Мотивът за изграждането на човека в романа “Робинзон Крузо” и в романа “Граф Монте Кристо”

(интерпретативно съчинение)

Европейската литература на романтизма от 19-ти век обръща особено внимание на човешката личност. Самите романтични теми – за човешкото безспокойство пред съдбата, за страданието на невинно обвинените жертви на обществото, за липсата на щастие и нереализирана любов, желанието за постигане на един нов, по-добър свят, предполагат засилен интерес към изграждането на човешката личност. А това означава представянето на човека като вътрешно свободна, горда и независима личност, която страда от несправедливостта на другите, но е и натура, готова да жертва себе си заради другите. Личност, неспособна да направи компромис със съвестта си. Образец на романтичен герой в това отношение е Граф Монте Кристо.

Един век по-рано Даниел Дефо – великият представител на литературата на Английското просвещение, поставя в романа си “Робинзон Крузо” същия проблем за изграждането и духовното развитие на човешката личност. Но за разлика от Дюма, който изпраща героя си по пътя на страданиет , на духовното превъзмогване и на провидението, Дефо създава роман за човека- герой, за човека-митологема. Подобно на Едмон Дантес и Робинзон Крузо е създаден като художествен архетип на самотника, на преодоляващия трудностите човек – събирателен образ на формираното вече буржоазно време.

Кои са етапите при формирането и изграждането на човешката личност на страниците на тези два безсмъртни романа от световната литературна класика?

“Робинзон Крузо” по своя сюжет е приключенски роман. Изхождайки от приключенския характер на творбата, бихме могли да кажем, че героят се развива първоначално, воден от любопитство и комерсиалност, но впоследствие постига усъвършенстването на характера си с цената на упоритостта, практицизма и адаптивността.

Докоснал се до първичното, Робинзон е принуден да оцелява. Но в този процес побеждава човешката жизненост и издръжливост. Така героят стига до мъдрата философия, че всеки миг от неговия живот може да послужи за поука на другите и особено случаите, когато човек не се задоволява с положението, което му е определено от природата. Развитието на Робинзон Крузо като личност идва от преценката на житейските истини, на собственото кредо и на моралните принципи в живота. Предно място в подреждането на новите истини за живота заема новото отношение на героя към труда. Идеята на Дефо тук е проста – само здравата връзка на човека с природата му помага да живее с чувството за естетичност, превърнало се в част от живота му. На второ място е връзката с бога, а на трето – желанието за човешко общуване. Развитието на човешката личност в романа “Робинзон Крузо” върви по посока на оптимизма, мъжеството и победата над обстоятелствата. Може би това са нещата, които правят романа актуален и днес.

За разлика от Дефо, Дюма представя своя герой Едмон Дантес изцяло в романтична светлина. Силен в своята драма, самотен в общуването си с хората. Типичен романтичен герой. В образа на Едмон Дантес Дюма проследява катарзиса на страданието, чрез което човекът прозира краткостта на човешкия живот. Развитието на романтичната личност върви по посока на упованието, че световният ред ще възтържествува. Това упование е единственото, което е оцеляло в душата му. И ако е горещо желанието му за възмездие, то не е само да накаже враговете си заради причиненото зло, но и да възмезди самозабравилото се общество в стремежа му за власт и пари. В този смисъл присъдата, която произнася към виновните, е и присъда към времето, което ражда несправедливост. Личността се развива по посока вътрешната необходимост, водеща до напълно осъзнато поведение.Човекът в “Граф Монте Кристо”е горда душа, страдаща от фалша, суетата и жестокостта на обществото. Затова на прага на лудостта Монте Кристо прозира простата истина: ”...аз искам, каквото иска бог...”

Човекът винаги е бил обект на интерес от страна на авторите на голямата литература. Неговото развитие – в положителна или отрицателна посока – обект на спорове и преценки. Двата безсмъртни романа на Дефо и Дюма не правят изключение. В човешкото съзнание винаги ще има по един Робинзон, борещ се със трудностите и по един Монте Кристо, който като герой от приказките ще раздава възмездие и правда. Всъщност, това са уроците на голямата литература.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.