Kъде си вярна ти любов народна (есе)

Не е лесно да си българин и родолюбец днес, но в съзнанието ми отекват думите на Чинтулов ”Къде си вярна ти любов народна, къде блестиш ти искра любородна”. Аз не се срамувам че съм българка, че обичам родината си и че тача паметта на предците си. Напротив - гордея се че съм потомка на Паисий, Ботев и Левски. Но като се замисля тази моя гордост я свързвам само с далечни и отминали времена.
Днес с какво да се гордея? С това че всички се оприличаваме на бай Ганьо и се бием в гърдите че сме родолюбци? Сещаме се за предците само когато отбелязваме годишнина от гибелта им…. Жалко че вече ги няма тези идали, които са карали предците ни ”да си пролеят кръвта, да си добият волността от нашите тирани…” Срамуваме се, че сме българи. Забягваме от страната си в чужди земи хулейки наум днешната тирания на управляващите ни вместо да останем и да потърсим любовта към родината и единството народно. Зариваме глави в пясъка като щрауси и се заблуждаваме, че щом не виждаме реалността то вече не сме в нея… Срамуваме се да сме родолюбци, това ни се вижда старомодно. Модерно е всеки да се затвори в черупката си и да си играем на патриоти само на национални празници. Не е родолюбие само издигането на паметници и честване на годишнини. Родолюбие е да обичаш страната си, каквато е и да се бориш с всички сили да я променш към добро. Не е патриотизъм да бягаш в други земи и там да крещиш, че помниш Ботев и Левски. Това е лицемерие. Липсва ни любовта възпята от Чинтулов. Друг е въпроса, че дори и той я е търсил – очевидно нещата не са се променили много… Явно ние българите винаги сме имали нужда някой да ни събира като стадо и да ни напътства защото не можем сами. Как да сме родолюбци като не обичаме дори себе си щом сме в стадото? Преди всичко трябва в себе си да намерим обичта и тогава да я обединим в общата за да кажем-обичаме родината си… Дали съм родолюбка и аз? Едва ли… Вече не знам… Ще заровя глава и аз в пясъка като всички и ще чакам да дойде Чинтулов да ни попита ”Къде си вярна ти любов народна”. Пък може и дядо Вазов да дойде да напише продължение на „Под игото” и дано тогава се пробудим и да запалим пламъка в сърцата си! А дотогава!?!…. Е, българи сме, но не казвайте на никого!…

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.