позволиш да те обичат и междувременно, ако не искаш учениците в училище да пишат есета на тема „Адът – това са другите”, и да се съгласяват с нея, просто си живей живота без да правиш този на другите ад.
още по темата
