Основният конфликт в разказа "Дервишово семе"

Съдба - тя събира и разделя две деца, които знаят защо са заедно, но все още не са изживяли детството си. Те продължават да си играят, но в същото време оставят за другите и особено за себе си илюзията, че живеят като мъж и жена. Този разказ доказва, че Съдбата може да бъде тъжна или щастлива, всичко е въпрос на избор - сполучлив ли ще е той, или нещастен.

Основният конфликт в разказа "Дервишово семе" е между отношенията на Рамадан и Руфат. Писателят Николай Хайтов ги разделя между една красива девойка. Конфликтът продължава много години и се оказва, че в него няма да има победител и победен.

Конфликтът между Рамадан и Руфат започва от неумолимите закони на рода. Не може инстинският син на Родопа планина да не им се подчинява. Те са подредили живота на Рамадан, защото тяхната воля е по-силна от волята на отделния човек. Законите на рода са ясни, но неопредилими са са законите на любовта. Рамадан и Силвина са по детски чисти и невинни в чувствата си. Безпомощни са те пред злото, въплътено в грубата себичност на Руфат и в примитивната алчност на Силвините братя. Те всъщност съсъпват една малка, светла вселена. Разрушават хармонията в живота на Рамадан и Силвина и предопределят трагедията в тяхната съдба. Злото сякаш е победило доброто и завладява душата на Рамадан. Защото честта му е обругана и чувството за справедливост изисква възмездие, мъст за насилието: "Око за око, зъб за зъб". Празно и пусто е в ограбената му душа. Вместо светлото опиянение сега черната злоба е обсебила чувствата и мислите му. Невероятно силен е контрастът в душевните състояния: "... когато жалбата ти дойде много; само злото те подпира и спасява."

Знайно е, че когато злото се всели в човека, помислите стават страшни и нечовешки жестоки: "И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема, за да не умре веднага...Триста пъти съм го трепал и съживявал. Главата ми гореше. Хиляди пъти го клах и драх." На път е душата си да погуби с тия помисли Рамадан, защото звярът се е събудил и иска мъчителна и бавна смърт на друг звяр. Руфат сякаш съзнателно засилва тия страховити намерения: "Около месец и нещо Силвина никому се не показа, че оня я беше дъвчил, ... , та не смееше да се покаже",

И все не успява Рамадан да осъществи жестоките си намерения. Най-напред, защото дете му се родила. После чака да проходи и заякне. А докато проходи, и Силвина - "и тя с дете на ръце!" Нов живот е създаден, той не дава на помислите за смърт да станат действие. Оказва се, че не е съвсем угаснала оная свещена светлина - любовта. Но тя не е за създаване на семейство, а за да спаси човека от звяра в душата му.

Възмездие има, но то не е възмездие на жестокото лично отмъщение. Съдбата въздава на Руфат болест и отнемането на прехраната му.

Идва времето когато Рамадан може да бъде със своята любов. Не е необходимо вече да наднича през дупката в плевнята, за да се срещнат очите им. Но все пак Руфат пак стой между тях. За да не измъчва Силвина, Рамадан е слъжен да се грижи за Руфат, но той го прави и заради себе си. Не знае, че вече изпитва състрадание, че съчувства на наказания от съдбата Руфат.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Данаил ( 6) на 08 Юли 2011
Към злото човек не трябва,да изпитва състрадание.Просто следва,да го унищожава.Правилното в този случай е Силвина да изостави своя тиранин,да пукне като куче,какъвто е той в същност и да се върне при Рамадан.След това двамата да се преместят някъде по-далеч от това проклето и затъпяло от невежество село и да започнат живота си отново.